Аз май не съм ви разказвала за предсватбените ми коафьорски изцепки
Аз съм организиран човек и обичам всичко да ми е уредено навреме, съответно си бях запазила час за гримьор, фризьор и маникюристка 2-3 месеца преди датата. 2 седмици преди сватбата моята фризьорка решава да си почине и да замине за Англия при брат си. Взе да ми обяснява как ще ме прати при някаква друга фризьорка, за която ми гарантирала на 100%, че ще се справи супер, препоръчва ми я и т.н. Отивам аз при тази въпросна 'професионалистка' да й покажа снимки на прически, да уточним какво ще имам в косата - цветя, фуркети и т.н. "Да, да, няма проблем, ще го направим" 2 дена преди сватбата отивам да ме боядиса - исках да ми изсветли косата с различни нюанси руси кичури. И ... не мога да ви опиша какъв беше резултата Само видях реакцията на мъжа ми, който като ме погледна и остана без думи Беше ми направила оранжеви ленти по главата, широки сигурно 4 пръста!!! Ужасих се! Вдигнах страхотен скандал и си тръгнах, ама сигурно от ушите ми излизаше пушек
Не знаех какво да правя!!!! Оставаха ден и половина до сватбата ми, а аз бях оранжева! Обадих се на кумата и й се примолих да ми каже къде е нейната фризьорка - тя ми обясни, че има малко дете и не е постоянно в салона. Звъннах й и наистина жената не беше в салона. Явно съм й звучала много разтревожена и отчаяна - смили се над мен и ми каза кога да отида в салона да ме погледне за какво става въпрос. Е, видя ме - и тя остана без думи! През това време ми звъни гримьорката да ме моли да съм ходела аз в салона й, че нямала да може да да дойде до нас - 2 дни преди сватбата ми го съобщава, при положение, че съм я ангажирала 2 месеца по-рано! И това ми го казва във възможно 'най-добрия' момент - когато съм оранжева и не знам какво ще се случи с косата и прическата ми Възползва се от момента, че нямам друг избор - къде ще търся добра гримьорка в последния момент?! Наложи се в деня на сватбата си да ходя до салона й - естествено й размахах пръст, че за компенсация ще ме прави, докато се харесам! Както и да е, да се върна на 'фризурата' Тя фризьорката като разбра, че имам проблем и с гримьорката и вече съм пред нервна криза и вика:"спокойно, ще ти оправим косата, ще бъдеш прекрасна булка!" Слава богу, наистина успя да заличи 'коафьорските умения' на предната 'фризьорка'. И слава богу, че само тя и мъжът ми ме видяха в оранжевия ми вид, че бях страшна картинка!
Сега ми е смешно, но тогава никак не ми беше

Ох Муун, ужас направо  Сега наистина може и да се смееш, но тогава на момента ... на кой би му било до смях - кошмар! Дано да нямаш никакви такива премеждия сега!
И ние покрай теб 

Ай, колко интереснооо! Мун, страхотен разказ, с изключение на историята с косата!!! Чета с нетърпение! 

Олеее, добре, че видях темичката ти Токова хубаво разказваш. А запознанството ви е толкова нереално- а сега някой да каже ,че няма съдба.

Moon-че,честита темичка,мила
Сори,че съм изпуснала,но сега ще наваксам,започвам да чета
Веднъж си говорихме с теб(ако си спомняш) ти ми каза,че си приличаме.Е сега ти казвам пак-да,приличаме си,дори и по запознанството с нашите любими
И аз се запознах с него в интернет и аз не съм човек,който ще търси непознати,но.............стана и съм много благодарна на съдбата,че така по този начин ме среща с него
Но това е друга тема,да не развалям твоята
Започвам да чета,да наваксам

Ох, момичета, то само премеждията с прическата да бяха Най-интересното е, че за подготовката за тази година най-сложната част е...познайте! Фризьорката!!!!!!!!
Мариелка, в темичката ми Да, и аз не съм вярвала в такива неща преди да започнат да ми се случват - СЪДБАТА си знае работата
geri_stme, наваксвай, че днес май пак ме е хванала музата и ще започвам големия разказ за ГОЛЕМИЯ ДЕН

Миличка давай давай..аз искам ощееееее и ощееее да чета..вашата история е като приказка 

ГОЛЕМИЯТ ДЕН

За останалите препядствия около подготовката няма да ви разказвам, че много ще се проточи (аз каквато съм подробна )
Денят преди сватбата беше сравнително спокоен, имаше само някои неща, които да свършим и после трябваше да си почиваме. Понеже много голяма част от гостите ни не бяха от Варна, някои от тях започнаха да пристигат още предния ден. Започнаха да звънят на мъжа ми(понеже са от неговата страна) и се наложи да се разделим още в ранния следобед. Той взе да ходи като линейка назад-напред да ескортира всички новодошли гости, а аз си викам няма проблем, отдавам се на релакс и разкрасяване Отидох в салона - супер, маникюриската беше сама Говорихме си много, смяхме се, разказвах й за сватбата - тя беше силно развълнувана, защото и тя беше с годежен пръстен на ръката И така няколко часа отлетяха неусетно - най-забавно беше, когато започна с педикюра, а аз имам ужасен гъдел и само й казвах "внимавай, че като ме е гъдел, може да изядеш някой ритник без да искам" Прибрах се вкъщи .. а сега какво да правя? Както казах, разделихме се в ранния следобед - имаше мноооого часове до вечерта! Релакс, релакс, ама чак нервата ме хвана и ... почнах да чистя и да подреждам (надали някоя друга го е правила това точно последния ден от скука ) И, естествено, развалих си маникюра! Почнах да го оправям и то стана... Честно казано, ако бях си правила сама маникюра, щеше по-хубаво да се получи, но аз не, няма с нищо да се занимавам, затова съм си запазила разкрасителни часове тук и там...
Сутринта се събудих преди часовника. Отворих едното око, за да видя колко е часа - рано е, ще поспя още малко до алармата. Затворила съм очи и се опитвам да заспя. Изведнъж отворих очи - днес е сватбата! Ще бъда булка!!!!!!!!! Край на спането! Станах с ряз от леглото, огледах се - сама съм Е, на кого ще се провикна "ДНЕС Е ДЕНЯЯЯЯЯТ!" Реших да си направя сутрешното кафе и да си го изпия на спокойствие, докато не са започнали да идват. Стоя, пия кафе, гледам телевизия, чакам... Не издържам! Грабнах телефона:"Айде бе, майко, къде сте?! Аз съм булка, а си стоя тука сама! Айде бързо" И те хората се спукали да бързат - пътуват от родния ми град към квартирата ни, пристигнаха с изплезени от бързане и жега езици Отварям - - репичка! Вече съм по-спокойна, не съм сама Изобщо не знам как мина времето, фризьорката вече е тук! Сядам, тя започва да работи бавно и спокойно, време има! Добре, че тя беше спокойна и си бъбрихме сладко сладко. Татко поглежда часовника:"Кате, хайде, ще закъснеем за гримьорката!" /нали си спомняте, че тя ме изнуди да отида до салона.../ Излизаме с татко от вкъщи - аз с прическа, с було ... по къси панталонки и потник! Бях страшна картинка и атракция за минаващите коли. Всички ме гледаха изцъклени , а аз им махах като кралица Елизабет   Много се смяхме с татко Отидох в салона, естествено с размахващ пръст и наставления:"Затова, че ме разкарваш до тук в последния момент - никакво черно, искам лилаво, сватбата ни е в лилаво, измисли как ще го съчетаеш и докато не се харесам, няма да изляза оттук, не ме интересува колко булки чакат след мен!" /като ме ядосат ставам лошичка / Тя ме направи супер бързо - 15-20 мин., харесах се от първия път - тя си е професионалист, просто не трябваше да ми погажда такъв номер, както и да е. На връщане съм още по-голяма атракция - представете ти отново същата картинка с прическата, булото, потничето и панталонките и .. със слънчеви очила! Много печеше насреща

В апартамента вече се усеща леко напрежение, настава малка суматоха - пристигна балонената украса и всички чакат булката да каже кое къде, как да се сложи. И булката почва да разпорежда как да се закрепи украсата. Добре, ама балоните над входната врата не искат да се закрепят. Булката измисля нови варианти. Украсата е готова, масата е наредена, време е за малко снимки Всички ухилени, настроението на е макс, а часовника !!! Бързо, всички да се преобличат, че е време младоженеца да пристигне след малко Добре, обаче къде да се преобличат всички? /милите си носеха официалните тоалети, за да ги облекат точно преди да дойде младоженеца, все пак имаше приготовления и никой не искаше да се изплеска./ Вече настана голяма суматоха - апартаментът се състои от две стаи и ние с майка се затворихме в спалнята да се обличаме. Тя се облече бързо, да, но аз съм с обръч, имам вързалкиии - викаме татко на помощ. Ето тук вече умирах от притеснение!!! Започват да пристягат корсета - не! Не мога да дишам - опуснете!!! /естествено, това се дължеше на притеснението ми и после отворих работа на кумата да ми достяга корсета, че да не стане фал - гледали ли сте онзи епизод на "Как се запознах с майка ви", един от любимите ми, в който Лили си облича булчинската рокля, вдига ръце и казва:"АЗ съм принцеса!" и... роклята пада! / Не знам как и къде са се облекли всички, но вече сме готови
Къде са, защо не идват? ...
/следва продължение - трябва да прекъсна, защото отивам да свърша нещо по сватбата, после ще ви кажа /

Това е определено най-увлекателният разказ,който съм чела  .Честно ти казвам чак си те предтавих с потника,късите панталонки,воала и очилата,кралицо Елизабет  .Бързо се връщай,че нямаме търпение за продължението 

ощее ощеееее искаме ощееееееее..направо много миличко ми стана за теб като каза, че си останала самичкааа..аз да ти кажа много мразя да съм сама..има хора на които това им харесва, но аз не съм сред тях 

мунче, мунче, мн сладък разказ, чакаме и другата част  било е мн интересно!
И аз се запознах по нета с бъдещия ми мъж  (макар и чрез негова съученичка, не съвсем наслуки...) хихи

m0onlight, честита темичка. Прочетох всичко. Не знам как така сме те пропуснали миналата година и не сме ти направили тема. Ти си една от любимките ми във форума. Разказваш много увлекателно. Вече имаш опит с оргазнизирането на сватба, така че съм сигурна, че ще се справиш перфектно. За предложението за брак нямам думи. Много спонтанно и оригинално е било. Нямам търпение да продължиш разказа си.

Толкова сте ми сладички всичкииии
Сънче, добре си ми дошла в темата

И така ...

Къде са, защо не идват? ... ...

... Чувам клаксоните!!! леле, настава още по-голяма суматоха, всички ходят като мухи без глави и се опитват да си заемат ролите, които съм им отредила! Само една вметка да направя: започнах да обяснявам на леля ми да застане на първата врата и да бъде готова за изненади, че като си знам младоженеца със сигурност е намислил нещо, а тя милата стои, гледа ме в очите как й обяснявам и сълзите й текват от умиление - малкото Катенце, дето всяко лято ходеше в Бургас на гости на леля, се омъжва!!!
Всички се подредиха по местата, ние с майка ми и баща ми се затворихме в спалнята и чакаме... Всички са в супер приповдигнато настроение Чувам ги - вече се качиха!!! /после на видеото видях, че долу на входната врата, която се заключва и аз предвидливо бях взела ключа на младоженеца, за да се позатрудни малко, та една усмихната лелка им отваря вратата и ги кани най-учтиво да влязат... после се усеща и им казва:"Аз май не трябваше да ви пускам", при което мъжа ми ухилен зад уши, че е минал първото препядствие безпроблемно й отвръща:"Късно е вече!" / Вече са пред вратата !!! Чува се думкане по първата врата (тя е метална, представете си какъв шум се вдига! После на видеото видях, че само кумовете са тропали по вратата, а отвътре се чуваше сякаш всички заедно думкат ) Веднага излиза леля ми, придружена от цяла тумба хора! (всички бяха толкова въодушевени, че решили да се присъединят и да бъдат подкрепление на леля хихи) Бях предупредила леля ми да сложи обувката ми в кутията, защото е много малка и няма да събере много пари Обаче нашият човек, естествено се е подготвил - вади едно гърне, пълно с жълтици - истински монети и евро монети от шоколад Започва да сипва, обаче всички от моята страна "Неееее,ненененене, няма да стане така" На видеото се вижда как само една ръка с ловко движение прицапва гърнето и го прибира вътре - това е чинка ми!!! (това го има и на снимки в албума ми) Младоженеца не губи самообладание, вади портфейла и започва да вади кредитни, дебитни и каквито карти има(те са стари и с изтекъл срок, пак после разбрах) и ръката пак граби навътре, посяга и за целия портфейл! Решават да се смилят над младоженеца и го пускат. Обаче до булката има още една врата, завардена от братовчедките ми Кутията с обувката се изпразва и пак отначало - "ама празна е, пълни, пълни" По някое време отварят вратата и питат майка и татко, които са при мен "стига ли толкова?" и татко: "Ааааа нененене, малко е това, как така!" Обърнаха джобовете на младоженеца на обратно, че и на кума! А аз отвътре само викам: "Стига сте ми мъчили момчето, пускайте го", обаче е страшна олелия и никой не ме чува Накрая татко вика "айде още 5лв. и го пускаме" - как го изчисли не знам!
Вратата се отваря ...