Продължение 3.....
И тук се намърдва още идна лека гафче, за което само аз, кумата и една приятелка, която помагаше разбрахме. Букета за хвърляне трябваше да се дели на 3..е да ама НЕ...явно с цветарката нещо не се бяхме разбрали. Лошото беше, че ние срязахме всички връзко докато установим, че всъщност букета не се дели

Привързахме го набързо отново иии го метнах ... и отиде точно при една приятелка, която разбрах, че не била протегнала ръце, за да го хване. Мисля, че после се зарадва, че точно тя го е хванала.
Уххх ама остана ни и жартиера...ама мъжа ми беше много олеснен, тъй като на половина крак лепенката се отлепи..и така той мина леко... та моя съвет към бъдещите булки е да търсят жартиер без лепенка, за да затрудните мъжете си

Мъжа ми го хвърли...обаче той нали е лек, та падна преди наредилите се момци... и тогава един от приятелите ни се хвърли като пантера и го взе...ей това момче много се кефеше, че го е хванал и ние много се радвахме.
Всичките ритуали вече бяха миналииии и продължихме с танците...аз танцивах с баща ми...мъжа ми с майка му и беше много красиво и емоционално..и тати ми каза, че за него винаги ще бъда неговото малко момиче. Стана ми толкова мило и мъчно едновременно...но в крайна сметка това е кръговрата на живота.
За сватбата мога да кажа само, че е една уникална, незабравима емоция, която всеки трябва да изживее, за да я разбере точно и да я почуства. Както мисля беше казала Кивчо...ако можеш бих го изживяла отново...искам пак. Просто това е еден миг за който гокато се сещам и говоря витаги ще настръхвам.
Благодаря на всички момичета, които ми отделиха време, за да пишет в темата и да четат лазказа ми. Благодаря на всички във форима и на създателите му, защото тук открих много стойностни хора, които ми помогнаха да извървя пътя до големият ден.
БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ БЯХТЕ ДО МЕН!
