Christy, включвам се късно, дано не досаждам...    Много държах да ти кажа, колко стилна булка си. Желая ти прекрасен семеен живот! 
Освен това искам специално да ти благодаря, защото благодарение на теб си имам подаръчета за гости от онзи сайт (и много им се радвам). 

Мила, красавица си голяма! Имаш много изразително личице, красива булка си била!
Момента с господари на ефира много ме разсмя било е уникално. чакам още разказчета! 

Цитат на: elizabet4eto в 11.05.2012 09:10

Christy, включвам се късно, дано не досаждам...     Много държах да ти кажа, колко стилна булка си. Желая ти прекрасен семеен живот! 
Освен това искам специално да ти благодаря, защото благодарение на теб си имам подаръчета за гости от онзи сайт (и много им се радвам).   

Много, много ти благодаря и много се радвам за подаръчетата, на нашите всички се изкефиха много - е породиха се спорове в семействата да ги пазим или да ги ползваме, но... Важното е, че ги харесаха много! Ти какво поръча?

пп - на ЛС ти пращам линка с другите снимки.

Graceful - ужасно мила както винаги! Твоята сватба я чакам с нетърпение 

Christy, леле какъв разказ!!! Било е страшна еуфория то си личи само от това, което чета макар и да не съм ти разглеждала снимките Много ти се радвам и ти се кефя как издържа да минеш през всички тези изпитания и препядствия - сигурна съм, че си е заслужавало

Уааау, Christy, всичко е било толкова красиво.  Много ми хареса комбинацията на розово и кафяво и шаферките са прекрасни и младоженците и всичкооо!!!  Благодаря за линка!

Аз поръчах птиченцата солнички. Много ми се връзват в цялостната концепция и се надявам и гостите да ги харесат. (а да не си ги изпозабравят по масите, както съм виждала да се случва с подаръчета за съжаление  ).
А лъжичките ти са наистина много сладки, как да не ги хареса човек.

Ще си ги вземат, много са хубави! Нашите никой не си ги забрави!

Благодаря на всички, които ми писаха на ЛС, много сте мили! Но гледам да не отговарям там, че с тоя лимит... не мога да пратя на другите, които искат линка! Но ме трогвате много... просто нямам думи, много е хубаво, когато си организирал нещо с такова желание, да чуеш одобрителните думи на съфорумките си - благодаря момичета!!! 

Тази сутрин имам време и реших да понапиша още малко, аз малко на порции ви ги давам, но иначе ще стане много дълго и ще отегча някой  

...та те дойдоха, чух клаксоните и понеже бях сама на етажа (всички се втурнаха да посрещат младоженеца и кумовете) се скатах на едно малко прозорче и ги видях... и направо ми заседна буца толкова беше красив, екзалтиран, но в същото време се четеше по лицето му, че е и притеснен. На вратата шаферките го посрещнаха с поднос с лимончета и техните имена отдолу, както и с моето (всъщност пишеше не името ми, а "Обичам те" и една бонбонка, да я хапне като я намери. В цялата лудница изобщо не е слушал защо го прави и започнал да яде, едва отваря листчетата, пак набива, кума не разбрал и той какво става, решил, че целта е да се изядат лимоните за норматив и започнали да набиват и двамата Шаферките го спрели, а моя изял всички лимони и тогава намерил името ми.... но дали е имало кисели физиономии - не! Изобщо му е било все едно лимон ли яде, бонбони ли, искал е само да стигне до мен. Междувременно чух кумата как се лута да ме намери и нямаше кой да я упъти къде съм... аз я виках, ама и другите така викаха, че не ме чу, а се заби на тавана ни - това е цял етаж, но е таванско посещение, което използваме за склад... Най-накрая ме намери и като се видяхме - рев, рев... Даде ми букета, който тежеше 1 тон и ми закачи воала. Те вече бяха горе.... а тя реши, да не ги пуска и затиска вратата, а времето вече е минало всякакви разумни граници и аз й казах "Даре, пускай ги, пускай ги, нямаме време!", а тя "Нямааааа! Никой няма да пусна и без друго закъсняхме, поне да не ги пускам лесно!" и те искат да влязат, аз я дърпам да пусне... Момента, в който го прегърнах ми се губи.  Целувки, прегръдки и бързо надолу,а  стълбите запушени от много хора, искащи да се качат при нас, а ние "Бързо, бързо слизайте!", "Ама...", "Няма ама! Слизаме!". Свекърите не ги и видях, нито сестра му... те изобщо не са могли да влязат, масите които майка ми беше приготвила си останаха, тя тръгна с някакви бонбони да черпи, шаферките й ги дърпат от ръцете тръгвайте няма време! Тръгнахме, колоната се мотаеше и се разделихме - по-бързите с нас, че ние натискахме изключително много, едната кола с мъжете шафери ни следваше, караше като луд, колата беше наполовина мощна на нашата, а тоя ни настигаше, слязоха като бели чаршафи  

Междувременно се усещам, че торбичката с нещата за гражданското е в шаферките ми, те не знаят пътя, а тази която караше кара доста бавно по принцип... Нямаше ги! Ами сега, защо им оставих нещата, от друга страна не може да започнем без нашите, без шаферките... ай, ай! Брат ми е карал с няма такава скорост, а моята бавна шаферка се е била залепила зад него и тя слезе като платно бяла, само ги видях как спринтираха на 10 см. токчета - не подтичваха, спринтираха!!! Ние закъснявахме вече с 15 минути... аз бях много нервна... всичко пропадна! Изтърсихме се пред гражданското от една страна тичаха шаферките, от другата шаферите огъваха крака от карането на единия... а причтели и роднини ни чакаха вече, две от приятелките ми само ме прегърнаха и казаха "Спокойно мила! Прекрасна си, вкараха другата сватба след вашата, размениха ви, прекрасна сиииииии!" и ми падна 1 тон напрежение и вече всичко започна по мед и масло!  

Гражданското беше толкова емоционално, толкова сълзи се проляха, даже от най-коравите. Казахме, че искаме шаферите да са след нас, и ни казаха "А добре, ваша воля, да влязат двамата шафера!" и ние "Амааааа... те са 10 без малките!" " Какво сте направили вие бе деца! Лелеееее, ами добре де...ще влязат!". Там беше прекрасно, няма как да ви опиша емоцията с думи, половината от вас са го изпитали, а на другата им предстои!

Следваше църквата и решихме да влизаме направо без да се баим до часа ни, за да не забавим тези след нас, които нямаха вина, защото ни казаха "Вие сте в правото си да дойдете в 17:20!", но ние имахме време, всички бяха там, защо да прецакваме хората, за да си правим снимки като това можеше да стане и след църквата. За църквата какво да ви кажа... после си говорихме с кума, ако знаехме какво е, щяхме да не се женим църковно този ден, а да го направим в някое малко параклисче в друг ден. Аз много исках църковен брак, но в църквата няма духовни хора... само търгаши. Не ги интересувало имаме ли кръщелни (това ни го изтърсват в момента, в който им даваме кръщелните...), а кво било това - акта за граждански брак, а не ги интересувало особено, дори не ги погледнаха  Церемонията не ни трогна с нищо... на попа нищо не му се разбираше, забравяше си репликите... заекваше... Иначе и те се учудиха на броя шафери и казаха, че за 10 годнини не са виждали толкова шафери Но ние настоявахме да са след нас и кумовете. На кума ни не му обясниха какво да прави с короните, колко пъти да ги кръстоса, той ги чукна 

След църквата отидохме само с кумовете да се поснимаме, докато всички се настанят. Правихме снимки, почивахме си, говорихме си в парка, абе толкова лежерно беше... само дето по едно време "Приятно ми е, Димитров!" (а.к.а. видеооператорът ни) дойде леко бесен, защото съвсем го бяхме забравили, не си вдигахме телефоните, а той искаше да снима трейлъра

... и се отправихме към ресторанта - там няма как да ви разкажа какво беше, не сме седнали цяла вечер, не сме пили, не сме яли! Всички бяха на дансинга, беше някаква лудост! Седнала съм 3 пъти по 2 минути, да си оправя обувките... Такава веселба беше! Най-най-лудия купон, който можех да си представя. Продължихме до 3 сутринта, но окапахме, просто защото и не седнахме... Още на тръгване всички ни казаха, че това е била най-невероятната сватба на която са били (включително и професионалистите, които бяха толкова впечатлени, че всеки ни направи някакъв комплимент от него!), включително и днес ни звънят телефоните да ни кажат, че сватбата е била уникална и да ни благодарят, че са били част от това! А пък аз знам, че беше уникална именно защото те бяха част от нея!

Обещавам да дам снимките от купона, както и малко клипчета (във фейсбук има няколко, но трябва да станем приятели, за да ги видите...майче...).

А забравих - хвърляхме букета и DJ-я накара всички да танцуват за мен преди да им го хвърля, а такава тълпа желаещиииии. После аз се обърнах, а той ги накара да се разместят, ама видеооператорът ми зуумна с камерата кой къде е Исках да го дам поне на 3 момичета, но най-много на кумата ми. Но не успя... хвана го едно момиче, приятелка на един от най-добрите приятели на мъжът ми, които се запознаха скоро, но вече се надяват те да са си правилните хора  та тя живее в Италия (а всъщност е чехкино-немкиня  ), както и най-добрата приятелка на мъжът ми, която живее в Италия и е с италианец  Малко се сдърпаха а се очертават международни сватби! А понеже букета се разпадна аз хванах 3 рози и ги подарих на 3 мои приятелки (включително кумата), а на едната приятелят й си я закачи на ревера, нищо че са отскоро заедно...

Жартиера също беше хвърлен (макар че не исках, щях да сгреша беше уникална емоция!), те също танцуваха за него, също бяха тълпа и то толкова ентусиазирани, всички казаха, от вашата сватба ни дойде желанието!  После моя танцува за тях и го хвърли.... гора от ръце, скокове и го хвана един от най-добрите му приятели, който много, ама много иска да си намери любовта на живота! Беше невероятно. Всички ни казваха как по други сватби всички са се побутвали "А не искам, аз... ходи ти отпред...", жартиера пада, никой не го взима и някое малко момченце го отнася. А при нас какво беше... истинско бутане и гора от ръце!!!

А кумът ни, който беше против сватбите каза "Това е нещо уникално, на 10 сватби съм бил, вашата ми промени възгледите! Заслужава си не, ами... страхотно!", което ни накара да се изкефим много!

На една от най-добрите ми приятелки, приятелят й (с който са отскоро и този, който си закачи розата на ревера) й казал, че иска да живеят заедно... на моя единия приятел казал на приятелката си, че тя ще е следващата, абе направо избухнаха всички!

Сватбата ни беше уникално забавна и емоционална, жалко че няма как да ви предам всичко!

И така поставихме началото на най-красивата приказка - нашата...

Кристи, невероятен разказ, невероятна сватба 
На частта с лимоните сме се спукали да се смеем със сестра ми 
Димитър Димитров по принцип качва трейлърите в ю туб, та ако го е качил може да ни го пратиш

Още го няма трейлъра, иначе ще го пусна със сигурност!

Страхотен разказ!  Толкова динамичен и емоционален!  Много ми стана сватбено.

Страхотна сватба. Честито, мила!
Пожелавам ви да се обичате много, да се разбирате и много да сте щастливи!
Ще ми дадеш ли и на мен линк от снимките, че съм много любопитна да те видя колко си била красива.

Прекрасна булка, прекрасен младоженец  Толкова сладък разказзз, радвам се, че сватбеният ден е надминал вашите очаквания като емоция! Криси заслужавате го!! 

Криси невероятен разказ, направо ми напълни душата

Цитат на: emetoem в 13.05.2012 20:17

Криси невероятен разказ, направо ми напълни душата

  супер е било Криси  браво на вас, от сърце ви желая още много щастие