При нас зачеването на дете(напълно осъзнато,чакано с радост) не беше
причина,нито
повод за брак!От доста дълго време сме заедно(11г),живеем си чудесно без брак,имаме собствен бизнес от години,дом,обичаме се,познаваме се достатъчно добре и си имаме пълно доверие,че да си позволим да се влияем от социални капризи и предразсъдъци!Отглеждаме с любов детенцето си,винаги сме знаели,че някой ден ще се оженим,но никога не сме били нетърпеливи за това,оставихме нещата да следват естествения си ход и ето,че това "работи".Много съм щастлива,че предложението дойде с годежен пръстен,без притискащи обстоятелства и затова,че дъщеричката ни ще ни е шаферка и най-най-важната личност на сватбата ни

!А пък ако имаме късмета по време на меденият месец да си направим и едно братче,ще бъде върховна радост за нас!Пожелавам всекиму-а дали преди или след брака- въпрос на личен избор и усещане за нещата!
Цитат на: Ита в 23.10.2006 15:22
... Иначе има страшно много бюрокращина, за да признае таткото детето
то направо си е ходене по мъките
Аз лично предпочитам да съм бременна булка, ако се случи, отколкото да карам таткото да ходи в общината и да се моли да запишат на негово име отрочето 
Всъщност бюрокращината съвсем не е толкова голяма-просто таткото носи в родилния дом(след като бебето се роди) една декларация за припознаване,заверена от нотариус и това е!Нищо сложно и необичайно-вече наистина е масова практика и никой нито се учудва,нито съди за това!