Аз пък чета всички заявления/закани коя мама какво ще прави след раждането с бебето, както и всички подготовки, и на моменти ми се виждат много пространни всички тия мисли за покупки. Не се заяждам, но това страхотно влизане в детайли за бебефони, колички, кревати, скринове, кошари, шишета, биберони... мен лично много ме натоварват и за момента тотално съм отделила тия мисли. Преживяването на всичко около ежедневието на бебето, още преди да се е родило, сигурно спомагат за изграждане на връзката с него, но понякога ми се струва, че някои майки карат по инерция с големите списъци за пазаруване и десетките забележки при избиране на неща за бебето. Не че едно време майките ни са били върхът на сладоледа с по един вид количка и еднакви креватчета във всички домове, но примерно като четох един ден безкрайни дискусии за типа шишета и материалът, от който са направени, за типа биберон, за цвета на комплектите за изписване, за сравненията между стотина вида столчета за кола, и направо се ужасих. Та аз нямам време да избирам такива детайлни неща толкова много време. След работа обикновено капвам и едва си поглеждам дома в събота и неделя. И се чудя как навремето са преживявали бременността без всичките прегледи, пазарувания... какви ли мисли да им минавали през главите, с какво са запълвали месеците на очакване?
Просто споделям чувства, де. Не нападам майките, които успяват да се справят с толкова много избори на вещи, по-скоро се чудя дали наистина възприемат всички тези подготвки така съдбоносно? Аз до момента съм насочила всички мисли само към това бебето да е живо и здраво, и да се развива нормално. Всичко друго като покупки, съм решила да направя след някакво гледане в магазина, на два-три пъти, не в последния момент, разбира се, че и това ми се струва неприятно. И дано спазя тази си дума.
Извън това -днес бях за първи път на фетална морфология заедно с таткото. Той беше много адекватен, разбираше всичко, беше просто мъж на място, а аз не смеех да дишам, мислех си само за това какво ще покаже прегледа, виждах облаци вместо очертания, и като цяло си ми трябваше усилие, за да проследя всички образи. За сметка на това, еуфорията после ме заля и в момента се нося върху розов облак. Никога не съм надценявала чувствата на бременността и сега, когато се вълнувам така, сякаш си идвам на мястото. Ще си имаме момче, гарантирано-видяно. Хах. Продължаваме традицията и в двете семейства да се появяват само мъже, въпреки големите ми желания за девойка.
