Страхотна е украсата, личи си, че е вложено много старание

страхотна украса! и гледката от парк хотела е уникална наистина. А може ли да ми споделиш кой ти прави грим и прическа? От Търново ли бяха или Агенцията ти препоръча някой? може и на лични, балгодаря ти.

Грима и прическата ми ги направи Йорданка (Дани) Георгиева от София, която често работи с агенция Черга. Тя е също така един от стилистите на редица български сериали. Страхотна е!! За контакт с нея - пишете ми на лични.

Ели, страхотна украса, направо ми останаха очите в нея! Браво за оригиналността!
Разказвай за сватбата, как реагираха гостите на подаръчетата?

даа Ели чакаме те с един детайлен расказ няма туку така да се разминеш 

Честита сватба, helena! 
Искам да те поздравя за прекрасната и мн нежна и естествена, непретенциозна украса... Просто се влюбих в цветята и дантелите...мн романтично и приказно!  Вие също сте мн готини младоженци Вярвам, че е била наистина страхотна сватба. Поздрави

Уникална сватба си имала и си била много красива и лъчезарна булка

Здравейте, не знаех, че ще има такъв интерес към разказ. Затова обещавам да дойда тези дни и да напиша малко по-подробно за деня ни . Много благодаря на всички за комплиментите и коментарите. Липсвате ми и вие и цялото сладко суетене около организацията ...

А ти как можа да си помислиш, че ще се разминеш без разказ? Аз даже като видях, че си писала в  темата ти се надявах да е разказа

Вече няколко пъти посягам да пиша тук и така и не се сещам нито как да започна, нито какво да кажа. Но ще почна от дните преди сватбата.

В понеделник пристигнахме в София. Пътуването ни беше доста дългичко, а и с тази рокля беше голямо приключение. Наистина обаче стюардесите бяха мили и помогнаха да я закачаме по разни гардероби за първа класа. Все пак си беше тежка работа. Но още по летищата всички се досещаха може би какво е това сладко товарче и ни гледаха много мило.

След пристигнате ни се започна една лудница от легализиране на брака, нови документи, и правени в последния момент работи - картички за местата на гостите, книга за гости, панделки за подаръчета, абе каквото ви скимне. Върхът на сладоледа беше като се оказа, че приготвената от дядо ми ракия е 54 градуса и баща ми и съпругът ми американец я разреждаха с дистилирана вода - цирк. Това някъде към 2 часа през нощта в сряда преди съботната сватба. В четвъртък пък му дръпнах един стабилен рев - струваше ми се, че нищо не е готово, в прогнозата за времето казваха, че ще вали в събота и изобщо хич не бях на кеф.

Но в петък като се изнесохме към Арбанаси с екипа и с родителите ми и всичко почна малко по малко да си идеа по местата. В събота станахме раничко и аз започнах да се суетя, а мъжът ми спокойно си пи кафе, разходи се малко напред назад из двора на хотела ... абе пълно спокойствие. Започна моето приготовление. За първи път се запознахме на живо с фотографа . Погледах малко как тече нагласянето на украсата и се скрих да се приготвям. В това време шаферката ми каза "Како, Брандон отиде за батерии с бате )братовчед ми." Шах с пешката - за какво са му батерии, къде ще ги търси в Арбанаси и защо не с е облича и оправя. Той беше оставен малко на само себе си в една дръга стая, понеже майка му у брат му още не бяха дошли от София с останалите гости от чужбина. И така, реших че не мога да го мисля и това и се посветих на грима си и прическата си. След като бях готова дойдоха баща ми, брат ми, други близки - баща ми много се разувства и каза "аз май отсега ще почвам със сълзите". Той никога не плаче и беше много емоционален момент за мен.

При взимането от моя апартамент, бяхме подготвили две изпитания - да изпие една ракийка на екс и да мине изпит по български от брат ми и братовчед ми. Бях им казала да не е много ракията и да не е силна, а пък изпита да е по-лесен, че не е много напред с българския. Минути преди да почне всичко виждам брат ми с една огромна чаша ракия се мотае из апартмента и хукнах да спасявам положението. Той вика - разредена е, бе. Но аз все пак настоявах да опитам, нали ви казах вече за какви градуси ставаше въпрос преди два дена. И така, аз с роклята, було, всичко, надигам една голяма чаша ракия. Стори ми се силна и излях половината в банята. Спкойна вече, че няма да опиянят младоженаца, зачаках да си мине препятсвията. Добре се е справил, с изключение на "Аз обичам Елена", нещо е имал нужда от жокер, но брат ми нали е мека душа - пуснал го е. Като го видях, беше много вълнуващо. Целунахме се, и той се изнесе заедно с всички да чака на местото на ритуала. Останахме аз и баща ми да ни дадат знак, че всички са готови за нашето излизане. Трябваше да минем по една дълга каменна пътека, с посадени червени рози отстрани - абе страшно красиво и мило. И баща ми се притесни, че не сме репетирали ходене, та марширувахме малко из апартамента напред назад. Ха-ха, какво ли не прави емоцията с хората.

(следва продължение)

Представям си как зет и тъст разреждат ракия Ще умра от любопитство за батериите

Ели, мила, прекрасен разказ. Толкова се радвам за вас!
Товас изпита по български и ракията си представям колко е било сладко

Колко сладко разказче самооо  Очаквам с нетърпение продължението 

Последва излизане под звуците на малко клишираната мелодия от американските филми ... сещате се сигурно коя е. Направихме доста добра смесица от американски и български традиции. След което имахме много силна церемония, адаптирана от нас по текста от оригиналното ни подписване през януари. Изнесоха я нашата сватбена агентка на български, и моята най-добра приятелка от САЩ на английски. Признавам им на американците майсторското владеене на сълзливи текстове и романтични думички. Много беше искрено и емоционално, а и ние добавихме текст от себе си. Нетрадиционно - може би да. но не бихме го направили по никакъв друг начин. Самото събитие се проведе на една амфитеартална терасирана градина с изглед към цяло Търново и беше много, много красиво. Това е гледката заснета от един от нашите гости

Брандон се разчувства много и гласът му се разтрепери, както и моят, по време на размяната на обети. В този момент, всички жени в публиката ревнаха. Изобщоооооо не знам дали има по-сладникаво описание на събитията

Елена, много готин разказ! Това за ракията си е направо смешно, че и 50 и няколко градуса, малеее Изглеждате страхотно и двамата на фона на Търново отзад, този хотел наистина има едни от най-добрите гледки. Като гледам и времето е било с вас Продължавай с разказа!