Докато разглеждате снимки, а аз още по-заредена от тях, продължавам с разказа си...
ОБРЕДЕН ДОМ "ПЪЛДИН"
Слънцето леко свело своите палещи лъчи ни посрещна пред Обредния дом. Винаги пълно с коли и суматоха, към края на сватбения ден за тях, беше приятно спокойно. Часът беше 16:45ч и две мили дами ни посрещнаха на входа, поканиха ни да влезем и се отправихме към стаята за размисъл заедно с кумовете. Толкова уютно и приветливо място, почуствах се като истинска принцеса! Разгледаха документите, попитаха ни дали сме взели решение, казаха ни няколко мили думи за смисъла на брака, които ни разтопиха, провериха дали всички гости са пристигнали и ни казаха да изчакаме. Строихме се по ред и изчакахме да чуем Сватбения марш. Тогава вратата се отвори, ние прекрачихме гордо прага и видях всички гости на куп, вперили щастливи очи в нас! Невероятно е! Там там та таааам, там та та тааам (сватбеният марш - хихихи). Започна най-прекрасната церемония на света! Разменихме си най-сладкото ДА на света! Отпихме най-сладкото шампанско на света! Разчупихме най-сладката погача над главите си (обичай, който правят в гражданското). И докато го настъпвах, заплетох ток в шлейфа си и туп - тупнах на земята! Такъв смях заля всички! Може би най-забавният и запомнящ се момент! Че кога друга булка е тупвала в гражданското? - Никога, казаха дамите! Съпругът ми ме вдигна за секунда, но приятния спомен остана завинаги!

Приехме поздравления, вдигна ме на ръце и ме изведе под падащите късметчета!
