Здравейте, милички!
Аз най-накрая успях да стигна до компютър, за да ви благодаря за прекрасните пожелания...Огромно БЛАГОДАРЯ, наистина ме трогнахте

Ние сме добре, от неделя сме вкъщи, но малката Буба Ема (както очаквахме) е наистина изключително своенравна още дори с появата си (за това по-късно) и ни беше завъртяла в един омагьосан кръг от тридневен неспирен плач. От вчера успяхме малко да овладеем ситуацията и уж вече имаме малко по-дълги паузи между храненията, а и успяваме да спим повечко

Какво да правиш - бебешка работа
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Нямам много време, затова накратко - раждането мина добре (от днешна гледна точка

, малко дълго, но все пак естествено ... когато имам повече време ще разкажа по-подробно. Бубето я закърмих добре, но все още не съм сигурна по колко успява да хапне.....според мен когато е гладна пищи, според педиатърката преяжда
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Ще се нагодим някакси, надявам се скоро. Притесненията, които имахме от едно пренатално изследване не се потвърдиха и засега сърчицето на Емето е перфектно

. Тя едно изключително диво и живо бебенце - не спира да мести глава (за мое голямо изумление си мести главата доста координирано), да маха с ръчички, а крачетата ни са силни като на голямо дете. Вече успява да раздава и усмивки (когато е сита и доволна). Има страхотни дълги мигли като баща си и моите устни (сякаш).Когато е будна и и говорим гледа и ни следи с поглед сякаш ни разбира. Обещавам скоро да покажа снимки.
Аз все още се възстановявам от раждането, надявам се скоро всички болежки да отминат и отново да съм пълноценен човек. Излишно е да казвам колко е щастлив таткото и колко много помага. Сега ви оставям с намерението и надеждата скоро да пиша пак.
Благодаря ви отново, целуваме ви и ви прегръщаме цялото щастливо семейство.