Цитат на: Bride2012 в 21.04.2012 22:36

Съгласна съм с Bademka.
Всички мои познати се ожениха заради бебето... С връзки от по 1 - 2 месеца или малко повече, момичето забременява и хоп - сватба. От всички съученици, колеги и познати засега само аз ще правя сватба, така да го нарека 'по любов'. Повечето си мислят дори, че съм бременна щом ще се омъжвам.

Аз пък не познавам нито една такава двойка и честно казано прочетох тук за подобни истории.Изобщо не знам как може да познаваш някого от 2 месеца,да забременееш от него и на всичкото отгоре да сключите брак.Остави женитбата,ами детето?Не знам,много архаично ми звучи това,мислех че тези неща са отживелица,но явно греша.

carlyangel, аз също не бях ставала свидетел на подобни неща, но когато чух и го видях с очите си повярвах. Не съдя тези хора, в крайна сметка те сами носят отговорност за делата си и това ще е на тяхната глава, не на моята, но ми се струва, че в днешно време в повечето случаи става или така или изобщо не искат да се женят. Съдя по обкръжението си. Затова всеки път, когато влизам тук и виждам толкова амбицирани млади хора, които влагат всичката си любов в организацията на сватбата си, се успокоявам, че все пак има и доста нормални двойки - тогава писането тук ми става още по - приятно. 

carlyangel аз също познавам такива двойки, които съжителстват заедно заради детето. Даже нещо повече - има случаи, когато момчето прави нарочно бебе, за да задържи до себе си приятелката си. Това вече мен ме потресава. Когато научих, че има и такива нагли хора ... просто останах без думи. Това за мен е недопустимо, но реално има и такива случаи. Затова и аз държа да има сватба преди да се появи бебчо, за да не се каже " ето и тя забременя и реши да се жени " . Но и да се появи преди да има брак то знам , че ще е желано и направено съзнателно и с любов.

Нашите бъдещи кумове са били от ученици в една приятелска компания. На един купон се виждат с нови очи (по думите на мацката), вдъхновяват се, влюбват се и след 3 месеца тя забременява. Оженили са се, после се е появило и второто им дете, женени са вече от повече от 11 години и са не само страхотни родители, ами и все още влюбена двойка. Когато излизаме заедно по клубове, за да слушаме музика, те не спират да танцуват заедно и да се целуват, а в моите очи това е не просто романтично, ами и доказателство за това как се виждат самите те един друг. Да не говорим, че се разбират много добре, млади са, много ведри за живота, независимо от това, че не им е леко и въобще са страхотен пример за семейство, още повече при положение, че са се оженили съвсем в началото на връзката си. Така че според мен прекалено много фактори оказват влияние на едно семейство, за да може да се съди за неговото бъдеще само от периода преди сватбата.

Разбира се, и аз винаги съм си мислела, че дете трябва да се създава осъзнато и само с любов, но и много хора, при които се е случило непредвидено, успяват да имат трайни и добри семейства. А и да не забравяме, че понякога детето просто "дисциплинира" двойките и ги кара по-сериозно да погледнат на това, че са пораснали и е време за всички сериозни стъпки. Не че е правило, но не се случва толкова рядко. Сега се сещам, че в съзнанието на много жени историите, в които мъж и жена се срещат, разбират, че са създадени един за друг и се женят след едва няколко месеца, винаги са изглеждали крайно романтични, защо тогава появата и на дете в такъв бърз ход да изглежда толкова несигурно? Нима родителството е по-несигурно от възможността човек да се е заблудил при внезапно влюбване? За съжаление, дори и най-обмислените решения за брак или дете, не са гаранция за дълготрайност.

Деничка,прекрасна е историята на твоите кумуве!Подкрепям те напълно за написаното!
Аз напоследък съм станала свидетел на различни история,и на двойки ,които се женят заради забременялото момиче в началото на връзката им и за съжаление се развеждат още след година-две,и на такива,които са били заедно от много години без брак и се решават набързо на тази стъпка,пак заради 'непланирано' бебче.
Има и  друго,две двойки,много близки приятели на мъжа ми,с дългогодишни връзки,сгодени,искащи сватба,половинките им забременяват,при едните даже планирано,и не се женят,оставят го уж ,като се родят дечицата,а после с появата им това остава на заден план.Питахме наскоро едните кога ще се женят,пък те казаха ,че по-скоро мислят за второ детенце,отколкото за брак.
Аз лично винаги съм мислела,че детето е по-добрата свръзка и обещание в любов, и разбирателство между двама,подчертавам обичащи се хора,отколкото подписа.
Майка ми например е забременяла ,докато са подготвяли сватбата и се е омъжила във втория месец,тъй че попада в графата бременни булки,но са си много щастливи и влюбени с татко и след толкова години.
Та по темата-със или без дете,ако ги няма чувствата,разбирателството ,склонността за компромиси и уважението в една двойка,рано или късно те ще се разделят,а ако ги има -детето само ще ги направи по-щастливи и отговорни

Детето достатъчна причина ли е за сключване на брак? Не разбира се. Но вече в 90% от случаите сватби се правят заради бременност, както е коментирано и по - горе. Което е жалко според мен.

Бременна съм в момента.
Връзката ни е на 6 месеца, бебето беше планирано, въпреки че аз се изненадах, че стана веднага.
Сватба също беше планирана за догодина, смятахме бебето да е след нея.
Решихме, че ще се оженим през 2013 може би около 2 месеца след като се познавахме. Аз бързо ги взимам тия решения
Никога не съм искала да бъда бременна булка, точно защото хората ще си мислят, че се жени за мен заради бебето. И точно за това си говорехме, че бебче ще правим след сватбата. Ама изтрещях и го поисках за рождения си ден, той пък взе че се нави 
Сега най-вероятно ще изчакаме да се роди и да поотрасне, аз и без това вече бях свикнала с мисълта за есенно към зимна сватба.
Малко ме е страх сега само нашите да не се заинатят да се женим, че ще приличам на син кит, ако трябва да се женя бременна 

За мен едно дете не бива да е единствената причина да се предприеме подобна стъпка, като брака. Наскоро нашите бъдещи кумуве се ожениха и то само, заради това че чакат дете и кумата, непрекъснато я глождят съмнения дали той не го е направил нарочно /да забременее/, само за да останат заедно. По едно време от нерви и от страх щеше да разваля сватбата.
Единствено логично ми се струва да се сключи брак, когато вече двойката очаква дете е случая когато двамата са си ришили да прекарт живота си заедно и са се напаснали като двойка. Обмисляли са идеята за брак в бедъще или не са искали да се женят, но са решили че е по-добре заради детето. В този случай бебето просто забързва нещата, но не променя естествения ход на връзката /така или иначе те са щели да го направят някога/.
Аз лично никога не бих се омъжила, заради това че съм бременна.

nikoletasss, прочетох твоята история и наистина много се впечатлих от нея. Поздравявам те ,че въпреки големите трудности, които си срещнала си решила да вървиш ръка за ръка с мъжа ,който си обичала. И аз съм туркиня. Знам колко е трудно да се докажеш пред свекърва си , дори да си най-добрият човек на света, фактът,че си българка е достатъчен, за да не те искат. Аз съм много против това...Въпреки, че вярата, езикът, манталитетът е различен, л'бовта е една и съща за всички... Моят годеник също е турчин и си го обичам много,добро момче, който адски много уважава моето семейство, но ,ако той беше българин,колкото и добър да беше, семейството ми никога нямаше да го приеме. Надявам се сега всичко да е наред сега при теб. Направили сте малко неприятно начало за съвместния ви живот, но аз смятам ,че л'бовта може да надделее над всичко. И да добавя към темата, и аз като ratatui, мисля ,че едно дете не бива да е причина за брак. Още повече, това е унижаващо и за мъжа, и за жената, най-вече за детето - то завинаги ще си остане като "грешката", станала причина за този принудителен семеен живот...

Детето само по себе си не е причина двама да са заедно, то е следствие/продължение на тяхната любов. В обратния случай детето става свидетел на едни луди скандали, които ако някой мисли, че са в негова плюс, жестоко се лъже... Имам дете и знам как реагира на най-малкото, да не говорим ако става въпрос за грандиозни изпълнения какво ще е... Децата трябва да чувстват сигурност в техните родители, ако родителите сами не са сигурни един в друг не знам как ще накарат детето да го почувства (и пак ще кажа - скандалите тотално променят обстановката!). Категорично съм против сватба, заради дете (лично мнение). Има и случаи, в които така или иначе биха се оженили, тях не ги включвам, защото са доста по-малко...

Ники, поздравявам те за волята и силата. Със сигурност не ти е било лесно, пожелавам ти от тук нататък да имате само прекрасни моменти заедно!

Ники аз си поплаках.
По темата, ние сме с две деца, които са много желани и чакани. А чак на 10.08.2013 ще се подпишем

Аз не съм била бременна, не съм попадала в ситуации, които са описано по-горе, но пък като дете съм била свидетел на моето детство, семейство и чувства и това на мои приятели, чиито родители не са били в добри отношения. За мен майка ми и баща ми бяха и все още са хората, на които мога да разчитам за всичко и ако съм с тях съм спокойна и всичко ми е наред. Така се чувствам и сега със съпруга ми. Моето семейство е моя храм. Обратното, приятели, които съм утешавала и които са били много тъжни от факта, че родителите им постоянно се карат и някак си ги пренебрегват и те като деца не са се чувствали достатъчно обичани и важни за родителите си.
Едно дете, ако няма любов и разбирателство между родителите, не е причина за брак. Все пак вече живота и нравите са съвсем на друго ниво. Но това не означава, че макар и без да са заедно и женени, родителите в името на детето не могат да имат прилични отношения и да се грижат и да го обичат. Поне от моя гледна точка цивилизовани хора биха постъпили така. По отношение на аборта, аз лично, дори и при нежелана бременност, не бих могла да извърша подобно нещо. Дори и бащата да не желае да припознае бебето и да го вижда, бих си го отгледала самичка. Това не би могло да ми се случи, но в някакъв момент съм си го мислела...ако попадна в подобна ситуация как бих реагирала.
Възрастните сме тези, от които зависи щастието на едно дете, което може да е много щастливо и без родителите да са женени, стига да му показват колко много го обичат!

Аз имам дете от милото,но още сватбата ни се замисля... Иначе съм на мнение,че дете от нежелана бременност не е причина за брак.През 2009 щях да сключа брак (планувахме голяма сватба) с мъж,който много обичах въпреки всички трудностти,но почти в последния момент проумях,че те няма да свършат с подписването и сватбата-тогава се оказах от трудната любов. С милото много се обичаме и всичко се нарежда от само себе си. Чак се чудя как съм издържала 8г трудностти.