Сноу ,започва обратното броене
Пожелавам ти твоя позитивизъм да бъде все така нестихващ и заразен.
Нека посрещнеш леко своята бебка.
Успех

Честита темичка сноу! Да я напълниш само с позитивизъм и хубави спомени!

Честита тема, обаче корекция в заглавието трябва - чакаме Бубкааа!

Честита темичка! Леки оставащи дни и леко раждане! 

Още една мама от нашата темичка навлиза в последния етап от своята бременност.
Хайде Сноу, чакаме те да разкажеш всичко всичко , което се случва с теб и бебка.

Сноуче честита темичка. Пожелавам ти леки финални метри и в скоро време да се гушкате с малката бубка.

Еее на нашата сладура и дойде време и тя да става мама...миличка пожелавам ти една много засмяна, пухката и здрава Бубка с която много да се обичате...ще следя темата на Бубуто с голям интерес 

еее супер 
честита темичка , ще те следя с удоволствие 

Леле, момичета, как ме изненадахтееее  

Цвети, благодаря ти, че ми писа на лс, защото изобщо нямаше да разбера, че имаме темичка с Бубето

Фийби, благодаря ти от сърце за темичката   Толкова се развълнувах, че Бубето взе да приритва с крачета  

Благодаря за вниманието и на вас - Миши, roumyana, svetli, kiwi, punk_girl123, emmmmmy, много сте мили

Аз съм добре...вече ми натежава и почват да се появяват болежки в кръста - предимно вечер, но не се оплаквам - важното е бебка да е добре

Не мога да повярвам, че стигнахме дотук и колко бързо се изнизаха дните от онзи 15 март, в който видяхме двете чертички

Аз не съм от суеверните и предпочитам да си подготвя сама нещата за бебето. Имаме доста отметки по списъка, но все още сме далеч от финализирането на приготовленията. Аз съм вътрешно спокойна и интуицията ми подсказва, че Бубето няма да бърза да излиза. Все е още е малка - само 2.200кг и с баща и само и говорим, че трябва да порасне преди да се роди, за да можем веднага да си я гушкаме Има известно изоставане от около 10-на дни спрямо изчислен термин, но моя цикъл далеч не е 28 дни, а и доктора каза, че няма повод за притеснение. Просто, вероятно ще ни е фина госпожицата

Днес сме на тонове и после ще докладвам как се е представила малката

От една седмица напомням на съпружеското тяло, че е време да се спрем на име, но и той като мен не се е разбързал  
Айде, стига съм ви отегчавала, питайте, че моя мозък хич го няма напоследък  

Целувки на всички и още веднъж благодаря за чудната изненада  

Разкажи малко за двете чертички...планувани ли бяха или изненада? Как ти се отразиха на подготовката за сватбата? Какво ядеш? До кога беше на работа? Има толкова много...пиши!

Лелеее колко съм разсеяна да не видя темичката на Сноучето и малката принцеска Честита ви темичка, радвам се, че сте добре Хайде, разкажи ни с малко повече подробности, покажи малко сладички бонбонски дрешки, че се нагледах на момчешки около мен

Сноуче, честита ви темичка! Не е ли готино да имаш две темички тук за една година
Много ти се радвам, че си толкова спокойна, според мен всяка жена трябва да се старае като теб максимално да избегне стреса заради дреболии, защото е по-добре и за двете ви все пак.
На мен също ми е много интересно да разбера дали сте планирали Бубето или е станала малка сладка беля Имаше ли някакви симптоми? Мои приятелки са ми казвали, че когато са забременяли, са знаели почти веднага. При теб така ли беше?

честита темичка и от мен, Сноу-Уайт

Много е хубаво, когато момичетата от нашата темичка почват да се изнизват една по една

Ще следя с интерес темичката ти и май наистина е време да се спрете на именце

и аз да се запиша тук  честита ти темичка!

Опа, ето ме отново тук да разказвам

Ми Бубето е едно почти планувано и много желано бебе.....Почти планувано, защото след като докторите ни казаха, че вероятно ще имам проблеми със забременяването, с мъжа ми решихме, че няма какво повече да чакаме и да го мислим, и спряхме да се пазим. Но не вярвахме, че още на третия месец трудното забременяване ще е факт   Изненадахме се доста, имаше известна доза шаш и шок за около 2 минути и половина , но след това имам чувството, че и на двама ни живота изведнъж се осмисли и пое в по-правилната посока. Седмица след двете чертички, навръх рождения ми ден, дойде и предложението
Аз имам дълъг и нередовен цикъл и по никакъв начин не съм усетила, че съм забременяла. Закъсняваше ми, имах си всички симптоми на ПМС, но и през ум не ми минаваше, че може да е станала работата...та нали два месеца преди това не се получаваше....И така, усъмних се, че може да има нещо, когато ми стана лошо от миризмата на едно свинско със зеле, което бях готвила. Ако трябва да съм докрай коректна, споделих на братовчедка ми, че имам готвено зеле, но ми мирише ужасно, та тя ме "разконспирира".
Бременността ми понесе добре и имах относително добро първо тримесечие. Нямах сутрешно гадене, но не понасях миризма на готвено...дори гонех колегите, като хапваха салатка с лучец на обяд   Умирах за сън и бях ужасно разконцентрирана - имах дни, в които стоях и гледах празно екрана на компа в продължение на часове   Това ми беше голям шок, защото мозъка ми е основното оръдие на труда и трудно успявах да прикрия празния си мозък от колегите   Добре, че като мина първото тримесечие нещата се нормализираха и сънливостта и разсеяността намаляха  
Аз не исках да ми личи, че съм бременна на сватбата, а и двамата бяхме доста заети служебно, за да можем да организираме истинска сватба, затова решихме само да подпишем в присъствието на родителите си. Е, дори за подписването, тичането си беше сериозно. Но пък ни се получи добре и си стана една малка сладка сватбичка, макар и с 9 човека. На мен все още не ми личеше, въпреки че като си гледам снимките изглеждам доста налята - кума не спря да повтаря как мъжа ми ми подарил силиконов бюст за сватбата  
Второто тримесечие, обаче, не ми мина толкова гладко - имах ужасно много работа и задачи с крайни срокове, в следствие на които си докарах ужасни контракции. Аз не осъзнавах сериозността на проблема, но всички около мен се бяха паникьосали....аз се стреснах чак, когато доктора ме заплаши с хоспитализация. Намалих темпото, но стреса в офиса си оказваше влияние.... За щастие ние имаме големи отпуски и сме задължени да ги ползваме (а и август месец при нас е мъртъв сезон) и от края на месец юли излязох в отпуска до момента на излизането ми в майчинство.
От момента в който спрях да ходя в офиса, се успокоих и започнах истински да се наслаждавам на бременността - четях, разхождах се, слушах класическа музика, започнах да чета и пея на глас на бебето. Споменавала съм и в седмичните теми, че откакто съм бременна се чувствам в хармония със себе си, спокойна съм, позитивна и уверена. Освен това, новината за бебето и сватбата буквално върна баща ми от онзи свят, тъй като беше наистина много болен и отчаян. Имам изключителната подкрепа на цялото си семейство - те дори са още по-щастливи от мен за малкото човече, а съпругът ми сподели, че не е бил никога по-щастлив и не е вярвал колко много да се промени светогледа на човек от една такава новина.
Ехееее, много се отплеснах, хайде, ще оставим малко и за утре, че каквато съм бъбривкааа
Благодаря ви още веднъж за вниманието, момичета   Много е вълнуващо да пишеш във втора собствена темичка