Присъединявам се )))) Чак ми се прииска да се събуя и да ходя босичка по тревата )))) Прекрасно!  Чакаме още! 

още още 

Честито!!!
Искам да чета още и още....

  O Щ Е 

Звучи толкова спокойно и хубаво, и на мен ми се прииска да се събуя и да тичам по тревата  Хайде чакаме още 

Още, още  Супер, направо и аз се потопих в атмосферата. Браво и честито. Чакаме още за големия ден. 

Леле, Жози, страхотно го разказваш. Направо си имаш талант за това. Давай още!!!

Жози, толкова си сладкодумна 
Трябва да напишеш новела "Моята романтична сватба" 
С нетърпение очаквам продължението 

Мда, съгласна съм с Машка относно новелата - определено е стойностна идеята! А втора част ще е за след сватбата 

Жози, нова съм във форума и това е първият ми пост и толкова се радвам, че именно в твоята темичка ще е . Изчетох я на един дъх и се въхитих на всички неща, които си показала. Честито и ти желая винаги да помниш как си се чуствала на сватбеният си ден. Бракът ви да е едно огромно море от любов . Нямам търпение да те проследа и в останалите темички, за да събирам информация за твоя така вълшебен и приказен ден. Благодаря ти, че ни направи всички нас част от него

ПЪРВАТА СРЕЩА
Колко много усмихнати лица, колко много красиви рокли, елегантни джентълмени - родители, приятели - готови да ме пазят и скрият от младоженеца. Апартаментът ни се беше напълнил с радостна глъч искрящи чаши Proseco. Някой каза - идват! Скриха ме в спалнята, седнах на един стол и зачаках като принцеса. След минути глъчката стана още по-силна: За какво сте дошли? Ние тук булки нямаме! А на мен щеше да ми се пръсне сърчицето. Като в сън пуснаха кумата, за да ми даде букета, направихме ритуала със забулването - тя три пъти ме забули и си намислях желание. Не зная дали се прави така, но беше много истинско. Явно преборили първата барикада от мъже, вече бяха на втората с моите дружки и обувката, когато се чу звън на хиляди падащи монети и неспирен смях! Подозираща какво се случва се зарадвах много, че е не имало бутане на стотачки в обувката.  Дали ще и стане? Да проверим! - показаха ми преливаща от монети обувка и аз нетърпеливо се дадох. Тогава той влезе - и спрях да дишам! Вдигна ме, махна воала, целуна ме толкова нежно и ми прошепна: Ти си най-красивата жена на света! Обичам те!  Нахлуха гости, моменти на поздрави и прегръдки...  Баща ми ме изведе под ръка от хотела, мама лисна вода под стъпките ми, гостите ръкопляскаха, кума ми отвори вратата на колата и изхвърчахме за фотосесия.

ФОТОСЕСИЯ
Фотосесията беше много интимен и красив момент. Под сенките на къщите в Стария град на Пловдив, по малките улички, фотографа ни посъветва да се отпуснем и да се насладим на мига. Усещах всяка прегръдка и целувка двойно по-силно! Понякога минаваха туристи и ни се радваха. Първо направихме романтичните снимки, за да оставим накрая лудорийките с мустачките и устните. Георги Вачев беше до нас като приятел и допринесе още повече за незабравимия миг! Хрумваха ни всякакви идеи, които той приемаше и доразвиваше. Като си спомням се отнасям натам и спирам да пиша неволно...

Ах, Жози как само разказваш... Очите ми се насълзиха, и моето сърце се разтуптя като те чета. Толкова добре си пресъздала емоцията в разказа си! С нетърпение очаквам продължението!
Пожелавам ви дълъг и щастлив семеен живот и още много моменти спиращи дъха ви!

Продължавай да ни разказваш в епизоди! Някак си приятно-мъчително и не искам да свършва този захаросан разказ! 

Много е захаросан, нали? Но то всичко е толкова захаросано и любовно, че няма как! ХИхихихи     

Не е захаросано, а приказно! Толкова нежно и красиво!