10.05.2012 10:58
Момичета благодаря на всички за милите думи на лични съобщения. И ще пратя линк на всеки, само че току що се оказа, че имам лимит от 6 съобщения на час
Та Ради теб те хвана лимита 
... и малко продължение на разказа...
Както казах спахме много хубаво, станахме сами в 8, направихме си кафе, още не осъзнавахме какво ще се случва днес. Хапнахме по един дюнер предварително взет от вечерта (съвет от мен - задължително яжте хубаво сутринта), аз не бях изобщо гладна, но го изядох насила, бях си го поставила за цел и добре че - после не съм хапнала почти нищо! Облякохме се и към 9 и нещо моя мъж реши, че ще тръгва към техните, аз останах сама. Не ми стана изобщо нервно, но ми стана скучно и отскочих да ви напиша някой и друг ред
И към 10 и нещо дойде фотографа... и си говорихме час и половина. Звъня на шаферките, всички се движеха горе-долу по график, Слав (гримьора) уж и той, обаче в 10 ми каза сега хващам такси и 10 и 30 съм при теб. Много ми беше напрегнато как ще успеем с времето, но още си вярвах... Дойде кумата ми, закудкудякахме, а Слав закъсня с половин час, което вече си беше критично, предвид, че и аз бях объркала часа с по-късен... Дойде и едната шаферка готова, другите две (които живеят срещу нашата врата) пристигнаха фризирани и минаха само да ни видят и отидоха да се гримират. Голям смях и бъзици паднаха, Слав е много готин, Боян Павлов също, обаче стрелките тик-такаха. Междувременно кумата ми още не беше си избрала прическа - шок! Вече закъснявахме много! Най-накрая аз бях готова, метнах едни дънки и аз, три от шаферките и Боян се метнахме по колите, за да отидем при нашите. Кумата остана сама с гримьора. А ние попаднахме в огромно задръстване по околовръстното..
Криво ляво стигнахме с голямо вече закъснение, едната шаферка вече беше в нас, облякох се, направихме малко снимки с шаферките, влязох при гостите, направих изненадата с лимоните за милото и зачакахме, а в главата ми беше само "Няма да успеем за гражданското, само ако успеят...". Звъннах на мъжът ми сигурно 100 пъти и чувах само "Мило, Дарето още не е готова и не може да тръгнем...", на едно от позвъняванията каза "Тръгваме, Дарето всеки момент ще е готова и ще ни посрещне само кума!", а на кумата колата й се разваля, попада в голямо задръстване и закъснява много! А и не си харесала прическата и я разваляли, правили втора... Стигнали са при кумовете било е страхотна лудница, вдигнали са доста шум, кумата пристигнала бясна, люснала едно уиски на екс и всичко се оправило
Стояли са там не повече от 5 минути и бързо към нас, за да ме вземат а времето вече е необратимо напреднало...
Обаждам им се, за да им кажа къде има полиция, защото знам, че бързат. На милото телефона му е звъннал 1000 пъти за 20 минути. Напред тръгва сестра му с видеооператора (нали помните, че предната вечер в 22:00 ч. я карахме до там да види пътя и магазина за цветя), те й казват къде има полицаи, тя обаче не слуша и ги спират с много превишена скорост, без винетка... Тя е много избухлива и директно тръгнала на скандал, ония вадили актовете, заккъсняват много, видеооператора ще изпусне пристигането! Оттам той в паниката вади някаква карта на Господари на ефира и вика "Снимаме репортаж, приятно ми е Димитров!" и нашите полицаи се врътнали, скрили се в патрулката и им махали да си ходят
Но... сестра му звъни да каже, че освен това, тя е забравила къде е магазина за цветя! Кара оператора при мен, той снима някакви бързи кадри, много бързаме, лудница е! Цялата колона с мъжът ми се отбива за цветя, а единия шафер звъни "Има ли тук OMV, че съм на червено ще изгасна?!", ама точно ОМВ му трябвало...
И се очаква цялата колона да ходи да зарежда с него, защото те не знаят пътя и моя побеснял с кума и му казали да се оправя те тръгват.
И вече чух клаксоните, погледнах през прозореца и... го видях! Беше най-красивата гледка в живота ми - моя мъж, усмихнат, екзалтиран, притеснен....
.... следва продължение на екшъна....
пп - момичета продължавам да не мога да пращам ЛС-та, но при първа възможност ще го направя.
miss™ - вазите трябваше да са по-високи, но от предната сватба ги бяха изпочупили и бяха останали само 3... затова сложиха по-ниски, ако получа по-хубави снимки на украсата ще ги дам, но фотографа беше с нас, та не се надявам много.
Та Ради теб те хвана лимита 
... и малко продължение на разказа...
Както казах спахме много хубаво, станахме сами в 8, направихме си кафе, още не осъзнавахме какво ще се случва днес. Хапнахме по един дюнер предварително взет от вечерта (съвет от мен - задължително яжте хубаво сутринта), аз не бях изобщо гладна, но го изядох насила, бях си го поставила за цел и добре че - после не съм хапнала почти нищо! Облякохме се и към 9 и нещо моя мъж реши, че ще тръгва към техните, аз останах сама. Не ми стана изобщо нервно, но ми стана скучно и отскочих да ви напиша някой и друг ред
И към 10 и нещо дойде фотографа... и си говорихме час и половина. Звъня на шаферките, всички се движеха горе-долу по график, Слав (гримьора) уж и той, обаче в 10 ми каза сега хващам такси и 10 и 30 съм при теб. Много ми беше напрегнато как ще успеем с времето, но още си вярвах... Дойде кумата ми, закудкудякахме, а Слав закъсня с половин час, което вече си беше критично, предвид, че и аз бях объркала часа с по-късен... Дойде и едната шаферка готова, другите две (които живеят срещу нашата врата) пристигнаха фризирани и минаха само да ни видят и отидоха да се гримират. Голям смях и бъзици паднаха, Слав е много готин, Боян Павлов също, обаче стрелките тик-такаха. Междувременно кумата ми още не беше си избрала прическа - шок! Вече закъснявахме много! Най-накрая аз бях готова, метнах едни дънки и аз, три от шаферките и Боян се метнахме по колите, за да отидем при нашите. Кумата остана сама с гримьора. А ние попаднахме в огромно задръстване по околовръстното..
Криво ляво стигнахме с голямо вече закъснение, едната шаферка вече беше в нас, облякох се, направихме малко снимки с шаферките, влязох при гостите, направих изненадата с лимоните за милото и зачакахме, а в главата ми беше само "Няма да успеем за гражданското, само ако успеят...". Звъннах на мъжът ми сигурно 100 пъти и чувах само "Мило, Дарето още не е готова и не може да тръгнем...", на едно от позвъняванията каза "Тръгваме, Дарето всеки момент ще е готова и ще ни посрещне само кума!", а на кумата колата й се разваля, попада в голямо задръстване и закъснява много! А и не си харесала прическата и я разваляли, правили втора... Стигнали са при кумовете било е страхотна лудница, вдигнали са доста шум, кумата пристигнала бясна, люснала едно уиски на екс и всичко се оправило
Стояли са там не повече от 5 минути и бързо към нас, за да ме вземат а времето вече е необратимо напреднало...Обаждам им се, за да им кажа къде има полиция, защото знам, че бързат. На милото телефона му е звъннал 1000 пъти за 20 минути. Напред тръгва сестра му с видеооператора (нали помните, че предната вечер в 22:00 ч. я карахме до там да види пътя и магазина за цветя), те й казват къде има полицаи, тя обаче не слуша и ги спират с много превишена скорост, без винетка... Тя е много избухлива и директно тръгнала на скандал, ония вадили актовете, заккъсняват много, видеооператора ще изпусне пристигането! Оттам той в паниката вади някаква карта на Господари на ефира и вика "Снимаме репортаж, приятно ми е Димитров!" и нашите полицаи се врътнали, скрили се в патрулката и им махали да си ходят
Но... сестра му звъни да каже, че освен това, тя е забравила къде е магазина за цветя! Кара оператора при мен, той снима някакви бързи кадри, много бързаме, лудница е! Цялата колона с мъжът ми се отбива за цветя, а единия шафер звъни "Има ли тук OMV, че съм на червено ще изгасна?!", ама точно ОМВ му трябвало...
И се очаква цялата колона да ходи да зарежда с него, защото те не знаят пътя и моя побеснял с кума и му казали да се оправя те тръгват. И вече чух клаксоните, погледнах през прозореца и... го видях! Беше най-красивата гледка в живота ми - моя мъж, усмихнат, екзалтиран, притеснен....
.... следва продължение на екшъна....
пп - момичета продължавам да не мога да пращам ЛС-та, но при първа възможност ще го направя.
miss™ - вазите трябваше да са по-високи, но от предната сватба ги бяха изпочупили и бяха останали само 3... затова сложиха по-ниски, ако получа по-хубави снимки на украсата ще ги дам, но фотографа беше с нас, та не се надявам много.
Лудницаааааааа..


. Хайде качвай снимки, че нямаме търпение да видим повечко. Така изчетох всичко на един дъх и толкова много се надъхаг, че вече нямам търпение да идва моята сватба
.

Аз също се обадих на Димитър, за да му благодаря, защото определено надминаха очакванията ми.

хахахаха