pavla, нещицата за бебка са  Дънките в дясто много ме кефят, тези с ластика. Ще стоят много добре на малката душичка.
Историята за тази розова жилетка е много сладка. Може би трябва поне веднъж да обличеш малката бубка с нея, след това да я запазиш и като порасне да й разкажеш всичко. Ще й бъде (предполагам) много мил спомен, ако не на нея на теб 
А за футболния екип напълно те разбирам и ние сме му фенове и затова предполагам, че знаеш какво е! По някой път ми иде малко в повече 

Страшни са дрешките 

Недейте така да подценявате мъжете си, при нас стана така, че накрая вече си мислех, че ако той не беше до мен, нямаше да родя  - смешно звучи, но страшно много ми помогна присъствието му там. Тук, както настаняват родилките сами в стая, аз щях да изперкам през всичките часове на контракции, ако той не беше до мен и да нямаше с кого една дума да си кажа. А пък да не говорим после, за самото раждане - нее, най-доброто ми решение беше да дойде и той (защото аз много се колебаех преди това, въпреки че той настояваше)!

  Миличка на нас кой ще ни съобщи голямата новина? За да знаем кой да "тормозим" когато ти изчезнеш от хоризонта  Все забравям да те питам.

Бре,Павла много весело у вас-да се чуди човек от де да почне!
Коремчето е супер,ако не беше казала,че е скъсан панталона,щях да реша,че е етикетче Да не ти пука!
Дрешките са много сладки,давай и на кошарката снимки,и на всичко!

Това дето казва Мама Ели-аз не я упреквам,щото си е така от нейната камбанария.
Вярно е,че има всякакви раждания-нали всяка от нас е различна.
Ама с друго не съм съгласна-да се настройваш предварително,че ще е трудно за да го понесеш по-лесно.Аз се настройвах,че ще е лесно,а моето раждане беше направо прекрасно.
В този ред на мисли,като на последната неродила мама от "нашия отбор" най-искренно ти пожелавам да имаш по-леко и по-прекрасно раждане от моето.
За депресия да не съм те чула-щом има слънце при теб използвай всяка свободна минута.
Почивай активно и спи много-после и да остава време за сън,няма да искаш да отделиш очи от съкровището за да не пропуснеш миговете на блаженство.

Онзи ден надникнах в албума да гледам снимките от сватбата на сестра ти-ми то голям купон бе-булка на мотор!В моята компания си имаме запалени мотористи и ми стана едно готино.Поздравления за цялата работа!Пък ти си една нежничка,красивичка!

Веси,голям смях

Ей момичета, мерси за вниманието... 

Мамче и вие ли на същия отбор сте фенове?! Иначе сънрейчето ти е отговорила, че тя ще ми е щъркелче.

Дани, мерси 

Габиииии много си мила  !

Бени мойто съкровище като се пореже и лошо му става, та затова малко ме е страх как ще се справи в родилното. Иначе и ние се чудехме в началото дали двамата да сме или само аз, но в крайна сметка решихме, че двамата сме го направили това човече и че живот и здраве и двамата искаме да преживеем първата глътка живот на нашето малко момиченце  Но все пак малко се притеснявам дали ще оцелее таткото хахахахах та затова и сестра ми ще е там да помага или на мен или на него, както дойде...

Додо, а дано моето да е като твоето  Преди може би преди месец една приятелка роди и тя така за 3 часа и айде готово... Та имало поверие, като тръгнеш да раждаш да си мислиш за приятелка, която е родила лесно...та сеге ще ви редувам ту нея, ту теб 

Иначе, аз не знам, ама си мисля че това мойто бубулече е тръгнало да излиза, ама нещо се измори за днес и сега си почива. То като не знам сега ще ми се хилите всички  Ама усещам и все едно наистина се мъчи да пробие...и така е постоянно някакъв натиск ми оказва, затова се и съмнявам де, това да са контракции... те нали са през определено време с определена продължителност пък и трябва да боли, пък мен не ме боли... Срам и ужас!
И хем си викам супер айде тръгна, хем малко ме страх...не страх точно ами и аз не знам как да го опиша това чувство... абе хем боли, хем сърби мойта работа. 

Охооо, скоро май ще си имаме бебче тук 

Аз пък до последно нищо не усещах - усещах си се, както всеки друг месец от бременността, нищо по-различно 

Миличка нормално е вече всяко усещане да е провокирано от приближаващото раждане!
За болките не се притеснявай-и мен не ме болеше предварително,и както казват мамите всичко става за минути.

Пожелавам ти кураж,че не се знае вече 

  Как си pavla? Защо изчезна? Дано да е за хубаво (както казваха в един турски сериал гледам по принуда  ). Какво стана с натиска? Имаш ли го още?  Пристигна ли деливърито, което чакахте?
  Еми хайде включвай се по - често, че да не ти задавам толкова въпроси. 
Прегръщам те!
ПП: На същия отбор сме фенове и живея с двама запалянковци  Горките ние!!! 

  Ще те пуснем за издирване от Интерпол, ако не се разпишеш скоро 

Ей сладурки тук съм...

Вчера хич не ми остана време да пиша. Бях на доктор, нищо интерсно...каза имаш още време  Бебка е тръгнала да слиза, но още не се е ингейджнала (не знам това как е на български, но аз го разбрах че малката още пет пари не дава, че трябва да излиза  ) Та по случая днес си готвя боб с кисело зеле  Следващият час за болницата е 40 седмица, та ха дано до тогава да сме се наканили да излизаме...
Айде сега да почна да се оплаквам 

Първо ставам и чувам аз една суматоха навън...Викам леле какво ли стана?! Слизам долу и обрали работната кола...И аз се чудя кво пък толкоз, то по принцип всичко се изпразва вечер, най-много някоя ролка с олово да остане вътре, НО неееееее.... Моят хубавец, ми взел фото-апарата, да снима там нещо си на работа и го забравил в колата, заедно с навигацията и една торба стотинки за паркинг...Та сега вече нямам фото-апарат  Ама как се беше притеснил Жоро, не е истина и то не чак толкова за апарата ами за мен, да не взема да се притесня и да ми стане нещо...Аз вярно бях супер бясна, защото си обичам нещата и много си ги пазя  ама пък в крайна сметка здрави да сме всичко друго са бели кахъри. Та сега сестра ми ще ми заеме нейният фото-апарат, докъто ние си вземем нов, че не ми се иска да изпуснем появата на малечка...Иначе смях не смях извадих снощи филмовия 

След това вечерта се обадиха на Жоро родителите да ни чуят  и между временно да ни предложи майка му ново име за малката. Аз не знам бях ли казала, не бях ли ама нашият избор хич не ѝ харесва  Та що не сме я били кръстили Симона (на нея), Що не Ники(на свекър), снощното беше Катрин(на никой) АААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА....Още в началото им обясних и на двамата, защо не искам да си кръщавам детето на никой от тях и мислех че са разбрали, ама не ... Питах ги ако я кръстя на майка те как ще го приемат?! Ама то видиш ли на момчето на родителите първо било редно...И аз викам ми то редно и да сме женени, ама не сме! Мислех си че сме го разрешили този проблем, ноооооооо не. Та чудя се, какво си мисли че постига всеки път като мърмори за едно и също нещо?! То разбирам да казваме, че не сме решили как ще се казва, ами вече отдавна така си и викаме и въобще не разбирам защо го прави... Уфффф айде спирам да се оплаквам, че ми се ще по-ведро да я караме....
Днес говореха за децата овенчета -още с раждането си показвали кой е шефа  ... много смешно ми стана, та вече с Жоро и викаме шефката...

Айде стига съм ви отегчавала... Хубави почивни дни от мен! 

Недей да бързаш мила,то детенце само ще си реши кога да се появи на бял свят
Да ти кажа,това наистина са си бели кахъри,важното е да сте добре

Павла, а измислихте ли име, което да харесва на вас двамата? Това е най-важно  , другите нека си мрънкат като им е малко акъла. Аз на Ники казах, че не искам на никой да кръщавам, защото не искам на никой да прилича (малко съм суеверна  ), но той се тръшна, че ще е на баща му. И сега той казва, че е на баща му кръстен, а аз че е на никой Кой както му оттръва. Но най-важното е, че и на двамата ни харесва името Симеон, аз го бях харесала още като ученичка като учих История.

Хайде леко раждане на теб и много скоро да зарадваш всички с най-хубавата новина на света!