Сватбата на cveta_d86 - 07.07.2012

[Christy]

Миличка честито и тук в темата ти - обичайте се все така, не спирайте да си говорите и да се усмихвате един на друг - ПОСТОЯННО! Била си много красива 

пп - не можах да не се засмея, че и твоята мъж влезе в клуба на "необръснатите младоженци", че колегите на баща ми се възмущавали как може при нас младоженеца, кума, всички шафери, че и всички млади да не са се обръснали Ех времена, ех нрави...

[emetoem]

Честито семейство, бъдете здрави, щастливи и се обичайте много. Нека вашите мечти бъдат наши пожелания Прекрасни сте на снимките били сте като ангелчета  

[pkara]

Честито!!! Прекрасни младоженци! Бъдете много щастливи!!!

[m0onlight]

Ех, че сте хубавииииии Много сте сладички

[Мариелка]

Много си хубава, Цвети!

[elizabet4eto]

Цветенце, много си красива!!!! Прелестна булка! Желая ти безкрайно щастие и любов!

[Iztre6tqlka]

Честито,Цветенце!Обичайте се все така,прощавайте си и си вярвайте!Страхотни сте 

[cveta_d86]

Ауууу ама вие сте страхотни..благодаря ви от сърце за прекрасните пожелания и за хубавите думи...утре започвам разказа така че....гответе сте 

[cveta_d86]

И така...дойде време да напиша и моя разказ.....

Вечерта преди сватбата ходихме до ресторанта, за да уточним за последно всичко, след това отидох да ми направят ноктите и да ми сложат снопчета мигли, които стояха много красиво/до сега не съм си слагала мигли/ и след това си дадохме по една целувка с мъжа ми и аз се запътих към жилището на родителите ми. Там беше много готино..отдадохме се на спомени и беше много емоционално.... по едно време към 12,30 часа някъде умората много ме налегна и с моето сестриче си легнахме в леглата и почнахме да си говорим...и така и аз незнам до колко часа. Сестра ми почна да задремва и аз реших, че е време поне малко да поспим...гушнахме се и си пожелахме лака нощ. Аз да ви кажа се опитах да спя, но в главата ми беше пълна с какви ли не неща за сватбата....дали всичсо ще бъде наред, пък и аз имам един лош навик...обичам да спя по корем, но трябваше да пазя миглите та и това не ми излизаше от главата през цялото време....повъртях се повъртях ... и така към 6,00 реших, че няма какво повече да се мъча и станах. Родителите ми бяха вече на крак и почваха да приготвят нещата, които трябваше да вземем тъй като мъжа ми не ме взима от нашето жилище, а от това на баба ми....та трябваше да се натовари всичко, което беше необходимо. Та станах аз и се поглеждам в огледалото да видя прословутите пазени мигли  и какво да видя...под очите имам огромни торбички  и взех от хладилника нещо студено и горе-долу торбичките спаднаха. След като всички бяхме готови почнахме великото пренасяне на неща и аз през цялото време виках .... само внимавайте със ритуалните свещи, че те не са в кутия. И тръгна нашата сговорна дружина да ме остави при фризьорката. Оставиха ме родителите там, а те отпрашиха у баба ми, за да оправят всичко докато мен ме причосват Влезнах аз в салона на фризьорката и незнам какво изражение съм имала, но жената ми каза - "спокойно всичко ще бъде наред" Кумата вече беше готова с прическата и чакаше да дойде нашата гримьорка. Ей това момиче /гримьрката/ беше вълшебницааааа, след като бях с прическа вече /искам да ви кажа, че от толкова много фуркети направо не си чуствах главата/ и седнах при нея....ама нямах никаква представа какво точно искам, казах и само че много си харесвам очите и искам да ги подчертаем и момичето каза - значи сиво и розово. Просто и благодарих около един милион пъти, защото ми направи уникален грим, които не мръдна/ а имайте предвид, че направо умирах от жега и не спрях да танцувам/

Та така, наконтена с преческа и грим, звъннах на баща ми да дойде да ме прибере. Кагото отидох в баба ми вече всичко беше подредено и украсено. Бях си купила към 30 балона бели и червени във формата на сърце, а за вратата имаше 2 надпиша - "булката изяга" и "булките свършиха елате пак в понеделник"  Часа е къв 12 без нещо и аз все още съм спокойна. Мама и сестра ми решиха, че е време лека по лека да се оправят и да се облекът и аз да съм последна, за да не умра от жега и да не се изпотя....направо ако ви кажа, че явно от притеснение направо завихар. Добре, че си бях приготвила ветрилце. А до тук не споменах, че корема така ми се беше свил и единственото нещо, което успях да хапна беше половин сандвиче.

И такааа....времето напредна и стана 1,20 и аз знаех, че вече са в кумовете и додйе време и аз да бъда облечена. Е трябва да ви кажа, че тук вече притеснението много ме обхвана и дори и сега като пиша корема ми се свива като си спомням. Облякоха ме и всички почнаха да ви се радват /особенно бабите нали за тях съм детенце още  /

И си чакам аз /а от вътре напрежението все повече расте/.....и вече стана 2,10 ииии чувам клаксони и коли и музика, а сестра ми се смее и вика идваааааааааатттттт. Аз само си казвам - спокойно. И почнохме да се ослушване дали идват към нас....сестра ми се е подредила с обувката ми и се готви да се пазари. От вътре на вратата чичо ми, братовчед ми и приятеля на сестра ми са на позиция да не могат лесно да влязат И още няма никой....и вече не помня кой се избъзика с мен да не се е отказал и да си е тръгнал  ииииииииии музиката пак засвириииии и понеже баба е на втория етаж и се чува кума ни само как вика - Цветииииии идваме, моя мъж крещи "къде ми е булката" иииииииии при тези думи сърцето ми вече щеше да изкочииииии, затвориха плътно вратата/ преди това беше отворена и затова ги чувах/ ииии виковете дойдоха пред вратата и се почнааааааааааааа великото пазаренеееее....
 
Следва продължение.....

[miluju_rali]

Честито Цвети! Бъдете много щастливи, влюбени и всеотдайни!

[Мариелка]

Още, още ,ощееее 

[_Ezra_]

красавци  мн щастие ви желая 

[cveta_d86]

Продължение....

Тук вече незнам какво са си казали....единственото, което помня е как вратата по вратата се блъска много силно /а моят мъж ме беше предупредил, че ако много ги държа ще разбият вратата/ тааа притеснена да не я отнесът им казах само пускайте гоооо....и тук идва можеби един от най-уникалните моменти....когато се видяхме....единственото, което ме спираше да не се разплача беше прекрасният грим...гушнахме се и му казах, че е прекрасен и много го обичам и той ми каза, че съм неверроятно красива ииии тука вече ми се губят моменти...кумата ме забули и ми връчи букета...аз го дадох на сестра ми и почнах да правя опити да сложа бутониери....е да ама не....толкова ми трепереха ръцете, че успях да вържа само гривничките на жените. Мъчих се поне моят съпруг да закича, но уви...ръцете така и не спряха да треперят и кума само ме гушна и каза спокойно. Бяхме си отделили много време така, че седнахме, вдигнахме наздравица и та стана време да слизаме надолу една хорце да тропнем. Ние с мъжа ми сме ама много вързани в краката, но поне право хоро можехме да играем и така с кума до мен почнах да водя хорото....горката ми рокля...аз я настъпих, кума ме настъпи...абе не е лесно да се играе хоро с токчета и дълга рокля /още повече като си като мен и хич те няма в хората/  

Свърши накрая хорцетооооо и се качихме в колата да потегляме....нямаше никакво движение и 15,10 бяхме пре ритуалната зала...преди нас явно бяха закъснели, защото тепърва влизаха и всички ми казваха да не гледам натам, за да не видя другата булка, че било на лош късмет. Поседяхме в колата и към 15,20 слезнахме и можеби след пет минутки някъде ни извика един човек, за да ни заведе в канцеларията, за да си дадем шамранското, пръстените и т.н.

След като всички гости бяха влезли вече дойдоха да ни повикат и нас....дадоха ни инструкции и влязохме в залата. Усещането беше невероятно...от тук нататък всичко ми премина като в сън....помня само как кума каза на мъжа ми...абе дигни и булото и я целуни служителката се усмихна лекичко на тихото и измъчено - ДА, което каза мъжа ми....моного бях притеснена да не объркам думите, които казвах слагайки му пръстена...иии дойде време да го настъпя...хахахха ако знаете как го издебнах...тъкмо се беше подписал, върна се и застана до мен и аз лекичко си подигнах роклята и го настъпих леко....маа той не ми обръща никакво внимание и тогава по-силничко няколко пъти го настъпих и залата прихна в смях и той най-накрая загря какво правя. След като всички се подписахме и жената водеща ритуала продължи да говори, а аз усещам как почват да ми се пълнят със сълзи очите, но си казвам, че трябва да се стегна, но много трудно се удържах. Някак си всичко сякаш премина за един миг....един невероятен миг...приехме поздравлянията от гоститеи дойде време да излезем...и сега се чудим кога трябва да ме вдигне а кумата само каза..."абе хайде вдигай я вече"  

С гражданското свършихме много по-бързо отколкото бяхме предвидили и отидохме по-рано и пред църквата. Изчакахме да завърши предната сватба и след като те излязоха нашите гости влезнаха и ние останахме и кумовете да чакаме да ни викнат....и тук идва един шок...от топлото и притеснение пръстите леко ми бяха отекли и се притесних, че няма да мога да сваля харката, то слава богу се оказа, че напразно съм се притеснила. В църквата церемонията беше много хубава и тържествена. Е не минахме и без гафове....на няколко пъти и на мен и на мъжа ми короните шяха да ни паднат. Кагото ни дадоха питка с хляб и за мен остана ама един огремен залък и свещеника ми обеснява "виж колко много те обича мъжа ти-иска винаги да ти е пълна устата" ааа аз само се ококорих, защото не очаквах такава реплика от духовно лице, но всички почнаха лека да се подсмихват, защото и те чуха какво ми каза. Имахме и още една премеждие в църквата едната свещ така и не пожела да се запали...незнам какви бяха, но никаква работа не ни свършиха...млазоженеца си заля вратовръзката с восък от горящата свещ...абе накрая бях щястлива, че официалната часта е свършва с църквата.

След церемонията викнахме повечето гости да дойдат и да се снимат с нас....та се пощракахме и след това запрашихме към президенството за фотосесия...там се засекохме със съфорумката Гери и аз супер много се зарадвах да я видя....бяха прекрасни с мъжа и. Тъкмо бяхме решили да влезем да се снимаме при тези руините вътре към президенството и ни предупредиха, че затвалят движението заради концерта на националния стадион и на нас ни хрумна идеята да идем към борисовата градина...но в този край намиращ се далече от нац. стадион.

Следва продължение......

[every_me]

Честитооооооо!
Пожелавам ви много да се обичате и да сте много щастливи! 

[veseto_87]

Цветииии, разплаках се! Преживях още веднъж и моят сватбен ден! Бъдете много щастливи!
И аз така моя мъж няколко пъти го настъпих докато не видят всички..А той вика: "Ей, защо ме настъпваш?"