Унивеситетът се казва Колгейт, като пастата за зъби. Всъщност, Колгейт е фамилното име на основателя на тази компания, който през 1890 година е направил огромно дарение и името на универсетета е сменено в негова чест от Мадисон
Наистина беше огромно удоволствие да съм там. Не само заради природата, а и заради изключително високото ниво на всичко. Дори в най-смелите си мечти не мислех, че ще спечеля пълна стипендия, камо ли пък в един от най-престижните частни университети в САЩ. Оттам ми останаха и много близки приятели, някои от които пък сега ще идват в България от места като Коста Рика, Хонг Конг, Лондон ... Това не е особено свързано май конкретно със сватбата, така че ще ме извините за 

извинена си 
цялата история ми е много интересна

Ех, helena, как исках да ти върна жеста и да направя твоята темичка! Заместили са ме достойно! Разказите са невероятни! Толкова е красиво! Разказвай ни още - как решихте да направите сватбата у нас? Ще има ли много Американски гости? Какво предвиждате за тях? Разказвааай!!! 

Все едно разказваш филм толкова е интресно и нереално поне за мен.
Разкажи ни повече подробности- къде ще е сватбата ,колко гости, ще има ли български ритуали?

На мен ми е много интересно да чета разказа ти за университета. Щов е свързано с наука ме влече. Разгледах университета, много е приветлив и някак си елегантен. Факултетите предимно са му хуманитарни май. Имаше и 360 градуса панорама и май видях "вашето" мостче. 
И аз чакам подробности за сватбата. До къде стигнахте? Има ли нещо недовършено? Уредихте ли програмата за след сватбата 

Така, след предложението падна голямото умуване. Беше ясно, че ще е много трудно да се подготвим за сватба за лято 2012 и така решихме да имаме по-дългичък годеж. Семейството на моята половинка е малко - той има брат и сестра, родители и само много малко лели и чичовци, с които не е и близък. Затова той сметна, че не желае американска сватба със семейството, а пък аз имах голямо желание за българска такава. Започнах първо със правната страна на нещата и се оказа, че ако сключим брака си в България са ни необходими много повече документи, медицински, свидетелства за него и т.н. обвързани с доста време преди самия ден -- тъкмо си мислех, че това е мисия невъзможна, когато няколко приятели минали по този път ни дадоха идеята да подпишем тук, а да празнуваме в България. През август се прибрахме на планирана отпуска в България, търсихме какви ли не варианти - още от началото не исках сватбата да е в София. Сблъскахме се с доста странно отношение на места и малко ресторанти извън града искаха да се ангажират с нещо 10 месеца напред във времето. Имаше доста трагикомични моменти, но дори не искам да си ги спомням. Една "управителка" каза, че не може да се ангажира понеже всичко се случвало и годеникът ми можел и да ме зареже дотогава. Това пред мен, него и родителите ми. Добре, че той не разбира много. А майка ми и каза "ами ако тя го зареже?" и следва отговор: "е, доста е по-срамно за една жена да бъде зарязана." ХА-ХА-ХА!

Още преди това обаче аз се бях свързала с най-добрата сватбена организаторка на света!! Тя ми се обади, видяхме се с нея и в крайна сметка си тръгнахме от България след 2 седмици премеждия и с нищо запазено освен нея . Но вече бях доста по-спокойна, че нещата ще се случат някак си.

Оттам нататък, нещата малко започнаха свой живот. Мъжът ми реши да не се подписваме в "скучната" община във Филаделфия - най-голямата и красива масонска сграда на света, а да идем на някое по-интересно место (много обичаме да пътуваме). Аз обаче освен че работя много, съм и докторант в момента и така трябваше да се планира това за някоя от ваканциите ми (зимна или пролетна), да ми одобрят и отпуска. В крайна сметка, намери се втората седмица на януари за това събитие. Той организира всичко почти сам, разправяхме се малко с брачно свидетелство и какво ли не, намерих къса бяла рокля подходяща за плаж по Коледа (!) и заминахме за една седмица на американските карибски Вирждински острови. Няма по-голям рай на света!!!

(след малко продължавам)

Цитат на: Thea в 30.05.2013 21:41

Факултетите предимно са му хуманитарни май.

Повечето май да, но им разбира се и научни. Аз самата учих международни отношения и история, а там научих и френски и немски

Цитат на: Josephine® в 30.05.2013 21:31

Ех, helena, как исках да ти върна жеста и да направя твоята темичка! Заместили са ме достойно!

Е, нищо . Важна е мисълта. Благодаря много на авторката и на всички, които сте се сетили за мен.

Заминахме на о-в Св. Джон за една седмица, а на 10.01 подписахме само двамата на о-в Св.Томас. За малко да няма ферибот през този ден и сума ти други неуредици. На карибите нещата се случват много лежерно, но не ни и пукаше особено тъй като вече солидно бяхме починали от неделя до четвъртък и бяхме настроени супер. Свидетели ни бяха фотографа и човекът, който чистеше плажа. Този ден бе много дъждовен, единственият от всички за цялата седмица и наистина нямаше никой на плажа. Снимките се получиха направо уникални, някой дори малко ... страшни. Тук се вижда какъв порой се сипеше над океана: http://farm8.staticflickr.com/7300/8889176917_d6f54b0358_c.jpg

Тук пък е единия ни свидетел назад в храстите: https://sphotos-b.xx.fbcdn.net/hphotos-ash4/393158_715657858838_1197760158_n.jpg

А невероятният ми букет, който само бях заръчала да е с местни цветя и нямах и идея какъв ще е докато не го донесе този, който ни ожени бледнееше пред естествената красота на всичко наоколо (това беше входа на нашата вила за седмицата): https://fbcdn-sphotos-a-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/150030_716508060028_573471598_n.jpg

Беше много идилично, нямахме нищо освен себе си - никакви арки, масички. Тъй като плажовете там са запазена територия и не се разрешава алкохол или стъкло, нямахме дори шампанско. Имахме само един лицензиран човек, който са извърши брака, фотограф, и самите себе си (тази снимка е малка, за съжаление, оригиналите са вкъщи): http://im1.shutterfly.com/media/47a3dc32b3127ccef20f6be5fd6700000010O01AZOWbVwzaNge3nwY/cC/f%3D0/ls%3D00006295493320130213175806794.JPG/ps%3D50/r%3D0/rx%3D550/ry%3D400/

Helena, много интересна история имате  и много увлекателно разказваш 
На кой ресторант в Арбанаси се спряхте? С агенция ви помага за организацията?
С интерес ще следя темичката.

Междувременно, задвижвахме нещата и за българската сватба. Не знам дали няма да ме изтрият за реклама, но организаторката, с която работим е Невена Жекова от агенция Черга. За нея мога да кажа само най-прекрасните суперлативи на света... но не знам дали е тук мястото и момента? Разбира се, в процеса на разказване със сигурност ще стане дума и за нея.

Тя ни помогна от дистанция да се спрем на три финалисти за локация: Арбанаси, Трябна и Боженци. И на трите имаше плюсове и минуси. В крайна сметка се спряхме на Парк Хотел Арбанаси и тяхната тераса (дано само времето да е с нас). Гостите ще бъдат настанени в хотела и се надяваме да се получи една истинска уикенд-сватба. За мен беше важно да имаме максимално време да се видим с тях, което трудно би се получило в големия град със строгите такси за овъртайм и големите разстояния.

Очакваме гости от 3 континента, по последен брой над 21 от САЩ, Азия, Латинска Америка и Европа, 20% от гостите ни. Американците май не съм ги броила като брой точно, но са около 16? Ще идват свекърва ми, девер ми и жена му и доста близки приятели. И шефката ми . Тя само дано не ме усети днес колко време прекарах във форума, хаха - шегувам се! С тях ще имаме екскурзия в дните след сватбата през Габрово, долината на тракийските царе, Пловдив и Копривщица и после обратно към София и по самолетите за тях. С тази част на организацията вече съм почти готова. Тук се справях и сама, без Невена.

Останах без думи! Колко сте красиви! Каква романтика и любов лъха от снимките! А с разказите ти се пренесох при теб, сякаш ми ги разказваш на по чаша ароматно капучино, или не! Сякаш съм била там, отстрани и всичко съм видяла... Колко хубаво...   

Еееее, мерси. Наистина всичко беше приказно. Този ден беше много специален за нас.

Сега мога да ви покажа един детайл, който до сега май не съм слагала тук. Пред вид голямата бройка поканени от много държави, изпращахме катички с датата доста преди събитието (дори нямахме локация, затова решихме да пише София, нали там е летището, хехе). Мъжа ми избра един готов модел, който ни направиха с наши цветове, имена и дата и след това го принтира той у дома на полу-професионалния ни принтер на специален картон като гланцирани пощенски картички. Аз имах бая ядове, докато жената с електронния модел нагласи България на картата, в първия вариант бяхме някъде към Полша.

Ето лицето: https://farm8.staticflickr.com/7421/8894325042_ddc7e5b1e6_z.jpg

И гърба: https://farm4.staticflickr.com/3769/8893705105_8651c665ca_z.jpg

Писахме на ръка няколко дена докато напишем 45 картички. На българските гости не изпратихме, освен на родителите и баба/дядо, понеже не знаехме още никакви детайли и не исках да има объркване какво е това и за какво служи. Май някой от вас са правили такива, но аз не знаех какво е прието и реших да заложа на консервативното отношение: ако нещо не съм виждала до 1999та в България, значи може и без него  

Забравих да спомена, че в България миналия август направихме и годеж в малък (за моето семейство) кръг от 22-ма. Ха-ха, малка сватба. Всичко беше много лесно, бързо и точно в ресторант Каре в Дианабад - беше страхотно. Управителят и аз измислихме меню и за 3 дена беше всичко уредено. Ние искахме много да почерпим за повода, и се получи идеално. Тези украси - малки вазички с цветя - по масите бяха изненадка от тях: https://farm9.staticflickr.com/8546/8895748360_97c95a345a_z.jpg

Имахме и двуезична и много вкусна торта: https://sphotos-a.xx.fbcdn.net/hphotos-ash4/391463_684904423968_996430656_n.jpg

(Ще махна след ден два снимката, защото има доста хора по нея, не знам дали биха искали да се видят в сватбен форум )

Ели, мила, честита темичка и от мен! Включвам се късно, защото бях една семица командировка. Много, много се радвам на твоето щастие. Чакам с нетърпение още подробности около сватбата.
Страхотни сте!