19.07.2013 12:14
elistoilova , по принцип Ели до преди няколко години гражданство се е получавало веднага след брака, но много са зачестяли случаите с фалшиви бракове в Турция, правели са ги само заради гражданството. И сега има нов закон. 3 години трябва да имаш брак с турски гражданин, за да можеш да получиш гражданство. Милото е с двойно гражданство - турско и българско, аз - българско
Но поради факта, че сме в ЕС, аз спокойно си отивам в Турция дори сега - условието беше да не се надвишава 3 или 6 месеца престой там (нещо такова беше). А живот и здраве след брака аз ще получа документ като временно пребиваващ, с временна лична карта. И няма да има проблем да стоя в Турция повече от 3-6 месеца в годината. Ще съм горе долу като турски гражданин
В тези 3 години право на работа доскоро мислех ,че няма да имам. Но след повечко разпитвания се оказа, че ще мога да работя, само,че това време, няма да ми се отрази като стаж, реално няма да имам осигуровки (но пак щяло да си е законна работа - това и аз все още малко не доразбирам
).
Но поради военната служба на милото, както казах вече, поне две години ще сме си тук в Пловдив
Което много ме радва. Все пак ще има период на преход и свикване към "новия живот"
А какви са моите планове... Сега съм четвърти курс студентка - вече семестриално завършила. Предстоят ми два държавни изпита - през септември и октомври (уча МИО). Първата ми цел е да си ги взема изпитите от първия път и после да запиша магистратура. Тя ще е събота и неделя, така, че няма да ми пречи и да работя. Ще си търся тук работа. А иначе, на мен повече ми допада идеята да правя магистратура в Турция. Защото колкото и префектно да знам турския език, друга си е материята ,която съм учила тук. И като съм учила на български, всичко ми се върти в главата на български - абсурд да скалъпя нещата, научени тук на турски...Терминологията е съвсем различна. И някой ден, като отидем в Турция, и вече като си имам гражданството, бих искала да започна нормална работа. Затова освен магистратурата тук, може да изкарам и една там. Но това времето ще покаже
Иначе с милото още от сега мислим за бебче
Особено той мечтае да си имаме близнаци - момиченца
Та сред всичката тази бъркотия с гражданството, работата, военната служба, магистратурите искаме и бебе

Но поради факта, че сме в ЕС, аз спокойно си отивам в Турция дори сега - условието беше да не се надвишава 3 или 6 месеца престой там (нещо такова беше). А живот и здраве след брака аз ще получа документ като временно пребиваващ, с временна лична карта. И няма да има проблем да стоя в Турция повече от 3-6 месеца в годината. Ще съм горе долу като турски гражданин
В тези 3 години право на работа доскоро мислех ,че няма да имам. Но след повечко разпитвания се оказа, че ще мога да работя, само,че това време, няма да ми се отрази като стаж, реално няма да имам осигуровки (но пак щяло да си е законна работа - това и аз все още малко не доразбирам
).Но поради военната служба на милото, както казах вече, поне две години ще сме си тук в Пловдив
Което много ме радва. Все пак ще има период на преход и свикване към "новия живот"
А какви са моите планове... Сега съм четвърти курс студентка - вече семестриално завършила. Предстоят ми два държавни изпита - през септември и октомври (уча МИО). Първата ми цел е да си ги взема изпитите от първия път и после да запиша магистратура. Тя ще е събота и неделя, така, че няма да ми пречи и да работя. Ще си търся тук работа. А иначе, на мен повече ми допада идеята да правя магистратура в Турция. Защото колкото и префектно да знам турския език, друга си е материята ,която съм учила тук. И като съм учила на български, всичко ми се върти в главата на български - абсурд да скалъпя нещата, научени тук на турски...Терминологията е съвсем различна. И някой ден, като отидем в Турция, и вече като си имам гражданството, бих искала да започна нормална работа. Затова освен магистратурата тук, може да изкарам и една там. Но това времето ще покаже
Иначе с милото още от сега мислим за бебче
Особено той мечтае да си имаме близнаци - момиченца
Та сред всичката тази бъркотия с гражданството, работата, военната служба, магистратурите искаме и бебе


. и аз нямам търпение, но чакаме да си вземем някакво наше си жилище, че в момента сме под наем и няма став където може да бъде бебока...


Утре ще тръгнем рано рано в 7.30 - първите ни спирки са селата на мама и тати, после гр. Кърджали, на връщане гр. Асеновград. Тези в Пловдив са лесни. А за гр. София ще е друг ден.
Братовчедка ми, която е и моя колежка в университета и най - добра приятелка, отива в Германия всяко лято, за да поработи. Това лято планираше да ходи само за 1 месец, за да е тук на сватбата ми. Но нещата не се получиха както ние ги планирахме, оказа се ,че минималният договор, който може да направи е 2 месеца...и тя ще си дойде в края на август
Тази вечер майка : "Има една изненада за теб от Севито и Магито...Но трябва да ти я дам на моминското парти" (Маги е моя колежка - също от най - близките ми хора). Аз допреди месец мислех да правя моминско, но впоследствие реших ,че няма смисъл. Най - близките ми хора са в Германия и Англия, а други , които мислех за близки, въобще не се оказаха такива и са пълно разочарование за мен в момента...От друга страна, вместо моминско ще имам къна...Пък и да решим да си направим парти ще е нещо спонтанно с 3-4 приятелки. И така, казах на мама, че няма да правя моминско парти, така, че може да ми даде изненадата. Ииииии какво да видя - Севито и Магито ми бяха направили албумче, и то собственоръчно! Толкова ценен подарък
Вместили са и други наши снимки - от годежа, от предложението за брак...и толкова мили пожелания...пак ще се разплача
Това стана малко извън темата...но...просто исках да споделя и с вас...
, ама то пазарлък трябва навсякъде да има...
Всички ни посрещнаха толкова топло и с огромно желание да дойдат на сватбата ни , много ни трогнаха , а някои ще дойдат и на тази в Турция
Но оправихме положението като ги видяхме случайно 