Мила rafaeLa ето, че остава само месец до срещата ти с бебчето което разте в теб и те побутва нежно  Надяваме се да споделиш с нас как вървят приготовленията за посрещането на новия член на вашето семейство!А също и как се чустваш ти, сега когато обратното броене започна?! Пожелавам ти от цялото си сърце приятни оставащи дни от бременността,леко и безпроблемно раждане и едно здраво и пухкаво бебче което да радва мама и тате!!!

Рафаела Леки финални метри и от мен !Радвай се още малко на растящото и променящо си формата коремче - после малко ще ти лиспва ,но пък ще си гушнала едно здраво и красиво бебче !
Кога ти беше термина?Как ще раждаш?

Честита темичка и от мен, мила.....тъкмо се чудех как се отварят теми, че ти е време за твоя
Разказвай всичко: планирано ли беше бебето, как ти понася бременността, тежи ли ти корема, как ще раждаш и къде???

Честита темичка и от мен    леко раждане и едно прекрасно малко съкровище на финала 

имам си темаа! имам си темаа!

много ви благодаря момичета! чудесни, прекрасни, невероятни сте!

Мяунка
Бибси при мен малко сложно с термина, защото официално по документи е 22.11., но бебето си върви през цялата бременност с 10 дни напред и лекарката е приела като дата 12.11., а пък в крайна сметка, когато дребосъчето реши да излиза, тогава ще е

сега по другите въпроси:

нашето бебе е доста дълго чакано - забременях след 2 години и половина целенасочени опити, а преди това колко време още не сме се пазили вече дори не си спомням .. проблематичната съм аз с хиляда диагнози - полистозни яйчници, аденом на хипофизата, начален стадий на хашимото и т.н. .. през тези 2 години и половина преди да забременея преминахме с мъжа ми през какво ли не - от всевъзможни изследвания, през стимулации, секс по график и процедури, смених много лекари, тъй като в един момент започнах да се образовам по въпросите свързани с моя проблем и разбрах, че съм попадала на хора, които не могат да ми помогнат, но това пък не им пречи да ме ползват като спестовна касичка, докато в един момент, въпреки че открих Моя лекар, не се оказа, че проблема с яйчниците е до толкова сериозен, че аз сама не мога да произведа качествен фоликул и човека каза, че не може да ми помогне повече, освен ако не разполагаме с парички да финансираме наш си опит ин-витро или поне да съберем документите за ФАР, да ги подадем и да чакаме да ни одобрят /евентуално/ и ние крайно посърнали се прибрахме в къщи и въпреки небивалия оптимизъм на мъжа ми, аз лично се отдадох на пълен и тотален ступор .. може би това беше моя начин да се предпазя от по-дълбоки емоционални травми, тъй като по всички закони на свещената гадост, най-близките ни приятели се сдобиваха с дечица едни по едни, а на нас с мъжа ми не ни оставаше нищо друго освен да им се радваме .. мога да кажа, че през този период мъжа ми беше моята голяма опора, макар и той да имаше своите моменти на слабост .. мога да ви кажа, че за един момент през цялото време той не ме погледнал накриво или обвинил в нещо .. дори имаше момент, в който аз буквално и директно му казах, че не искам да сме заедно, защото не заслужава да остане без деца, а пък той директно и буквално ми каза, че най-голямата му мечта е да има свое собствено детенце, на което да се радва и на което да даде цялата си обич, но въпреки това предпочита да няма деца с мен, отколкото да има с някоя друга и полемиката свърши до там .. та след като лекаря поговори честно с нас и ни обясни нещата, и както ви казах настана един доста тягостен момент в емоционално отношение, спряхме да правим каквото и да било - аз пиех някои лекарства, които да поддържат организма ми в що-годе добро състояние, защото въпреки проблема с яйчниците все пак другите неща не можех да пренебрегна и живота си тръгна някак .. преоткрихме отношенията с мъжа ми - особено след месеците и месеците в секс по часовник, то направо ви казвам еееей до тук ни беше дошло, не щяхме да се видим, камо ли да се барнем, но полека лека нещата се оправиха не само в това отношение, но и решихме с мъжа ми, че ще си дадем време, ще съберем парички, ще опитаме ин-витро, ако не стане, ще подадем документи за осиновяване и така с тези мисли и нагласи живяхме до март месец тази година ..

аз си признавам, че след всичките отрицателни тестове за бременност, които бях направила и поради факта, че цикъла ми така и не стана редовен, просто с ръка на сърцето се кълнях, че не съм бременна, макар че бях станала такъв нервак, че просто някой само да диша около мен на криво и му виках .. най-дразнещото беше, че както ви казах, аз не вярвах в чудеса, не вярвах, че съм бременна, а мъжа ми точно на 180 градуса, живееше всеки ден с мисълта, че вече ще е татко .. в един момент на Благовещение реших, че ако до края на деня не ми дойде на другия ден, ще ида до аптеката за тест и като видя, че е отрицателен ще му се навикам и накарам дето храни напразни надежди .. да, то всичкото хубаво, само дето теста не беше отрицателен, а с най-плътните, наситени и ярки черти, които бях виждала през живота си .. сигурно 10 минути седях като гръмната и си повтарях, че ми се привижда, че това не е вярно .. освен това теста за бременност, който купих струваше 50ст. и както си бях сама в къщи, звъннах на мъжа ми и го вдигнах по тревога да си дойде .. той пък милия решил, че нещо не ми е добре и се беше потрошил от бързане .. влетява запъхтян в къщи и почва да ме оглежда цяла ли съм .. после като видя, че нищо ми няма се ядоса, че така съм го викнала на пожар, обаче като погледа му се привлече към теста, загуби говор и картина .. първите два въпроса, които ми зададе бяха: този тест твой ли е? и аз ли съм бащата? после отиде до аптеката върна се с още един тест /този път не от 50ст. /, той също беше положителен и се почна едно звънене за търсене на лекар, който да ме прегледа, тъй като нито знаехме аз в коя седмица съм, нито нищо, а същевременно пиех лекарства, които изобщо не трябва да приемам в случай на бременност .. намерихме лекар със свободен час за следващата сутрин и отидохме там .. дата беше 27ми март .. жената ме погледна, смята, смята и като й казах, че последния ми цикъл е бил на 14ти януари, тя ме погледна ето така и ми каза, че в този случай яйчицето, което сме хванали, е било отделено някъде между 50ти и 55ти ден от т. нар. мой цикъл, което по всички медицински параграфи си е повече от чудо .. повика ни 15 дни по-късно, за да видим дали нашата точица ще има пулс и ни прати по живо по здраво .. разбира се моя милост не издържа и още на следващата седмица отидохме при друг лекар, който ни показа силно биещото сърце на нашето бебе .. няма да ви казвам що рев отиде тогава и така записахме се на ЖК, започнаха да ни следят, нашия татко идва на всеки един преглед с нас и всеки път се вълнува все повече .. особено на първата ФМ, когато видя нашата бебка как се кълчи, маха с ръчички и крачета, трябваше да го видите как си търка очите и ми обяснява, че нещо му било влязло в окото много беше сладък дори понякога мрънка, че не можел да е достатъчно близо до нея, макар че всяка сутрин отивайки на работа целува нея, целува мен и ни казва чао, вечер се прибира и пак на нея целувка, на мен целувка и ни казва здрасти, милва я през корема ми, говори й, сега когато вече е голяма я слуша как си мърда в корема ми и я моли да взема 2 месеца за 1, да може по-бързо да излезе, за да я прегърне а също така и много ми помага - чисти, простира, като изтърва нещо на земята, ме хока и бърза да се наведе да го вземе, и нон стоп ме пита искам ли нещо за ядене .. готов е на секундата да хукне да ми вземе

иначе бременността ми не протича съвсем гладко - имах там едни проблеми с бъбреците, сега пък се установи, че заради аденома на хипофизата имам много завишени стойности на пролактин в кръвта, които водят до бързо узряване на плацентата, та най-вероятно дребосъчката ще излезе на бял свят по-рано, но като цяло не се оплаквам .. качила съм 15-16 кг., боли ме кръста и гърба, коремчето ми тежи, когато се опитвам да стана или да се наведа, но всяко едно неразположение ви казвам, приемам като дар от Господ и въпреки че понякога звучи все едно се оплаквам, няма по-сладки болки и тревоги, които да съм изпитвала .. за името на дребосъчето с мъж ми не сме имали конфликти, името дойде някак от самосебе си, двамата имахме абсолютно идентична идея за него без да сме коментирали и да сме се уговаряли .. нашата дъщеря ще носи 2 имена - това беше по моя молба - защото вътрешно в себе си усещам, че по някакъв начин трябва да се отблагодаря на Господ за неговата милост и затова, едното име е това, за което ви казах по-горе, а второто ще е на Божията майка ..
за раждането - от първия момент бях и все още съм убедена, че искам естествено раждане и само и единствено в случай, че има медицинска причина, тогава секцио .. имах колебания къде да раждам, но след като си поговорих с всички раждали покрай мен / а те както ви казах са много .. ей сегичка ги броих на ум - поне 10тина са/, та стигнах до извода, че ще си родя в държавната болница - оказа се, че в нашия град единствената разлика между частните и държавната е таксата .. то тука всички лекари обикалят като цветарки по болниците, където ги извикат и в общи линии, дали ще отида безплатно в АГ-то или ще дам 500-1000лв. за частна болница, няма кой знае каква разлика /освен парите де / .. мнението ми се затвърди и от престоя в патологията заради бъбречната криза - имах възможност да разгледам, да разпитам и да ви кажа беше изненадващо чисто, хегиенично и подредено, а пък персонала не е толкова лош, колкото разправят или може би защото аз съм доста чепата и не мълча на никого за нищо, та в общи линии никой не се и опита да се държи лошо с мен ..
обещавам съвсем скоро да ви споделя снимчици както на пупичката, така и на приготвените от мен нещица .. то всъщност почти нищо не остана да подготвям - само едно матраче за купуване и трябва да стерилизирам помпата за кърма, шишето и бибите .. та така .. малко дълго стана, ама мога с часове да говоря и да не се усетя, че съм прекалила .. та извинявайте, ако съм ви надула главите

Рафи, толкова се радвам, че и ти си имаш вече темичка, макар че се изненадах,че толкова бързо минава времето  , спомням си когато прочетах поста ти в темата за бебеправещите и много ме зарадва хубавата новина и сякаш беше вчера, а сега толкова малко време остава. Понякога чак се плаша, че наближава времето, но пък виждам, че вие нямате търпение вече. пожелавам ти последния месец да е изпълнен с много пълноценни мигове и емоции и да имаш леко раждане.

rafaeLa досега не сме си писали, но искам да ти кажа, че твоят разказ искренно ме трогна, разчуства и на моменти даже разплака...пожелавам ви едно здраво, пухкаво и усмихнато бебече....един Божи дар, които много да ви радва...а на теб едно леко раждане 

Рафи,много ме трогна разказа ти.Пожелавам ти леко раждане и дни,пълни с наслада от срещата с вашето така дългоочаквано бебче.

Руми да ти кажа и аз имам някои сутрини, в които се будя и си казвам боже, кога мина това време, а всъщност не ми се стори да е минало толкова бързо, но факта си е факт
Цвети, Фийби, Руми благодаря ви момичета за пожеланията, да ви се връщат двойно

Рафи четох постовите ти снощи  към 4 сутринта - докато чаках дребчо да заспи.Искам да ти кажа ,че на моменти бях безумно щастлива за вас и безумно тъжна - минали сте през много.Изпитали сте много болка и тъга ,но...Бог си знае работата - връзката със съпругът ти  е станала още по стабилна!
ПОжелавам Ви от все сърце от тук насетне да сте ВИНАГИ щастливи и НИКОГА повече нещастни.Моментите на отчаяние едва ли ще забравите някога ,но искренно Ви пожелавам тези спомени да бъдат заместени от други свързани с детето което очаквате.Всеки ден домът Ви да бъде озарен от усмивката на вашето слънчице ,както и от детският смях и плач!!
Бъдете винаги усмихнати и винаги посрещайте всяка трудност каквато и да е тя по този начин - рамо до рамо ,ръка до ръка ,сърце до сърце.....

Бибси благодаря

Рафи, честита темичка, мила

И мен много ме трогна разказа ти и ви пожелавам едно прекрасно, живо и здраво, пухкаво бебче, което да продължи да дава смисъл на живота ви.

Ще следя темичката ти с интерес

леле, Рафи, разказът ти ме разтърси  минали сте през толкова много ....
Виждам, че това е направило смейството ви още по-сплотено, връзката ви още по-силна.
Пожелавам ти спокойни дни до края на бременността 
Чакаме снимчици И това е твоята темичка - пиши на воля и колкото ти душа иска