Сватбата /църковна/ на m0onlight - 20.08.2012г.

[Росита]

Муун, честита темичка, мила!    Напълни я с много положителни емоции! 

[irishka]

Честита темичка, moonlight  Само хубави моменти в оставащите дни! 

[mimi1809]

Моон пожелавам ти един спокоен месец в подготовка и ни потопи в твоите трепети и вълнения покрай събитието

[m0onlight]

Инлов, Веси, Еми, flyin, Мишенце, doragenova, Роси, irishka, mimi1809, благодаря ви милички

Тъй като не съм имала сватбена тема до сега, ще си позволя да ви разкажа малко предистория. И така...

Запознахме се през 2008 год. в ... интернет (да, знам, че звучи банално, но такава е истината ) Тогава работих на място с безкайно дълго работно време, беше ми скучно и в скайп написах " ... " (имената на съпруга ми). Естествено, излязоха много резултати и аз цъкнах произволно на едно име - НЕГОВОТО ИМЕ! Най - странното е, че никога не съм търсила непознати хора в интернет пространството да си пиша с тях (впоследствие същото каза и мъжът ми за себе си), но СЪДБА! Известно време само си пишехме, после си разменихме телефоните и така минаха няколко месеца. Един ден както си говорихме и аз спонтанно му казах: "Искаш ли да се видим, че ми прегря телефона от разговори?" и той също толкова спонтанно и първосигнално: "Ами да!" Само да уточня, че по това време и двамата бяхме обвързани и не сме имали някакви различни намерения за срещата освен чисто приятелски. Спомням си, че в деня на срещата той закъсня и аз бях малко издразнена от факта, защото обикновено аз го правя този номер и го бях направила и тогава Веднага набрах една приятелка по телефона да й се оплача как може да ме кара да чакам толкова време?! Обръщам се и... тогава го видях за първи път! Спомням си само, че в мига, в който го зърнах и изведнъж тълпата от хора, сред която вървеше изчезна и аз виждах само него! След време той ми разказа, че както съм говорила по телефона, обърнала съм се, стояла съм известно време без да мигам дори и после супер нахилена съм му махнала И до ден днешен си спомням с какво беше облечен, в кой ресторант седнахме, какво ядохме (само искам да уточня, че аз съм доста разсеяна в повечето случаи и дори не помня какво съм яла предния ден ). Говорихме си много, сякаш се познавахме от години! Разходихме се и поглъщахме разказите си един друг, изпрати ме до нас и 10 мин. по-късно вече говорихме по телефона ... и така до ранни зори ... След това излизанията ни зачестиха (вече бяхме и двамата свободни) и аз започнах да усещам пеперудите в стомаха си все по-силно и по-силно, докато една вечер, докато той говореше, аз не чувах него, а чувах един глас от вътре, който ми казваше: "това е ТОЙ!" 
... To Be Continued ...

[Iztre6tqlka]

  Ах,че романтично......Ощееееее 

[cveta_d86]

Миличкааа страхотен разказ...толкова романтично...искам ощеее 

[Миши]

Защо спря точчно на най - интересното? Хайде идва да разказваш че става много интереснооо

[irishka]

  и после  ?

[flyin]

Уау, направо тръпки ме побиха
Ще се радвам да разкажеш как решихте така да направите нова сватба и кога беше гражданският ви брак? 

[m0onlight]

ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Всичко се случваше толкова непринудено и...някак си естествено, чак ми беше странно - чувствах се повлечена от вихъра на любовта и никой и нищо не можеше да ме откъсне! Питах се какво се случва с мен, защото никога преди не ми се беше случвало подобно .. нещо .. чувство.. не знам и аз как да го нарека!
И както започна всичко така спонтанно, така и продължиха спонтанно да се случват нещата. Много скоро след запознанството ни неусетно заживяхме заедно. Това е много нетипично за мен, защото никога не съм действала по този начин, той също! Усещах как ден след ден се влюбваме все повече един в друг и всеки ден беше по-прекрасен от предния
От скоро бях на нова работа, когато един ден в офиса пристигна някой (от моето място нямах видимост към входа), само си чух имената и усетих вперените погледи на колегите си върху мен - изтръпнах! Тръгвам към входа и... направо ми се подкосиха краката! Видях мъж с букет в ръка и първата ми мисъл беше:"Леле, пак го направи!" (много обича изненадващо да ми носи букети, и до ден днешен го прави) С треперещи ръце прочетох картичката: "багажа бързо си стегни-на почивка заминаваш ти!" Докато се осъзная какво ми се случва, телефонът ми звъни - ТОЙ е!!! Явно съм заеквала като говоря, защото той каза:"А, явно си получила букета, хареса ли ти? Имам тук два билета - пътува ли ти се?" Много се зарадвах! Пътуването беше много приятно - гледаме си филмче, а навън вали сняг - приказка! Всъщност само аз гледах филма, а той гледаше в празното, леко притеснен (после разбрах защо )
Пристигнахме в Арбанаси и тогава започна да вали още по-силно и приказката започна да става още по-бяла и снежна ... На вечерята бях много нервна и притеснена. В главата ми се въртяха само думите на колежката: "В понеделник да не се върнеш с пръстен?" _{Тук е моментът да кажа, че и двамата имахме фобия от сватбени истории и само като станеше дума и двамата се изприштвахме "ненененененене" И аз тогава убедена в това, което говоря, й отвърнах:"Абсурд! Ние не сме по тая част!"}
Притеснението ми започна да расте все повече и в главата ми се въртяха само думите на колежката ми!

/продължение днес/

[Iztre6tqlka]

Какъв мъж имаш само,Муун 
А ти не бъди лоша и не ни дръж в напрежение 

[irishka]

Каква романтика 

[every_me]

Още, още, още ... 

[Snow_White]

ох, продължавай......че ми запърхаха пеперуди от вълнение

[m0onlight]

/.../

Цяла вечер ме държа в напрежение и накрая каза:" стана късно, изморени сме от пътя - хайде да лягаме, че да можем да станем за закуската" При което аз Помислих малко и реших, че съм се пренавила нещо и съм се объркала и че това е просто един приятен уикенд - то можеш ли да го разбереш него какво точно е намислил, само загатва и после те оставя да си го доизфантазираш
Успокоих се аз и съм заспала .. сутринта се събуждам от звука на телевизора в хотелската стая - беше рано, а нашият човек отдавна се беше събудил и вече беше Явно няма да се спи... опитвах да се разсъня, а той: "Какво ще кажеш за закуска в леглото?" и изхвърча нервно от стаята След малко се връща с поднос - закуската в чинии, а в далечината фиксирам нещо, захлюпено в порцеланова купичка. Питам го "А това там какво е?" _{/беше го оставил доста далеч от закуската /} , а той: "Това е .. десертът ... обаче не знам дали ще ти хареса" И аз: "Ама какво е - крем брюле ли?" _{/не знам от къде ми хрумна точно това и до ден днешен се шегуваме за брюлето, а и сватбената ни торта не случайно беше с крем брюле /} Както и да е, не обърнах повече внимание на 'десерта' и си продължих да се разсънвам и да закусвам бавно. А той до мен - за 5 мин. беше приключил с яденето и цъкаше каналите на телевизора бързо и нервно! След като приключих и аз, сетих се за десерта, чак тогава видях, че той отдавна беше се наял. "Хайде, подай десерта насам", а той: "След малко, не е хубаво веднага да изяждаш всичко" И така няколко пъти, докато накрая викам "Хайде давай го тоя десерт, че не мога повече да чакам" А той милия вече се пръскаше от притеснение и с треперещи ръце ми го поднесе. Аз - бързо и ловко отворих купичката, че нямах търпение за десерта. Отварям ... дъха ми спря!!! Не е крем брюле! Стоях и гледах пред себе си кутийка за бижута във формата на червена роза. Сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение!!! Погледнах го - вече знаех какво има вътре !!! Тогава той падна на колене: "Ще се омъжиш ли за мен, любима?" Аз вече бях загубила ума и дума! Усетих как сълзите се стичат по бузите ми прегърнах го силно и неудържимо. Явно съм стояла така известно време, защото го чух да казва: "Това ДА ли е?" Аз не можех да спра сълзите си и гърлото ми се беше стиснало: "Да, да, ДА !!! "
Никога няма да забравя този момент!
Ох, момичета, толкова съм емоционална, че сега докато ви разказвам, изживявам всичко отново!

Така започна нашата вълшебна приказка - 29. януари. 2011 год.