за софия

malkabulka, разбирам те напълно и аз искам абсолютно същото- двойка, ако не семейство за кумуве. И тъй като имаме само 2 близки приятерски двойки, които са сереозно заедно, но при едните момчето не е христянин, изборът беше лесен! Решихме нашите кумци, да станат и наши кумуве, те се притесняват, че когато те решат да сключат църковен брак, дали може пак ние да им бъдем кумуве, но като му дойде времето ще питаме.
malkabulka, пожелавам ви много успех с намирането на кумуве и скоро да се похвалиш!

Момичета, колко време преди сватбата поканихте кумувете си?

Ние ги поканихме много по-рано  Но е хубаво поне 4 месеца по-рано, за да сте сигурни за поканите, и в най-лошия вариант ако се откажат или се случи нещо непредвидено, да можете да отреагирате.

Ние ги поканихме 5-6 месеца по-рано, но при нас кума живее в Дания и тогава си беше в БГ...нашите не са семейство или двойка, а близки приятели

Аз мисля, че кумовете са второто нещо след предложението Ние нашите ги поканихме веднага след пръстена А и те да са подготвени, не в последния момент...


Между другото много хора подценяват факта, но и за тях всичко това са си не малко притеснение, емоции и всичко останало. Поне нашите всичко приемаха много емоционално

Ние още когато им казахме да сватбата обсъждахме да са те, а официално ги поканихме преди 2-3 седмици, т.е. около половин година по-рано. За да мога да раздавам поканите, на които са и техните имена ми трябваше съгласието им все пак 

Ние също ги поканихме малко след годежа  Дори не бяхме решили датата още, но кумове си имахме 

5 месеца преди сватбата.Аз нямах търпение да разбера дали ще приемат и ако не,да има достатъчно време да си търсим други.Ние държахме да са семейство или двойка с дългогодишна връзка,а освен това да са ни наистина близки приятели,а не просто да се водят "кумове".Така че избора ни беше доста ограничен.Слава богу нямаше отказ и аз се успокоих.

Здравейте,
Сега може да ви стане много смешно - аз си мислех, че може сватба и без кумове  , и като прочетох преди няколко дни, че не може, в големи дилеми изпаднахме. За гражданския брак нямаме проблеми - там свидетел ще ни осигурят от посолството, а другия свидетел, ще е моя приятелка , която живее в Париж и ще бъде и свидетел и гост и фотограф. За църковния брак искахме да присъстват само родителите ни и моятата сестра и неговия брат. Но те не могат да са кумове и явно трябва други. Ама нашите приятели не са семейни, а тези на годеника ми даже повечето не са обвързани. За мен се очертава най-добър вариант кума да е приятеката ми, която ще е свидетел и нейният приятел, нищо че не са женени, но ако е тя и не поканя и сестра и война ще предизвикам. А така ми се разваля идеята да минимално количество хора. Ама пък прителя ми взе да излиза с едни предложения, от които косата ми се изправи (а тя е къдрева). Много дълго стана, ама много се притесних. Те кумовете ти стават като роднини, и са важни. Моите родители не са имала късмет и с кумовете си, и с кръстниците ми. Много ми е съвестно, че май ще трябва да си наложа мнението, но искам сериозни хора, а не някои да ми се лигави там или някои които ще се чувства странно със семействата ни. Ако някой може да ми помогне, много ще се радвам, че в момента се чувствам като пиле в калчище.

Аз мисля, че кумувете трябва да се избират със сърцето, защото това са хора с които няма да споделите просто едн ден, а те остават за цял живот, ще се събирате на семейни празници. Не е толкова важно да са женени /венчани/, иначе за църквата, все едно не са семейство, важно е да ги чувствате достатъчно близки и отговорни към тази задача.
А за сестрата на приятелката ти неможе ли да й обясниш идеята ти и ще я почерпиш нея отделно.

Ние също искахме да са женени, но пък и единствения ни вариант отговаряше
За мен винаги е било по-добрия вариант да са женени...лично мнение Но това разбира се не е напълно основателен фактор да ги избереш!

Както ratatui каза, избират се със сърцето. Моите родители също не са близки вече с техните кумове, но те и млади са се оженили на по 20 години, и естествено после всеки си тръгва по своя път, нещата се променят, в техния случай даже кумовете се разделят. А и в днешно време не всички си ходят на гости на определени празници, както е било едно време.
При нас има два варианта за кумове, единия както разбрахте отпадна заради църковния брак. Другите, които са двойка без брак ще ги поканим след 2 седмици като се приберат в България. И в двата случая кумовете ни живеят в чужбина и това ни ограничава до скайп комуникации. Основния въпрос, който си задавахме когато мислехме кой да ни кумува беше, ако един ден нещо се случи с нас, кой ще помага на децата ни. Малко фаталистично звучи, обаче според мен кумуването е отговорна задача и не е само подпис.
Сватбата е такава каквато си решите вие. Ако твоята приятелка е най-подходяща за кума, но държиш да е строго в семеен кръг, тогава не се отмятай. След това излизате по женски или с половинките и се черпите за ваше здраве. Би трябвало да те разбере. Успех!

Не звучи фаталистично, точно това е идеята на кумуването, такава каквато е била едно време
Ние също сме ги избирали и на този принцип, но пък това е двустранно т.е. и вие трябва да се грижите за техните