Спокойно, момичета!!! Всичко ще мине чудесно!!!

Аз пък много се притеснявах и все си мислех, че няма да съм готова,когато младоженеца дойде да ме вземе НО бях готова часове преди той да дойде!!!

Цитат на: Bulechka_TS в 17.02.2007 15:51

Спокойно, момичета!!! Всичко ще мине чудесно!!!

Аз пък много се притеснявах и все си мислех, че няма да съм готова,когато младоженеца дойде да ме вземе НО бях готова часове преди той да дойде!!!

Мен точно от това ме е страх- да съм готова от рано и докато седя, да взема да се паникьосвам за това или онова. Затова ще си слагам роклята в църквата, за да има какво да правя през цялото време, докато дойде време за церемонията.

много добра идея диди
аз съм си записала следните часове
11 часа прическа
13 часа грим
и в 15 най- късно ще съм облечена,напълно готова,но ще искам да съм насаме с мама и татко и брат ми поне тези часове преди да кажа "да" да сме си само ние,това искам
а после ,към 17 часа заставам на терасата започвам да пуша цигари и да се паникиосвам
ще е много смешно за хората около мен,сигурна съм

И аз се притеснявах доста как ще мине всичко, дали няма да се разплача като се познавам каква съм ревала  и съвсем спокойно си пийнах 2 хапченца "мента, глог, валериана" 
Пак имаше някакво притеснение, но не може да се сравни с това, което щеше да е ако не бях пила хапчетата! Особено когато майка ми и баща ми объркаха пътя за ритуалната зала и закъснява адски много  Жените от залата само ни подканваха да влизаме вече, а аз казвам "След малко! Когато мама и татко дойдат!"  ТЕ се изнервиха, че ще забавим и следващите сватби, едни приятели предложиха да застанат на мястото на родителите ми в залата, а аз съм решила, че без тях няма да се женя и толкова!!! Без хапчето повярвай ми, щях да му ударя такъв рев  , че нямаше да могат да ме успокоят до края на церемонията сигурно! Но те накрая дойдоха и аз успокоявах майка ми да не се притеснява 
И все пак наистина чак в ресторанта може би можеш да се отпуснеш вече!

Цитат на: maria_dragieva в 18.02.2007 23:40

Жените от залата само ни подканваха да влизаме вече, а аз казвам "След малко! Когато мама и татко дойдат!"  ТЕ се изнервиха, че ще забавим и следващите сватби, едни приятели предложиха да застанат на мястото на родителите ми в залата, а аз съм решила, че без тях няма да се женя и толкова!!!

Браво на теб, как така ще те притискат да започнеш без родителите си, хората са чакали този момент откакто си се родила! А и следващите двойки биха разбрали, на всеки се случва да закъснее и в най-важен момент. Само така, Мария, чудесно си се справила! 

Цитат на: Marina в 19.02.2007 00:21

Браво на теб, как така ще те притискат да започнеш без родителите си, хората са чакали този момент откакто си се родила! А и следващите двойки биха разбрали, на всеки се случва да закъснее и в най-важен момент. Само така, Мария, чудесно си се справила! 

Благодаря!

Аз също страшно много се притеснявам още от сега,пък дотогава ....незнам.Ние понеже живеем заедно от 3 години и половина за мен ще е много тежко,че вечерта преди сватбата няма да сме заедно  .Свикнала съм,а предполагам че и той, да правим всичко двамата.Направо не мога да си представя,че ще бъда без него докато се приготвям и т.н.Но.....мама ме успокои,каза ми че няма да ми позволи да се почувствам сама  Ох,надявам се,че всичко ще е наред и няма да ми трябва хапченце.

ооох, мен ме беше затресла така треска от притеснения месец преид сватбата!!!! Направо не мога да опиша!!! обаче като дйде време за отпуска (цял мсец) и даже и на море отидохме преди сватбата и беше много хубаво!!!

Толкова е хубаво да участвам във форума. Преди няколко дни се престраших да пиша за първи път. И сега се чувствам все едно изведнъж имам много приятелки, с които ми е толкова гот да си пиша. Едно е да четеш форума, а съвсем друго да участваш в него. Глупаво е, че досега не го бях изпитала. Иска ми се да споделя с вас колко притеснена бях на моята сватба. Всичко беше един тагадък в началото. До последно се чудих кой от двама предложени от агентката гримьори искам и накрая като си избрах, той вече беше толкова зает, че единствения шанс да ме направи бе в последния момент и то аз трябваше да отида при него. В крайна сметка карах като откачена и се бях препотила 20 пъти. Важното е, че когато моят любим ме видя беше невероятен момент. Дано и вие го изпитате и почувствате както аз. Видях очите му и колко много ме обича. Почувствах се много красива и специална. След това всичко си беше по план и не съм мислила кое след кое следва. Танцувах цялата вечер. Всъщност сватбата продължи до към 4 сутринта, но аз бих останала и още. Пожелавам и на вас да се чувствате така.

Цитат на: junglegirl^84 в 18.02.2007 23:04

много добра идея диди
аз съм си записала следните часове
11 часа прическа
13 часа грим
и в 15 най- късно ще съм облечена,напълно готова,но ще искам да съм насаме с мама и татко и брат ми поне тези часове преди да кажа "да" да сме си само ние,това искам
а после ,към 17 часа заставам на терасата започвам да пуша цигари и да се паникиосвам
ще е много смешно за хората около мен,сигурна съм

junglegirl^84,много ме развесели ,мила!Дано и ти,и всички ние изживеем прекрасни мигове,които да останат мили спомени за цял живот!Ха,наздраве по едно за отскок и без паника,моля

охххх и аз не знам как ще смогна с всичко 
в 13 ч. ми е грима прическата след това или преди не знам !!!!!!!!!!! но 17.00 трябва да съм готова най-късно, щото тогава ще ме забират !!!!!!!!  кой знае какви паники ще сме !!! 

Аз имамедно притеснение. Ще се омъжа седмица преди да навърша 28 години, но все още имам чувството , че не ъсм дорасла за такава отговорност и все имам чувството, че като се омъжа животът ми ще бъде ограничен в някои сфери...незнам ...вие какво мислите?

Цитат на: PETKOVA в 01.04.2007 13:11

Аз знам за Примолут Нор. Изпитвала съм го няколко дни преди цикъла го пиеш и след сватбата го спираш на третия ден ще ти дойде.

ами на мен винаги ми идва на разли4ни дати
но мисля да се консултирам с лекар


Ами в такъв случай , наистина е най-добре да се консултираш с лекар.

да ти кажа, аз такова притеснение нямам !!!! дано да не предизвиквам съдбата !!!!!!! на 22 г. съм и съм много щастлива от факта че ще се омъжвам !!!!!!!

Ели:

да ти кажа, аз такова притеснение нямам !!!! дано да не предизвиквам съдбата !!!!!!! на 22 г. съм и съм много щастлива от факта че ще се омъжвам !!!!!!!

абсолютно съм съгласна!  аз съм на 21, а сватбата е 2 месеца преди да навърша 22г. ....... и я чакам с нетърпение  Miri, след като си се решила на такава стъпка, няма смисъл да се съмняваш.... Животът ти ще бъде такъв, какъвто си го направиш, без значение дали си омъжена или не - поне така мисля аз  Просто като омъжена жена ще имаш до себе си човек, който те обича и подкрепя и който изживява с теб всички постигнати успехи и те утешава при някой неуспех! Така че...... смело с усмивка напред!!!