Даа, месец август ще е доста натоварен. Единственото , което ме притеснява са държавните ми изпити - единият е през септември, другият - октомври. Дано с по един месец учене да стане работата 
А иначе, elistoilova , въпросът ти въобще не е глупав. Аз съм български гражданин - родена съм тук в България, израстнах тук, и се гордея с българското в мен. Разликата е ,че изповядвам ислям - туркиня съм. Не съм учила турски език, но го знам перфектно и устно, и писмено. Особено откакто съм с милото по отношение на турския език имам много напредък (не ,че не го знаех и преди, но сега като отида в Турция много ми се чудят всички, не могат да повярват ,че съм от България, защото тук ние турците имаме собствен диалект, и от километри ни усещат 
). Ако ме попитате кой ми е майчин език - честно казано 50% български, 50% турски Израстнах в Пловдив, и винаги съм била единствена туркиня в моята среда - в детската градина, гимназията, университета... дори много мои приятели трудно приемат факта ,че съм туркиня. Често чувам от тях : "Но ти въобще не приличаш на туркиня, говориш перфектно, същата си като нас!!!" Много ми е странно като си помисля, че след 2 години , живот и здраве, ще напусна родния си град...и всички спомени и приятели ще си останат тук..Аз ще съм в Турция, семейството ми в Англия... (брат ми и баща ми работят там от няколко години, а мама ще се присъедини към тях след сватбата).. Както и да е , нека се върнем към хубавите неща ) ... Както споменах по - горе, нас ни запознаха с милото и нещата се стекоха доста бързичко, и още на петия ден след като се видяхме вече бяхме гаджета. Той все ми казва, че при него е било любов от пръв поглед (и наистина по всичко му личеше, беше голям сладур 
). При мен чувствата не бяха толкова силни още при първата среща - казах си " Хмм, симпатично момче" и нищо повече Но след като прекарахме 2-3 часа в кафенето видях ,че той е доста различен. Има страшно чувство за хумор - до такава степен ме беше разсмял, че чак устата ме беше заболяла След като станахме от кафенето тръгнахме към спирката. И аха, оказа се, че ние с моето момче сме в една посока. В автобуса така се беше притеснил, играеше си с ръцете, гледаше земята - все едно искаше да ми каже нещо, но се притесняваше. Най - накрая изплю камъчето - поиска ми телефона Аз му го дадох веднага. И след това по лицето му се изписа една голяяяма доволна усмивка. И същата вечер се започна. Смс-и, обаждания...Това продължи така няколко дена. Събуждам се - той, лягам си - пак той И при втората ни среща, като го видях, цялата потреперих 
и още тогава той ме попита "Искаш ли цял живот да си до мен? Аз - да!". Дори доста дълго време го бъзиках,че направо ми беше предложил брак още на втората среща След това първата целувка и цялл ден така И така, започнаха най - хубавите дни от живота ми. Толкова неща преживяхме заедно. Може би и заради възрастта ни изживявахме всичко на максимум. И двамата на 18 Най - драматичното беше,че тръгнахме на 10 февруари ,а на 12 февруари на мен ми предстоеше операция. Имах тумор в гърдата, за щастие доброкачествен, който лекарят ми следеше от 5-6 месеца, но не искаше да ме оперира, че можело да изчезне от само себе си. Но при мен не стана така, даже доста се беше уголемил тумора и нямаше как да стане без оперативна намеса. И така, казах на милото за това... Никога няма да забравя изражението му... душичка.. 
Операцията мина успешно, с малки затруднения. А милото беше през цялото време до мен. Стоеше пред болницата и дебнеше нашите - когато те си тръгнат той идваше при мен Той беше до мен в най - трудните ми дни. Това го издигна още повече в очите ми и връзката помежду ни стана още по - силна, и то само за няколко дни.. Следващите година - две минаха толкова неусетно, тръпката беше същата както при първата ни среща. Празнувахме всяко 10-то число на месеца, оставяше рози, меченца на вратата ми, без да го мързи ставаше в 6ч. сутринта, награбил две кафета, идваше с мен до гимназията, която беше на 40-50 мин. път с автобус. Всички в класа ми го познаваха и все ни бъзикаха "айде кога ще е сватбата" И след един момент не можех да си представя какво съм правила преди, когато не съм го познавала..Всичко е било толкова празно... Бяхме твърдо решили , че първо ще завършим университета, после ще си намерим работа и чак после ще дойде ред на брака. Но, тези неща не стават по план И така , да разкажа малко как се стигна до предложението. Януари 2012 милото една вечер ми обяви ,че иска вече да направим по - сериозни стъпки в нашата връзка. И аз го зяпам зяпам...и не мога да асимилирам въобще какво ми говори. Та нали първо щяхме да завършим и така.. Но не, моя човек решил, че ще дойдат да ме поискат към края на лятото на 2012 и така да направим годеж. По нашите обичаи семейството на момчето заедно с младоженеца идват в дома на момичето и искат разрешение от нейното семейство ,за да я вземат да им стане булка. И така се прави годежът. И една подробност - момичето си продължава да живее при семейството си, с момчето се събират чак след сватбата И така, продължавам. Моят като ми изръси това аз направо се ядосах. Първата ми реакция беше "Е добре де , това като предложение за брак ли да го приемам?!" А той : "Ааа, не не. Просто искам да знам ти какво мислиш по въпроса? И нали брат ти и баща ти са в чужбина, те трябва предварително да знаят, за да могат да си уредят нещата и да могат да дойдат." И аз се усетих, че той наистина беше прав. От една страна бях много щастлива, че направим една сериозна крачка във връзката ни и ,че той наистина иска това, но пък от друга - все си мечтаех за едно романтично предложение за брак като по филмите. Пък и милото до тогава все ми казваше ,че като му дойде реда ще ме изненада с пръстен, че цял живот ще го помня този миг, че ще е нещо уникално и т.н. Но след този разговор аз бях твърдо убедена ,че предложение за брак няма да получа. То така и така след годежа следва другото Но като затворих телефона си казах, как ли така брат ми, посред седмицата, в ден който и двамата сме на работа иска да се разходим.. Защото аз свършвах в 9ч. вечерта, той също така и по принцип въообще не обича след работа да ходи напред назад, иска да си почива. Както и да е , реших да не човъркам да не вземе да се откаже Наближи време да излизам от работа и гледам брат ми цъфнал пред ресторанта. И ми вика хайде миличко да тръгваме. А аз цялата мириша на кебап, на ядене и какво ли още не, и на всичкото отгоре с работните дрехи, а нашия ще ме води към Лондон бридж, Биг Бен и къде ли не. Категорично заявих, че трябва да минем през вкъщи и трябва да си взема душ. А брат ми: "Ааа ,не,моля те. Няма да ходим в полунощ. Айде да го оставим за друг ден тогава..." А аз: "Ааа, не не не..Добре де, дай поне да си сменя дрехите." И така минахме през нас и след това се запътихме към центъра. Всичко нормално, без дори да се усъмня за миг. Както и да е - стигнахме до Лондон бридж, и там ни чакат нашите приятели. Един от тях си извади телефона и каза,че ще ни направи снимка,да се посъберем малко. Но в същото време свети лампичката на телефона, все едно ще прави клипче..И аз тамън да му кажа ,че снима видео вместо фото...изневиделица моето момче скочи пред мен, на колене, с пръстен в ръкаааа... 
и започна да ми говори едни неща за нас двамата, за годините изминали заедно..все хубави неща, но за момента аз нямах ни говор , ни картинка 
едвам казах "ДА" на очакваното с нетърпение въпросче, с просълзени очи..след това прегръдки, целувки, шампанско, поздравления 
и всички около мен, вкл. и брат ми , бяха толкова развълнувани и те с насълзени очи. Беше толкова романтично, изцяло надмина очакванията ми. Милото беше дошъл само и само ,за да ми предложи. И след няколко дена се върна в България. Почувствах се толкова специална А най - хубавото беше ,че си имаме спомен от този специален ден - видеото ,което снимаше няшия приятел (макар, че и той от вълнение не е натиснал бутона "запис" от самото начало, но добре,че е хванал съдбоносния въпрос и последвалите реакции 
)... Доста дълъг стана поста ми, но така като ви пиша изживявам всичко наново 
чакайте да си намеря клипчето, да си го изгледам пак и ще продължа вече с подготовката покрай сватбата 
. много ми е интересно и ще следа с голямо нетърпение двете ви сватби! . Възхищавам се на твоите родители, че са те възпитали като съвременен и интелигентен човек, без да "режат" корените ти от традиции и обичаи. И ние си имаме прекрасни традиции, доста сходни с вашите и както ги описва mariola85 за Македония /нали сме все от Балканите, няма как иначе/, но погледите на моите деца са повече към задокеанските . Е, верно, че те са момчета и че ще се съобразяват с желанията на жените си, но някак ми е тъжно..... вие сте много готини и двамата явно и добре дошла в отбора на булките със сватба в две части 
Въпреки, че не можем да ги спазваме точно такива каквито са били преди ![=]](/Smileys/kolobok/pardon.gif "=]")
mariola85 & svekarva , не знаех, че и в Македония има такива традиции,та те са досущ като нашите 
имам колежка в университета от Македония , като я видя ще си я поразпитам аз малко нея emmmmmy - как няма да те помня , непременно ще има снимки след къната 
Пандичка - много ме радваш с твоя позитивизъм, дано и двете сватби се получат добре и на скоро миналите през този път - Маци & Албена и всички останалии...стискайте ни палцииии 
) За Бурса беше по - лесно да се направи избор, защото предварително бяхме решили кой ще е сватбеният салон. Проблемът беше тук , за Пловдив. Първо си натъкмихме списъците с гости. Замисълът беше тукашната сватба да е за булката, а тамошната за младоженеца. Все пак моите хора са в България, а неговите - там в Турция. До тук добре. Но в последствие се оказа, че ще правим съвсем нормална сватба тук, наполовина гости на милото наполовина мои Тук да вметна, че турските сватби са си доста големи, с много гости и т.н. Което на мен въобще не ми допада ![:\](/Smileys/kolobok/nea.gif ":\")
Да правиш сватба с 300-400 души си е ненормална работа (да подчертая - лично мнение, да не обидя някой без да искам). И така, ние си направихме списъците и моите хора се оформяха около 150-160, максимум 170 души (което пак е много, но няма как, близките ми роднини са доста и на всичкото отгоре всичките са вече семейни и така), а моят човек ми каза първоначално, че от Турция ще дойдат най - близките му, които ще са около 30 човека максимум. Беше решено ,че ни трябва ресторант за 200 души. Първата ни спирка беше х-л " Санкт Петербург". Винаги съм си мечтала там да ми е сватбата Отидохме, поговорихме, тръгнахме да избираме менюто, и така подготвихме капарото... и в един момент момчето, което работеше там отвори книгата с датите за сватби и аха.. 17 август - заето Ние отидохме там септември 2012 и 17 август за следващата година беше заето!!! 
Обмислихме варианта за 18-ти август...но щеше да е малко егоситично неделя вечерта да се прави сватба, като се има в предвид ,че 80% от гостите идваха от извън Пловдив. Нямаше как да сменим и дататата 17.08, защото пък 24.08 беше вече уговорено и капарирано, а аз не исках първата ми сватба да е в Турция. И така... тръгнахме да търсим друг вариант. Обиколихме къде ли не в Пловдив и около Пловдив. Едно ,че местата ,които си харесвахме бяха за около 100-150 души, друго - тези , които бяха като за нас, точно 17 август беше заето. По едно време се отчаяхме напълно 
И не знам , някой от нас предложи да видим и хотел "Марица". Аз все си мислих , че и там е за около 100 души, и от друга страна - бях сигурна,че ще е в пъти по - скъпо, защото се намира точно срещу Международния Пловдивски Панаир (поне така бях чувала от мои познати). Но решихме да проверим и там, и аха - оказа се ,че това ще е нашето местенце Цените бяха както при всички други ресторанти, условията дори още по - приемливи. 17-ти беше свободно, и какво още да се иска При първото ни ходене бяхме разочаровани от управителката им, посрещна ни не толкова гостоприемно. След това тръгнах да чета и ровя из форумите да намеря някое мнение за х-л " Марица". И все бяха противоречиви, възход или падение. Хайде пак се започна тормозът, там ли да бъде сватбата или не... 
За да бъдем спокойни, отидохме пак в ресторанта , да поговорим, да се разберем. Този път се получиха нещата и впоследствие се допитвах и до агенции, фотографи, видеооператори - всички препоръчваха с две ръце Марица. Е накрая и аз се успокоих Браво на годеника ти за страхотната изненада която е направил