Според мен ( то малко като в сериал може да прозвучи, но познавам такива хора затова пиша ), просто някои жени използват детето за да принудят мъжа да сключи брак, пък и нали знаете приказката--> направили белята и айде....  Детето понякога си е чиста проба манипулация, за съжаление има и такива женици 

Цитат на: vanessssa в 23.01.2009 19:36

Според мен детето не е достатъчна причина двама души да се оженят. Може да се проявя като старомодна, но не мога да се примиря с жените, които се възползват от детето за да изпълнят детската си мечта да се видят булки или пък да задържат даден мъж до себе си! Според мен по- добрият вариант е двамата да разделят отговорностите и грижите за бебето и да имат една отворена връзка, отколкото да  травмират по- късно детето със зрелищни разводи!!!!

И аз споделям това мнение.

Малко ми е странно понякога, защо двама влюбени чакат появата на детето, за да се сетят, че искат да се женят

Абе, извинявайте...обаче що се коментира основно варианта жената да използва детето? Има доста случаи, в които мъже правят бебета на половинките си, за да ги задържат.
Иначе според мен не е достатъчна причина, децата усещат напрежението на родителите си, това да разбере едно такова чисто създание, че, разбирате ли, мама и тати се карат, щото него го има и трябва да са заедно..гадост. В крайна сметка обаче, с риск да прозвучи не ососбено красиво, ако една жена забременее и не иска детето, би могла да помисли за аборт, съгласна съм ,че това е доста крайна мярка, ама пък после да се мъчи детето, не ми се струва по-добър вариант. Не знам, то има и толкова различни ситуации, трудно е човек да даде правилна оценка от позицията на страничен наблюдател.

Цитат на: beb4eto_na_me4o в 08.04.2010 11:17

Абе, извинявайте...обаче що се коментира основно варианта жената да използва детето? Има доста случаи, в които мъже правят бебета на половинките си, за да ги задържат.

Да, има и такива, но те са рядкост и предполагам за това не се обсъждат. Освен това жената има варианта да се предпазва или ако не е, да направи аборт и да се отърве и от мъжа и от нежеланото дето. Докато един мъж няма как да принуди жената да абортира

Макар, че всичко това за мен са абсурди и хората сами усложняват живота си. 

И аз съм абсолютно съгласна.  Наистина е жалко вместо да си истинска жена с достойнство, да използваш собственото си "потенциално" дете (ако мога така да се изразя  ), за да принудиш някой мъж да е с теб. Разводът е неизбежен почти и е страхотна травма за детето да осъзнае един ден каква е истината за неговите родители. Вярно е, че има и такива мъже, но как мъжът ще ти направи дете насила и ти после няма да можеш да вземеш мерки? Природата е дала властта в това отношение на нас. 

Аз изобщо не мога да проумея как някоя жена би била щастлива,като знае,че някой е с нея само заради детето? Да се радваш на чуждото нещастие е просто  .Да не говорим как цял живот ще му го навираш в лицето,а мъжът малко или много ще свързва детенцето с отрицателни емоции  .
Ние бяхме планирали сватбата си преди появата на бебчо за това лято,но по време на  месеците,в които бяхме сгодени,то просто се появи   
Това е от мен 

П.П.Въпросът в заглавието на темата е реторичен  

Познавам двойки, женени заради детето като първопричина и досега си живеят щастливо вече повече от 10 години. Мисля, че пропускате случаите, в които двойки си живеят заедно, но не намират подтик да се женят, а покрай детето се престрашават и са си ОК. Има и случаи, в които мъжете са от типа, който никога няма да се обвърже, ако няма сериозна причина, а в последствие се привързва към майката и детето и пак си живеят щастливо. Разбира се, всичко това важи ако детето е само първопричината, а не основния фактор през целия им брачен живот. Не мисля, че в днешно време, при тая отвореност на отношенията, някой мъж може да бъде "принуден" да се ожени насила и после цял живот жена му да се радва на "нещастието" му. В крайна сметка, щастието на всеки е в собствените му ръце, отговорностите, които трябва да поеме - също. Разбира се, че е по-лесно, ако всичко е по реда си, но щом има и стабилни семейства, за които бременността на жената е била подтик да се оженят, значи има варианти това събитие да не е непременно нещастно.

И още нещо, на едно дете му харесва родителите му да са заедно и семейство, тъй че едва ли специално се замисля каква е причината да се оженят и едва ли ще страда от подобни изводи. Виж, за майка му, друг въпрос. Това, само вметка.

Ето, давам една точка в полза на дискусията и това да не се смята за реторична.

Деничка Звездичка,думата "достатъчна",в така зададен въпрос за мен е със значение като "единствена",все пак за случаите,които описваш е нужна и любов,а това вече е друга,основна причина за сключване на брак... 

Аз също разбирам "достатъчна" като "единствена" тук. Затова се изказвам така. Ако говорим просто за появяването на дете като повод за подписване и това не променя отношенията, а любовта и обвързаността са си присъствали винаги, то това е различно нещо.
Деничка Звездичка,  повярвай ми, че в общия случай децата се питат за тези неща- за това защо са се появили, затова дали мама и татко са щастливи и защо са заедно. Децата просто осъзнават модела на тяхното семейство. Като изучаващ психология те уверявам в това. Случва се обикновено в една от основните психологически кризи в живота- юношеството.
И мъжа може наистина образно казано да бъде да речем изнуден. Прост пример: той си казва, че не може да остави детето и решава: ами и без това съм вече на 33, поне някой ще ми гледа детето, ще се грижи и за мен и т.н. и т.н.
Различни хора с различни приоритети.

Цитат на: Monikamaria в 13.02.2011 16:52

...
И мъжа може наистина образно казано да бъде да речем изнуден. Прост пример: той си казва, че не може да остави детето и решава: ами и без това съм вече на 33, поне някой ще ми гледа детето, ще се грижи и за мен и т.н. и т.н.
...

Ти сега да не решиш, че съм те взел на мушка, за да се заяждам с теб. Не, не е така. Но искам да кажа, че за щастливо семейство са нужни щастливи участници в него. Това като психолог ще го потвърдиш. Аз имам въпрос: когато мъжът е "изнуден", смяташ ли, че той се чувства щастлив? Друго ме интересува дори повече: жената дали е щастлива, като знае, че се е налагало да "изнуди" някого си, за да бъде с нея и детето. Моля за мнение и по този въпрос. 

Моето мнение е, че детето не може и не трябва да бъде никаква причина за сключване на брак. Аз съм дете на разведени родители, които не са се оженили заради детето, т.е., заради мен, така че мога да бъда сравнително обективен.

SamVimes, няма да си помисля, че ме взимаш на мушка.  Аз обичам интелигентни дискусии, така че дори ми е приятно. Тук обаче сме на едно мнение. Прочети ми по-горния пост. Това, което си описал е именно това, което ме ужасява. Що за брак е това? Лошото е, че жени, които постъпват така не ги интересува явно истинското щастие.

SamVimes с Моника сте на едно мнение,аз така тълкувам поста й 

На мен ми се струва, че сте малко едностранчиви, но това си е субективно усещане. Не че не сте прави в тезите си, но някак много лесно обявявате за незнам си какви жени, които си мислят, че с детето идва и брака. А те си имат пък своите аргументи и вероятно дори и вие познавате такива и не бихте ги осъдили веднага заради нагласите им.

Аз съм на мнение, че, разбира се, деца трябва да се създават съзнателно и с обич, че родителите им трябва да се обичат и да се оженят и заради съпътстващите ги любов и взаимност помежду им, както и че да се жениш само заради това, че има дете на път, по случайност при това, е гадно и грешно почти колкото и да създадеш дете, пък да го зарежеш отвсякъде. Но...считам, че темата може да се разглежда като "Достатъчна причина ли е детето да се ожениш", ако го разглеждаме като подтик, който се появява същевременно с налични любов или поне разбирателство и привързаност между родителите. Защото ако разглеждаме отделните фактори за сключване на брак, сами по себе си като достатъчни, то нито само любов ще е достатъчна, нито само познаването на партньора.... въобще, едно-единствено нещо никога няма как да е причина за брак, поне за добрия такъв са необходими съвкупност от няколко фактора. Та аз гледам на темата по-скоро като въпрос дали детето би било поводът да се оженят, а не единствената причина, но това май опира до формулировка. 

За това дали децата се интересуват от това обичат ли се родителите, вярно че, че през юношеството тези въпроси се обострят, но те са налични и при децата, които са родени от обичащите се в началото родители, но намразили се в последствие и разделили се. Иначе, има добри семейства и без тонове любов и страст между родителите, а в такива случаи децата са по-добре отколкото тези, които са живели с един родител. В случая, мисля, че при наличие на възможност за аборт, ако все пак двама човека са решили да имат дете, то явно дават шанс и за малко любов да се появи...  Ако опира пък до изнудване чак, то тогава няма как да не сме на еднакви мнения всички.

Деничка Звездичка, мила, може и да не съм се доуточнила, но първото ми мнение в темата идва и като отговор на предишните коментари на момичетата. 
Ако и двамата родители са на една вълна и ако този брак е успешен и резултатът е едно щастливо семейство, то какво по-хубаво от това! Но аз имах предвид, че рискът за лош финал е значително по-голям при описаната от мен ситуация.