Сватбата на Allicia 24.08.2013

[elistoilova]

Хубава работа си свършила. 
А разкрасителните процедури са истинско удоволствие!

[hulcy]

Allicia, моя мъж е друг чешит  Иначе много се радвам ,че си доволна от пробните нещица  Мен малко ме разколебаха за гримьора ми, но няма да се им се поддам То и няма за кога да си търся друг

[Allicia]

Важното е на теб да ти хареса как ще те направи. Аз си мисля, че грозна булка няма, с грим, без грим.... (май не исках да кажа точно това...)
А  вчера най- случайно, докато си разхождахме кученцето, видяхме един магазин за обувки на пазарчето на Младост 1, точно до изхода на метрото, и вече официално младоженецът ми е готов за голямото събитие. СТига да иде да си вземе костюма  Че нещо вчера късничко свърши работа и не успяхме и с тази задача да се справим. Дано днес е денят, че нямам търпение пак да го видя пременен 

[Allicia]

Да ви се оплача момичета... Току- що си поглеждам ръката... и нещо ми липсва... осъзнах, че камъчето от годежния ми пръстен го няма  Сърцето ми се е свило, стомахът също. Обиколих всички места, на които съм ходила днес, но не  Стискайте ми палци да го намеря, защотоо ще се побъркам иначе

[mariola85]

миличката дано го намериш! кога последно го забеляза?

Ако не го намериш недей да се нервираш, моя мъж си загуби халката в морето 2 дни след сватбата, не екрая на света ще му сложиш новичко 

[Allicia]

mariola85, права си, но толкова мъчно ми стана... Най- вероятно още днес или утре ще го занеса, за да ми сложат ново камъче. Иначе моят мъж ме успокои, че щял да ми купи по- хубав пръстен, ама няма да е същото... Всеки път като си погледна този и изпитвам онова, което изпитвах в момента, когато ми падна на колене и ми е толкова сантиментален...

[hulcy]

Ах милото Наистина е много неприятно, но не се тормози толкова..станалото вече станало, важното е да сте заедно и да се обичате. И ви предстои един прекрасен ден - отдайте се на подготовката около сватбата и мислете само позитивни неща... 

[Allicia]

hulcy , Благодаря за милите думи!    Аз имах най- ужасния петъчен ден... и най- уникалната нощ  с най- уникалните и забавни приятелки, които ми направиха моминското парти. Мисля да поразкажа малко, само че по- късничко. 

[elistoilova]

Чакаме разказчето за партито с нетърпение 

[evyevy]

Много се забави това разказче нещо....

[Allicia]

Започвам със сутринта, когато всичко ми се преобърна, когато разбрах, че камъчето на годежния ми пръстен е паднало някъде и не успях да го намеря. Още си стои така и чака петъка, когато ще го занеса, за да му сложат ново. Асистентката на директора в нашата фирма напусна и сега заемам и част от нейните задължения. Бях в шок направо, защото съм сигурна, че без нея той е загубен, но..
Цял ден тичах по разни задачи, през това време майка ми, баща ми и трите шаферки пътуваха към мен
Към 17:30 си бях вече вкъщи със страшно главоболие и изобщо не ми беше до празнуване, но вече не можех да откажа, при положение, че всичко беше уредено, а и шаферките идваха само за 1 вечер, нямаше за кога да отлагаме.
Прибра се и милото от работа и с нашите заминаха към Радомир, за да се уточняват последни детайли с неговите родители. А ние 4-те започнахме приготовлението. Пробвах няколко рокли, сестра ми ми каза, че вече съм ги носила и не ставали, затова ми даде една от нейните. 2 часа ми правиха прическа, грим и чистите женски работи. Много приятно. Да не говорим, че те се туткаха с тяхната подготовка доста повече, отколкото аз с моята. 4 жени на едно място не си е работа 
Като погледнах часовника, вече беше станало 21:15, а срещата ни беше в 20:30 направо в заведението ( "Блазе" в Студентски град). Набързо тръгнахме, хванахме такси и в 21:30 пристигнахме благополучно.
.......................

[Allicia]

.......................
Момичетата ни чакаха с нетърпение. Бяха надули балони, подготвили букет... Толкова мило беше. Поговорихме малко, хапнахме, пийнахме и дочакахме да дойдат останалите момичета ( понеже малко тръдно се събираме..). Като дойдохме започнахме с една игра, в която ми задаваха въпроси и аз трябваше да отговарям така, както милото им е отговорил преди време по телефона. За всеки правилен отговор получавах бонбонче. Ако знаете само как се затрудних с въпросите. Аз дори не бях сигурна за себе си какво бих отговорила, а какво остава за него. (Като му разказах после той каза, че и на него му е било трудно, затова казвал неща, които му идвали първо на ум и които даже не е сигурен дали наистина са истина). Но с малко подсказки успях да се справя 
След това една по една започнаха да вадят подаръци, аз чак се ошашавих и не съм много сигурна дали знам всеки подарък от кой ми е. Едното момиче ми подари пуретки, едното точилка и икона, 2 ми подариха бельо, 2 готварски книги... и разни закачливи нещица. А сестра ми ми извади подарък от майка ми- бебешкия ми албум, който беше попълнен по принцип наполовина, но тя беше залепила снимки и оставащите страници и беше писала трогателни неща на тях. Много мило и разтапяще беше...
Дойде време и аз да им подаря моите подаръци, те бяха много, много символични, но мисля, че всички останаха очаровани от това, че изобщо се бях сетила- подарих им по едно пръстенче детско, което имитира диамант под формата на сърце. Казах им, че това са моите годежни пръстени за тях и не мога да повярвам, че цяла нощ не ги свалиха...
.......................
Изведнъж пристигна сервитьорката последвана от певеца на Блазе, тя носеше торта, на която отгоре имаше захарни фигурки булка и младоженец, като младоженеца беше на колене, а булката го държеше на каишка. А певецът ни покани да влезем вътре, където ни скапа от танци и хора, специални поздрави за нас. Дори една жена от съседната маса се присъедини за малко към моя празник, поприказвахме си, посприятелихме се и после и тя изпя една песен за нас.
.......................
Решихме да ходим на дискотека, така и така ни бяха на 2 крачки. Обаче... подметката на обувката ми се разлепи и изпаднах в шаш и паника. Едната приятелка живее в Студентски, та отидохме до тях и едва намерихме едни малко доста затворени обувки, но поне ми ставаха ( все пак аз нося 35, а тя 37 номер). Голям смях падна у тях, докато мерих голяма част от обувките й.
.......................
Върнахме се вече обути, милите бяха платили сметката и не ми даваха и дума да обеля да им дам парички, и тръгнахме към... Plazza...
.......................

[Allicia]

....................
Още от преди месец бях предупредила моите момичета, че не искам танцьори, стриптизьори и т.н. понеже съм леко гнуслива. Е да ама, съдбата си е съдба. Отиваме в дискотеката и се оказва, че Grandos ще се грижат за нашето настроение.
След цялото дърпане и молене, все пак ме извадиха на сцената ( но аз, за да съм отмъстителна дръпнах с мен мацката, която ми ги "уреди", тази същата с обувките). Та двете с нея на сцената, с 2-ма. Аз бях толкова притеснена и стегната, че все едно никога гол мъж не съм виждала  Поне момчетата бяха най- хубавите от всички Мятаха ни наляво- надясно, сядахме, ставахме, абе още не мога да повярвам....

И сега като се замисля, то нали това им е целта на тия партита, да направим някоя и друга простотия и да се забавляваме с най- близките си приятелки. Въпреки, че в моя случай, най- много се погрижи тази приятелка, която смятах за най- отдалечена. В смисъл такъв, че тях се разбира повече с моя мъж, но явно чувствата й към нас двамата са с еднаква сила, просто аз до този ден не го бях осъзнала. Ако не беше тя, нямаше да имам поздрави в заведението, ако не беше тя, нямаше да ни танцуват... Е, да не го изкарвам, че тя е виновницата за всичко но е една от главните.

[mariola85]

браво! личи си че е било страхотно парти, то и такова трябва да бъде моминското един луд купон с много смях и щуротии

[evyevy]

Браво, чудничко сте си изкарали, забавлявали сте се. Точно това са моментите, които ще си спомняш след време - не целия хаос около подготовката.