Да продължа малко с разказчето...

След като оправихме прическата и грима, братът на милото дойде да ме вземе, заедно с двамата фотографи и видеото. Първо оставиха нас в апартамента с фотографа, а след това фотографката и видеооператора в къщата при милото. И до там. Какво е ставало при тях ще разбера от видеото и снимките.

Влизам аз в апартамента и  - само нашите там. Моите роднини от Димитровград объркали пътя и една част от тях бяха в хотела, а другите още пътуваха. Ужас. Толкова много се притесних пак, че ще посрещаме само 4-мата младоженеца. Но все пак беше още 12:00. Тъкмо гостите са започнали да се събират при него ( нали аз правих графика, та бях наясно кога какво трябваше да се случва). Мама, тати и сестра ми бяха чудесни, леко неспокойни и толкова красиви. Реших, че е време и аз да се обличам. Останахме само аз и сестра ми в стаята и нашите, докато се осъзнаят, аз вече бях булка  Фотографът снима всички аксесоари, а после и нас. Показа ми няколко снимки и ме поразплака. После го накарах да не ми показва вече нищо, защото ми действаше доста емоционално това да се виждам в тази светлина. В апартамента ( понеже от години никой не живее там) нямаше огледала и сигурно затова бях спокойна през повечето време.
Сложихме бижутата и зачакахме....
В 12:45 дойдоха всички- двете ми баби, дядо, лелите и калековците ми, братовчедите, шаферките... Като ги видях всички на едно място не се сдържах 
Разпределих на бързо задачите- едни надуваха балони, други лепиха табелки по вратите и във входа- пълна лудница. В 13:00 се чуха клаксони... и всички "Идват  ". А аз с най- голямото спокойствие на света - "Спокойно бе, те отиват за кумовете, нали са в съседния блок."

Честита сватба Allicia  Пожелавам ви един прекрасен семеен живот с много усмивки, весели моменти, любов и детски смях  Бъдете много щастливи заедно и се обичайте 

Благодаря ти мила, hulcy ! Да ти се връщат стократно пожеланията!!!

След като чухме клаксоните, всички се активизирахме още по- засилено. Направихме си забавна фотосесия с шаферките. И то времето неусетно си мина...
Идваха...
Аз не можех да си намеря място. Непрекъснато ме съветваха да поседна, за да имам сили за купона после, но аз просто не можех.
Скрихме набързо обувката и застанахме да чакаме с едната ми малка шаферка, лелите ми и мъжете, които щяха да затискат вратата. Милото имаше 3 изпитания, които премина успешно, за да стигне до мен. Едното беше на вратата на входа- 3-те шаферки трябваше да му покажат 3 листа с дати и той да каже какво се е случило на тези дати. Едната беше денят, в който се целунахме за пръв път ( респ. денят, в който станахме гаджета), другата беше денят, в който ми предложи да се оженим и третата беше денят на сватбата.
Второто изпитание беше на входната врата на апартамента. Майка ми беше написала Приемо- предавателен протокол. Идеята беше, той да го прочете на глас и след това майка ми да му подари ключове за вкъщи. Всичко е вървяло по план ( поне от видеото, което между другото пристигна вчера).
И третото изпитание беше вече с купуването на булката. Сестра ми ме продаде на добра цена  Дал на нея 22 лв и на братовчедка ми толкова, а после и на една от малките ми шаферки още 20. Аз съм доволна. Не съм от най- евтините 
Като го видях.... нямаше такова щастие  Никога не бих успяла да го опиша с думи. Моят мъж... аз- булка... нашата сватба! Мисля, че тогава вече съвсем истински осъзнах всичко, което се случваше.
Показах му босото краче, той намери обувката след дъъълго търсене  После му казах, че ми е голяма и той я напълни с парички 
След това вече последва кратка фотосесийка, отидох и до другата стая за наздравица с гостите. Бях толкова шашната, че не мога да обхвана с поглед всички, които да дошли и се радвах на всеки, все едно го виждам за първи път.
Имаше още доста време по графика, който бях направила, но решихме да ме извежда вече баща ми, за да изиграем едно хоро и да тръгваме бавно и полека, без да се притесняваме, че ще закъснеем. Така и стана. Тати ме изведе, музикантите засвириха ( между другото те почти не бяха спирали да свирят и създадоха доста настроение) и аз поведох хорото.
След това се натоварихме на колите и потеглихме към Перник за църковния брак.