Благодаря ви отново! ще ви споделя набързичко за раждането, но искам да кажа, че раждането ми не беше от най-леките и разказа може да не се понрави на всеки
още от сутринта на 08.11 бях с тежест в кръста, но нищо повече - през деня излизах, разхождах се, спах, ядох, всичко съвсем без никакви проблеми .. контракциите започнаха към 8:30 вечерта, след като зачестиха на 5-6 минути, минах през банята, подготвих се и към 1 отидохме в АГ-то, а аз вече бях с контракции на 4-5 минути повече от час .. там казаха имаш само 2 см. разкритие, прибери се и като станат по-чести и по-дълги ела пак .. е, добре .. прибрахме се, аз легнах дори да подремна и към 5 се събудих с контракции на 3 минути с продължителност поне 30-40 секунди .. и айде пак към АГ-то и пак ни върнаха със същия довод .. към 8:30 вече бях с доста силни болки, продължителни и чести /на 1-2 минути/, обаче за да не ни върнат пак се обадихме на позната работеща в АГ-то, но като анестезиологична сестра, тя се свърза с лекар и ме приеха - все още с разкритие 2см. .. до 11 и нещо попълвахме документи, правиха ми клизма, взимаха ми кръв и т.н. .. тогава дойде лекарката и ме тушира, нареди и система с окситоцин и от там почна хасал веселбата .. от 12 и нещо на обяд до 4 след обяд бях с контракции през 3 минути продължаващи по минимум 1 минута и половина и разкритие, което стигна до 9 см. .. бях вече много уморена, губех съзнание между контракциите и се будех само от болката .. опитвах се да бъда силна и да не викам, но като загубих всякакви сили и това беше единствения начин да се справя с нея, почнах да викам, ама така че цялото АГ ме чу .. към 4 и нещо дойде лекарката, която до този момент беше в операция и нареди да спрат окситоцина, защото нито шийката ми била изгладена, нито пък главата прорязвала, но пък съм била "мека" /каквото и да значи това/, изчахаме една контракция мисля, през това време не знам откъде се появи майка ми и си спомням, че я помолих да ги накара да ме чуят, че има нещо нередно и ако може да ме срежат, щото няма да мога да родя сама .. в тоя момент дойде пак лекарката, за да ме тушира и аз съм изкървяла .. веднага дойдоха да ми сложат катетър и да ме свалят до операционната - ама да не си помислите, че съм се возила
слязох пеша и при всяка крачка усещах как главата на Ема се търка в тазовата ми кост .. помня и че стената на асансьора е най-възхитително студеното нещо, до което се бях опирала .. в операционната беше и последната ми контракция, хвана ме преди да ме упоят, а лекарите не се бяха измили .. помня, че анестезиоложката каза, хайде скъпа сега ще сложим край на мъките и аз си казах благодаря ти боже, че ме спасясаваш .. после всичко останало е блажено безсъзнание .. събудиха ме и докторката попита знам ли какво е станало, аз казах, че съм станала мама и питах дали Ема Мария е добре, друго нямаше значение .. като установиха, че това е името на бебето, ми казаха, че е прекрасна малка дама и е вече любимка на всички .. закараха ме в реанимацията, където дойде мама, за да ме целуне и мъжа ми и той беше там .. беше се обръснал .. аз не помня, ама ми казаха, че съм му благодарила, че се е обръснал
после дойдоха татко, брат ми, снаха ми и леля ми .. показаха ми Ема на снимка и се разревах от щастие, ама имах и стимул и да стана .. още в 11 вечерта ми помогнаха да се раздвижа и на другия ден по време на свиждането, с майка под едната ръка и мъжа ми под другата качих всичките 38 стъпала до детската стая, където беше Ема и като я видях .. боже, хора разбрах какво е пълното щастие, направо усетих физически как се влюбих в детето си безпрекословно и завинаги .. и там много плаках, че ме и снимаха
акушерката, която се грижи за бебетата в детската стая, като видя колко се вълнувам ми каза, че мога да ходя, когато си пожелая и аз още същата вечер към 6 пак бях там и така .. това е нашата история ..
На теб пожелавам бързо въстанавяване и скоро да се гушкате в къщи 
![=]](/Smileys/kolobok/pardon.gif "=]")
Сега свиквате една с друга има толкова нови неща 