Ето ги 

... и обувките :

Страхотни са 

hulcy, обувките, чашите и шампанското са много хубави
А на мен ми е интересно, вие правите ли църковен брак (не знам дали ще е точно така думата де). Но ми е интересно какви са обичаите и дали има общо с християнските.

hulcy как така се самопоканват  , кажете им нямаме място, съжаляваме. егати хората има,честно.
много яки обувки, обожавам златисти.

Мерси момичета 

emmmmmy, вече се видях в чудо с тези хора. А най - ме е яд , че това са хора , които ги виждам 5 пъти в годината максимум, не знам какво си мислят... Ние най - деликатно им обясняваме как стои положението, а ,ако не разбират - каним ги на сватбата в Турция. Щом толкова "държат" на нас, нека дойдат там  Накрая май май ще има сръдни, но ще се опитаме да не мислим за тях.

Allicia, и ние имаме как да го нареча.."религиозен" брак Дори ние с милото вече сме съпруг и съпруга  Религиозния брак решихме да го направим предварително, така се стекоха обстоятелствата. Искахме да е в Турция и да е в ден петък. И така в началото на месец май като бяхме в Турция за повече от седмица решихме да го направим. Отидохме в една джамия, предварително се уговорихме с имам, с нас бяха двама свидетели (на милото родини). Имамът произнесе няколко молитви, попита три пъти мен дали приемам за мъж моя човек след това три пъти попита милото, попита три пъти и свидетелите и така се "взехме"  Има и още интересни подробности, но за тях ще пиша после, че сега трябва да излизамммм

hulcy, честита тема (със закъснение)! Пожелавам ти хубави емоции около подготовката и много, ама много весели сватби! 
Изчетох темата на един дъх и всичко е изключително
Хайде, чакаме още подробности 

Мерси много Alichka 

Последно разказвах за религиозния ни брак в джамията Та имамът по едно време ме попита какво искам от младоженеца. И аз "моля,не разбрах?" Аз по принцип изповядвам ислям, но все пак съм израстнала тук и много много не знам в детайли кое как става в нашата религия  (малко срамно, но няма как...) Оказа се,че аз трябва да поискам нещо от младоженеца - това "нещо" трябвало да е материално. Защото, в нашата религия, ако някой ден стане развод, мъжът бил длъжен да издържа жената 4 месеца , защото в рамките на тези 4 месеца жената нямала право да има нов брак (а пък мъжът можел да се ожени дори на следващия ден след развода) Всъщност това , което трябвало да поиска момичето, момчето трябвало е да го даде не на момента, а както казах при развод (ако има такъв) или докато е жив трябва да го осигури на момичето Цялата тази информация беше нова и за мен  и с малко смях приключи и религиозният ни брак  Гражданският щеше също да е преди сватбата, за да не губим време за моето турско гражданство. След брака трябва да минат 3 години , за да мога да имам турско гражданство и с милото си говорихме да не чакаме до август, 3-4 месеца са си сериозно време. Но след това размислих...Брат ми и баща ми са в Англия, майка в България. И какво, аз самичка...на гражданския брак...Нямаше да ми е кой знае колко хубаво, затова решихме да е на 23 август. Така и така моето семейство ще е с мен тогава, все пак на 24 август е другата сватба Решихме и този проблем 

А иначе сега оформихме крайния вариант на списъка с гости за Пловдивската сватба - точно 202-ма души  Като има 4-5-ма под въпрос. Вече съм по - сокойна, все се тормозех заради това дали ще се вместим в 200 души , капацитета на ресторанта. Да видим как ще се получи. Утре сутринта ще отида до ресторанта да им кажа точната бройка и те да направят схема на масите. Надявам се за 1 ден да стане, най - късно в събота да е готово, че през weekend'a мислим да започнем с раздаването на поканите. 90% от гостите са извън Пловдив - ще се ходи в Кърджали, Асеновград, София... Чака ни доста работа 

Това с искането на нещо материално е доста интересно и различно Но ти не каза какво си поискала 

Охх.. Там беше по - голям смяххх    Ами, аз така съвсем неинформирана попитах "Е, какво да поискам пък сега?" И имамът: "Каквото поискаш моето момиче - каквото ти пожелаеш" И на мен ми стана доста неудобно и взех ,че още повече се ошашавих. И имамът ,за да ми помогне горкия човек, ме подсеща - "Щом се затрудняваш, кажи нещо , което вече са ти подарили на годежа или преди това". И аз като филмова лентичка се замислих - по принцип в Турция, по техните обичаи, златото се цени много. И на годеж, сватба, когато се роди бебече - общо взето при всички щастливи поводи се подарява нещо златно. Аз тръгнах наум да смятам какво ми бяха дали на годежа...и доволна,че реших проблема, казах : "Тогава 50гр. злато  ". Но след това пък имамът взе да ми обяснява някакви неща, как животът бил скъп, как това та онова...направо тръгнахме да правим пазарлъци, и накрая ми казва : "Това е малко моето момиче, нека да го направим 80гр." В този момент гледам милото, и той като мен - така ни напуши на смях..Ужассс, едвам се сдържахме  Не знам, за първи път през живота си виждах имам, който освен да чете молитви, правеше пазарлъци с нас за неща от дневен ред. И така де - стана неговото и всичко приключи по взаимно разбирателство  Иначе имамът беше готин човек, след брака ни обясни за семейния живот , как трябва да се уважаваме, да се обичаме, да бъдем готови да си прощаваме...и още доста неща, които ни разказа с поучителни разказчета

Много интересно! Това искане записва ли се някъде? Малко глупаво от моя страна  питане, ама не дай, Боже, има ли правна стойност при развод или само морална?

И аз като svekarva се зачудих за същото
А пък аз имам друго питане – след като трябва да чакаш 3 години преди да вземеш гражданство, с какъв статут би живяла там? Би ли имала право да работиш? Тъй като разбрах, че първите две години ще си живеете в България, сигурно няма да се терзаеш от подобни въпроси, но на мен ми е интересно

hulcy, много си скромна! Аз щях да поискам кола или къща 
Добре се е погрижил за теб имамът. в крайна сметка в живота на майтап или истина, всичко се случва, хубава е тази традиция. Дори пазаренето ми хареса!

svekarva , защо да е глупаво? Аз пропуснах да кажа, че всичко се записва в една книга. Най - напред имамът записа датата, моето име, името на милото, имената на свидетелите. След това на всички поотделно имената на майките и бащите ни и най - накрая 80-те гр. злато  И аз като теб, попитах ако някой ден, не дай си Боже, се наложи развод какво следва  Трябвало да се отиде в същата джамия (може да е и друг имамът) и веднага намирали записките ни , защото всичко се пазело На младоженеца няма как да му се размине просто  Макар, че при моя случай няма какво толкова да се притеснява моя човек  Иначе след това имамът ни разказваше какви ли не случки - някои дори искали злато, колкото те самите тежат    Ужассс, горкичкия младоженец 

Иначе и мен ме хвана яд после ,че не поисках една екскурзия, светоооовна Ама как ли щеше да реагира имамът - не знам  emmmmmy, наистина кола или къща е най - логичното, дори доста мои приятелки ми викат "ах будала, защо не каза къща,апартамент, нещо по - така...  " Дано никога не се наложи да мислим за развод, никоя от нас ,искрено си ни го пожелавам