Струва ми се, че си имаме още една юнска булчица за 29 юни 2013  И разбира се, че няма да я оставим без тема  честита темичка,  helena, поправи ме, моля те ако датата не е 29 юни, но така разбрах от постовете ти в друга темичка  Желая ти от сърце един безметежен последен месец като госпожица и лека подготовка  ще се радвам да споделяш с нас вълненията и идеите си 

Честита темичка! Сокойна подготовка и прекрасна сватба!

Време е да ни разкажеш всички подробности - защо решихте сватбата да е извън София, а къде точно ще е? Какви трудности срещаш при организацията на сватба на отдалечено място... подробности! 

Тъкмо се готвих снощи да направя темичка за helena, но оставих за днес на бодър ум, а то тя вече си имала темичка 
Ще ми е интересно да споделяш сватбените си емоции с нас. Видяхме красив пръстен, страхотен букет, прекрасни покани, нежни бижута....какво следва ? Готова ли е следсватбената "културна" програма за гостите? Кога пристигате ?

Helena, честита тема мила    С интерес ще следя темата, все пак ние двете си имаме нещо общо 

Честита темичка и от мен! Мммм, три булки сме на тази дата, какво по-хубаво от това - тройни предсватбени вълнения! 

Оооооо, трогнахте ме. Какво по-добро начало за деня. Както повечето знаят, аз се намирам на източното крайбрежие на САЩ и тук тепъва предстои работния ден. Ще ви пиша малко по-късно 

честита темичка! Ще чакам с нетърпние да споделиш подробности по организацията и подготовката!

Честита сватбена тема Пожелавам ти оставащата част от подготовката да премине леко и безпроблемно и на финала да изживеете един незабравим и изпълнен с прекрасни емоции ден 

честито за темичката, да я напълниш с много позитивни раскази! с нетърпение чакам да чуя как ще протече вашата сватба ! кога се прибирате? 

честита темичка и то мен, невероятни емоции и прекрасни спомени ти пожелавам!

Здравейте,

Открадвам малко работно време, за да ви поразкажа за нас и нашата сватба. Аз съм родом от София, но не живея там от 1999-та година. Учих в САЩ на стипендия и след магистратурата си се преместих във Филаделфия, където преди повече от 3 години се запознах с моя избраник. В началото бяхме само приятели, даже май не се харесвахме особено, но след време в един много снежен зимен ден се случи нещо иииии ... така .

Сгодихме се по много, много романтичен начин точно преди една година на 27.05 - той ме изненада с преложение на ето това мостче: http://farm3.staticflickr.com/2244/2468221069_c1c46ef240_z.jpg
Намира се в кампуса на университета, където получих балавърската си степен. Бяхме там за да му покажа мои много любими за мен места и хора. По време на 3 часовия път в колата за натам предния ден му разкавах различни легенди и истории за местото и една от тях е, че който целунеш на този мост, ще стане твой съпруг или съпруга. Дори пуснах майтап, че не се е намерил там 4 години достоен за тази чест Не подозирах ни най-малко, че той в това време е имал пръстен в сакчето си, а на следващия ден направи най-най-красивото и лично предложение към мен. Бяхме само двамата, тъй като годината беше свършила вече и нямаше никакви студенти ...

После ще пиша повече.

wow мястото изглежда страхотно !

Да, целия университет, където имах големия късмет да уча е невероятно красив: http://www.colgate.edu/images/offices-and-services_communications-office/20080910_aerial_shots_0699-final_32785-opt.jpg?sfvrsn=2

Не бях имала удоволстието да се върна там за 9 години след завършването и затова решихме миналата година да се метнем на колата и да го посетим за един три дневен уикенд. Не можех и да предположа, че ще се върнем оттам сгодени. По този начин добавих към спомените от невероятните си студентски години още един страхотен бисер.

Чак след предложението ми станаха ясни много неща - защо той искаше отделен сак за 2 дневната екскурзия (иамхе спор предния ден, аз твърдях че няма нужда да се мъкнем с две чанти), защо по време на цялата разходка ме питаше пред 5 минути в коя посока е моста (аз го бях оставила за най-накравя тъй като ни беше по път към хотела и градчето), и защо изоставаше от мен, при положение че по принцип бърза много (защото едвам бил набутал огромната кутия в задния си джоб и не е искал да забележа). На самото мостче когато стигнахме, той започна една доста романтична реч и аз пак не се усетих - даже го прекъснах да го поправя за един детайл! След това се обърнах за момент на другата страна, а пък когато го погледнах отново, той беше паднал на колене ... малко след това мина по моста една много възрастна двойка и ги помолихме да ни снима. Мъжът - възпитаник на моя университет от преди 42 години - започна да ни дава практични напътствия за семейния живот, а жената го дърпаше с думите "абе остави ги, сега не искат да те слушат теб."  

След това се обаждахме на много хора - в България, в Индиана (мъжът ми е от там), къде ли не. Аз пък не можех да се спра да казвам на всички, че сме сгодени и получихме много поздрави, дори безплатен десерт в индийския ресторант, където вечеряхме. Беше един истински страхотен ден.

Хелена, страхотен разказ  Толкова романтично и красиво. Най-хубаво е когато предложението е толкова лично за дамата, свързано със скъпи за нея неща ! Кой е този университет ? Да ти е кеф да учиш там !