Аз още от началото си представях най-близката си приятелка за кума. Но тъй като аз съм в Щатите, а тя-във Виена, нямаше как да се видим... бях решила да я изненадам с покана с наша снимка, даже текст бях измислила. Мислех да я пратя до тях и така да я зарадвам. Тази вечер тъкмо бях отворила сайт за покани и разглеждах какви дизайни има, когато тя ми звънна. Каза, че излязла с нейна приятелка същата вечер, която й съобщила, че се е сгодила и щели да се женят седмица преди нашата дата. И най-важното-поканили я за кума. И като ми го каза това нещо ми заседна в гърлото... следващият час от разговора изобщо не я слушах, мислех си дали ще приеме да е кума на 2 сватби почти една до друга, дали ще ми откаже тъй като няма да може да се справи с организацията, чудех се дали изобщо може да е кума на няколко двойки...обвинявах се, че не съм я поканила по-рано...затворих телефона с нея, отидох при мъжа ми и заплаках. Реших, че не мога да чакам и й се обадихме обратно двамата, аз рева, тя се чуди какво става

и я попитахме, обясних й защо съм толкова разстроена. И тя прие!

много се зарадва, беше малко шокирана от 2-те покани в една съща вечер

) та така, въпреки че не я поканихме по начина, който си представях, пак се получи добре, казахме си много мили неща иии да, сега съм щастлива
