днес бяхме на преглед - не бяха особено добри новините - тя все още расте, но плацентата в сравнение с преди 3 седмици е силно калцирана и не е ясно дали ще продължи да храни бебето нормално .. от друга страна пък бебка е качила 800гр. и вече е мъничко под 3кг., има и достатъчно околоплодни води .. лекарката ме вика на 12ти за запис на тонове и ако тогава не й хареса какво вижда, каза че ще назначи система и предизвикване на раждането .. като цяло ужасиите започна да ги говори, като й съобщих, че не смятам да раждам в частната болница, в която тя работи, нито че смятам да плащам за избор на лекар и екип, защото поради ред причини не мога да си го позволя .. та каза ми тия неща и аз след като ги чух директно попитах точно в този момент бебчето ми добре ли е и явно съм изглеждала доста притеснена, защото лекарката каза: да, сега всичко е наред само че искам да те видя пак, ако не си родила дотогава .. не ми е правила преглед да провери състоянието на шийката и дали имам разкритие, макар че 2-3 пъти се случи за поне час да имам регулярни контракции .. майка ми като ме видя, че излизам пищисана от кабинета, попита какво става и аз й обясних накратко ситуацията, при което тя ме овика най-добронамерено, като всяка майка

нейната теория е, че ако положението беше толкова зле, колкото е казала лекарката първо тя нямаше да ме вика чак на 12ти на тонове и второ след като съм я попитала добре ли ми е бебето, не смята, че е излъгала, защото след всички поразии, които станаха с бебета по болниците, лекарите вече внимават и не се смятат за недосегаеми, та да си правят каквото си знаят .. наречете ме параноична, но въпреки че разбирам ясно позицията на майка ми и разбирам, че вероятно има право, просто в главата ми като голям прожектор свети мисълта, че както бебчето ми не е от най-активните и след като лекарката каза тия неща, просто няма да усетя, ако става нещо лошо и ще закъснея с реакцията си и ще стане някоя поразия .. не мога да повярвам, че го казвам, но стигнах до там, че да се моля дребосъчка да тръгне да се ражда, колкото може по-рано

тази мисъл пък ме разстрои дотолкова, че се наревах порядъчно и като емоциите ми малко от малко се успокоиха, реших след няколко дни, да отида отново на лекар /не при следящата ме/ и да нагледаме дребосъчето, ако то не е тръгнало да се ражда все още .. и така .. знам, че ви бях обещала снимчици на дрешките, кошарката и всичко приготвено за детето, но просто много тъпотии ми се събраха на главата .. надявам се вече да започнат да се случват хубавите неща .. извинете за негативния пост, но просто имах нужда да споделя .. опитах се да го направя с мъжа ми, но той и той явно си има неговите притеснения и не ни се получи разговор, та реших поне на вас да се оплача .. благодаря ви
