pandapanda имай и друго в предвид.Може някой ден твоята приятелка да не е със сегашният й приятел ,който ще ви стане кум,може дори да не са в добри взаимоотношения и тогава как ще прекарвате моментите си заедно?За мен вариантите са два или женена двойка /най-добрият вариант/ или от двете страни по един приятел.За вторият вариант пак по добре ще се събирате четиримата ,отколкото някоя двойка ,която впоследствие е разделена.

А за сестрата на приятелката ти.Тя приятелката ти ,ако не може на сестра си да каже ,че не може да дойде и да ти защити интересите ,каква кума ще ти е пък за в бъдеще?

Нашите кумове са семейна двойка ,не живеем в един град ,но кумата е първия човек ,на който се обаждам за важни неща - хубави или лоши и определено много ми липсва.

Благодаря ви за бързите отговори. Малко ми е неудобно, че ви занимавам с моите дилеми, но около мен никой не е на тази вълна и никак не ми помагат. А и родителите не искам да го обсъждам, защото майката на годеника ми вече предложи неговият кръстник да ни е кум, но това е човек, който никога не съм виждала, а и прителят ми не го е виждал с години. Аз съм израстнала с малко сбърканата представа, че кумовете не са важни, но никак не ми се иска да е който и да е. Сестра ми беше кума миналата година и толкова много се постара, че явно много вдигна летвата и аз сега с големи претенции излязох.

И малко да сменя темата с нещо по весело. Когато каниха сестра ми за кума, понеже се канело с вино и пиле, за да не разнасят печени кокошки насам натам и подариха ключодържател с пиленце. Видя ми се много симпатична идея, така и остана и нещо за спомен, което вижда всеки ден

панда и аз така съм израстнала и сега съжалявам за половината си избор на кумове.
важно е да е човек който те цени и винаги е зад теб, а не някой сръдльо.
за пиленцето е супер идея, аз не харесвам традиционната идея за канене и ние не сме канили по този начин.

Цитат на: pandapanda в 07.03.2013 13:44

Аз съм израстнала с малко сбърканата представа, че кумовете не са важни, но никак не ми се иска да е който и да е.

И аз така съм израстнала, понеже родителите ми не са се имали кой знае колко с техните, но пък пред очите ми беше и другия вариант - родителите на нашата вече кума с техните кумове и винаги това ми е изглеждало невероятно Винаги съм искала един ден и ние да сме така с нашите, както бяха нейните родители с техните

А относно кумовете да се сърдят и да правят фасони за мен е недопустимо! Изобщо не са ТЕ хората, лично мнение.

И мойте родители не подържаха връзка с кумовете си, но причината е че кума /приятел на баща ми/ отдавна беше починал, а с жена му не са толкова близки.
Но пък родителите ми 2 пъти са били кумуве и си подържат връзка с кумците все още.
Кумавете трябва да са хора, с които да се чувстваш спокойна и да знаеш, че ще ви подкрепят, а няма да си придават излишни важности и да се цупят за щяло и нещяло.

Кумовете на мойте родители, по едно време са казали "вие може да имате 15 деца, ние не искаме да поемаме тези ангажименти...." и са спрели да се виждат...даже кръстника на брат ми е различен от моя и на сестра ми...
Така че май цяло едно поколение сме израстнали с "грешни" представи. Ние лично много държахме на един приятел да е кум, но той не е семеен, затова избрахме него и сестра ми.

Ако трябва да бъда честна, аз не държа особено на кумувете  Ние така или иначе си нямаме близка двойка, а пък годеника много държи да са двойка и по този повод нямаме голям избор  Спрели сме се на една двойка, не са женени, все се карат и се сдобряват, иначе са заедно от 6-7 години. Годеникът ми и кандидат кума са приятели от деца, на мен изобщо не са ми близки. Цялата ситуация ми е доста тъпа 

хаха, и ние искаме така... за съжаление вече втора седмица не успяваме да се видим с желаните кумуве. затова и не избираме дата

Аз знаех кои ще са ми кумове още преди да знам кой ще ми е мъж 
Кумата е най-близката ми приятелка,а кумът нейната половинка.Нямат брак,но са заедно от 10 години и си имат бебенце 
Много ги обичам,много сме си помагали и са хора,на които наистина мога да разчитам.Живеят в чужбина,но ще дойдат май и тогава ще ги поканим официално.Като се замисля не съм ги канила и неофициално,но те все пак си знаят,че ще са те.Ето това ми харесва-разбираме се без думи.
Поне едно нещо мога да отметна като свършено(единственото).
Успех на всички,които са в процес на търсене!

Сега да ви скандализирам като кажа, че ние кумове даже няма да имаме Тъй като вече сме законно женени, на сватбата ни ще имаме за шафер само брата на мъжа ми, а аз ще имам една малка шаферка на 13 години (моята първа браточедка). Малко нетрадиционно за българска сватба, но никой засега не е реагирал негативно. Може би ни е простено, тъй като 1) нямаме и църковен брак, а само размяна на обети един с друг и 2) мъжът ми е чужденец и сме обяснили, че тук такива традиции няма. Аз съм на 32 години и до този момент с мъжът ми имаме прекалено много близки хора около нас, за да изберем само едни и да ги отделим като толкова специални. Вместо това, ние ще включим в ритуалите си няколко близки хора с разнични роли - едната ще води английската част на ритуала, друга ще прочете избран литературен откъс като част от посрещането ни и т.н.

Ние всъщност и на подписването нямахме кумове, тъй като това се случи в церемония само за двама на карибски плаж и свидетели ни станаха фотографът и човекът, който почистваше плажа в този ден

Цитат на: helena31 в 09.03.2013 00:41

Ние всъщност и на подписването нямахме кумове, тъй като това се случи в церемония само за двама на карибски плаж и свидетели ни станаха фотографът и човекът, който почистваше плажа в този ден

helena, много ме развесели с вашите свидетели  Не го казвам в отрицателен смисъл, напротив. И честито ! Пожелавам ви много любов и топлина в отношенията.
Аз също винаги така съм си представяла нашата сватба - двамата на екзотичен плаж и никой друг, но уви, направихме си е по български.

Относно кумовете на мен ми се иска наистина да бъдем и останем близки. Родителите ми и до ден днешен са близки с кумовете си, те са ни и братовчеди, и кръстници, винаги много близки. Така ми е останало и в съзнанието като "пример" за отношенията ни с нашите кумове. Дано.

helena и на мен ми звучи страхотно Разминава се много от моите представи, но пък има различни хора, така че... Идеята никак не е лоша

Иначе това с момента, че има прекалено близки хора и не искаш да изолираш никой от тях го разбирам напълно! Аз имам достатъчно много, страшно близки приятелки, но пък сред тях само една е семейна (кумата ни), а те знаеха, че при нас това е задължително условие - така си го представяхме. За моя голяма радост нямаше сърдити, даже всяка от тях каза, че няма по-добро решение имайки предвид, че държим на семейна двойка и много се радваха за нас

А това с екзотичния плаж е невероятно! И аз съм си го представяла така, но по-скоро за второ венчавка, тип обет един към друг

Споменах това, за да кажа, че традициите на са това, което бяха . И аз съм си представяла и не съм си представяла много неща за хипотетичната ми сватба като момиче, но реално нещата се случиха по най-добрия начин. Лично за мен, само двамата ще сме до гроб (надявам се!) един до друг плътно и всички ангажименти и обещания ги поемаме единствено и само към себе си и един към друг. Откакто осъзнах това, наистина спрях да отдавам огромно церемониално значение на всички странични хора, колкото и да са близки. Все пак, самия факт че правим сватба-празненство точно с тях говори, че са ми близки.

Но наблюдавайки много хора около мен, виждам че фокусът и емоциите им се изместват да се притесняват и ядосват на действията на кумове, шаферки, родители, гости, кой с какво облечн и т.н. - а когато човек си смени гледната точка, става много леко . Може би за мен е лесно да го кажа, тъй като съм отгледана от изключителни родители, които са ме възпитали да вярвам в себе си и да правя каквото си знам. По собственият съпруг виждам, че ако от малък не култувираш имунизация към общественото мнение и вяра в себе си и твоята преценка, после е по-трудно. Но не невъзможно!!!

момичета, вече имаме кумуве... снощи ги поканихме, с ракия,торта и поканата приеха и съм много доволна, че и този ангажимент ми отпадна

Честито, Петя.Дано  и нас всички булки без кумове да ни сполети твоята участ