И аз го гледах току що 

Габи, Бени мерси момичета  

Айде и аз да разкажа как са нещата при нас, макар че не съм много сигурна дали ще ни стигне времето...

Та така, чакахме се ние да си излезнем от само себе си, но НЕ бебка си се беше настанила удобно и не искаше да излиза. Така на 8.04 имахме час за предизвикване на раждане. В 8 сутринта бяхме в клиниката за дозата с простагландини. По принцип процедурата е слагат ти гела, правят мониторинг за около час и ако всичко е ок се прибирате в къщи и чакате. Сложиха ми гела и коланите и зачакахме...След може би половин час започнаха леки контракции, но тяхната поява по някакъв луд начин шашкаше бебочка. С малко по-силните контракции изчезваше пулса на бебето. Дойде лекарка и каза че е нормално, бебетата не обичали да ги притесняват и според нея бебка е щяла да се успокой до час два. Така ме оставиха с коланите и зачакахме мъника да се успокой и да свикне с контракциите ми...В 11ч хоп изтекоха ми час от водите, но бебка все така губеше тонове. Накрая към 13 ч акушерката каза, че не може да ни пусне да се приберем и ще трябва да ни приемат за наблюдение...
Та така се озоваваме в пред родилна. Най-гадният момент от цялото раждане...Там ни посрешна една гадна акушерка и ни обясни, че трябва да се разхождам и да си представям че съм в къщи...През това време контракциите ми почнаха да набират сила, но все още болката беше поносима. Така с Жорката отидохме в кафето, взехме си сандвичи, сокчета и излезнахме в парка на болницата да хапнем. Времето беше разкошно, намерихме пейка в една градинка и си направихме пикник....Болката идваше и си отиваше и по-скоро се вълнувахме отколкото страхувахме....След вече час или два ми беше ужасно трудно и знаех, че нещо е почнало да се случва. Така тръгнахме към отделението...Там просто исках да легна за мъничко, просто болката беше зверска...Дойде някаква санитарка да ми мери кръвното и с изправянето ми от леглото обяда ми излезна....Почувствах се супер ужасно, но както и да е с повръщането болката като че ли изчезна и реших че ще трябва да стана....Излезнах в коридора да се разхождам и там ме посреща гадната акушерка и ми вика, другият път като ми се е повръщало да съм отидела до тоалетната или да съм извикала някой да ми даде легенче за повръщане....Честно по-гадно никой не ме беше карал да се чувствам, все едно аз съм можела да го контролирам и нарочно съм го направила....Попитаме как се чувствам и аз и обясих, попитах кога ще ме прегледа доктор, на което тя ми отговори, че доктор ще ме прегледа, когато тя предцени, а според нея щом съм можела да се усмихвам и да обясня как съм доктор не ми трябва   Бясна отидох и пак легнах...знаех, че става нещо не нормално и бях ядосана, че не ми вярват...При което се сетих, че в крайна сметка ме задържаха в болницата, за да наблюдават бебка, а колани така и не ми сложиха....Станах пак от леглото и се дотътрих пак до гада...И така попитах дали мога да си ходя в къщи, тя ме изгледа на криво и каза не, защото съм под наблюдение...И аз бинго аз нямам нужда от наблюдение, но малкото човече има...Та в крайна сметка ми вързаха пак коланите...Апарата показваше контракции от около 80, на моменти но за тях нямаше значение тъй като всички знаем, че за да започне раждане те трябва да са регуларни, а при нас това го нямаше...Бебето все още си губеше тонове, но това според тази акушерка си беше нормално така ме разкачиха от мониторите....

Стана 8 вечерта, дойде нова смяна...но явно гадната беше разказала вече за мен и никой не ми обръщаше грам внимание...защото се усмихвам през болката си и изглеждам щастлива и общо взето мога да обясня какъв вид е болката...Накрая Жоро се ядоса и той отиде да се разправя с тях...Дойде новата акушерка и каза че в това отделение посетителите са до 8 и че ще ми направи преглед за разкритие...Така Жоро и сестра ми трябваше да си тръгнат, а аз един вид да бъда "наказана" с преглед за разкритие... И на прегледа за разкритие изненада 3см. Бая се ошашка тази новата, веднага пак мониторинг, донесе ми болко успокояващи и се извини 10 хиляди пъти....Тоновете не бебето супер зле, но контракциите все така супер не редовни...На моменти се появява една зверска контракция, която продължава поне 3 минути и с нея пулса на бебка почва да играе...Обясниха ми, че заради тоновете на бебето не могат да ми бият морфин и са се обадили в родилното да почнат да се подготвят за нас...Жорето понеже не го е свъртало в къщи е решил да се върне и да спи(чака) в колата. Но акушерката му звънала и той беше при нас след 5 мин. Нов преглед за разкритие 4 см, контракциите все така идват и си отиват, но не са на интервал, както трябва да бъде. Изведнъж сърцето на бебето почна да играе още повече и ни качиха на заветният 3 етаж...Акушерката ме прегърна на тръгване и каза че съм герой и че никога не е виждала такъв самоконтрол   ...
На 3ят етаж: Самостоятелна стая, с баня и тоалетна + лична акушерка   Часът вече е 3 сутринта...Сложиха ми коланите + пак преглед за разкритие, тук установиха, че е 3 см и ми обясниха, че е много субективно това мерене(зависи от дебелената на пръстите)...

Май ще спра дотук, че малката има час за GP-то, че едното оченце ѝ тече и ще трябват капки за очи... после пак ще пиша...

Още веднъж мерси за милите думи и внимание  

Ей Павличка,видяла си и ти зор голям май
Хайде дано да ви мине по-бързо оченцето
И чакаме с нетърпение продължението на разказа ти

Павла, аз също чакам за края на разказа
Голям зор си видяла с тази гад - акушерката, но важното е, че всичко е вече зад вас и сте си тримата.
Разкажи ни как сте, кърмите ли се, наддавате ли, спите ли и т.н. и ни покажи снимки на Изабел

Та така да продължа с разказчето...

След като ме вързаха пак с коланите, акушерката ни донесе препечени филиики, масло и сладко и чаша топъл чай а на Жорката донесаха още един стол (да си направи легло) и оделца да се завие  . След малко дойде лекарка и последва преглед. Обясниха ми пак за контракциите и за това че трябва да са на определено време и че без околоплодна вода не могат да чакат и ще трябва да ми сложат системата и епидурална. Аз казах ОК (не че имах друг избор, де). Така ни оставиха да чакаме анестезиолога. В този момент болките като че ли бяха супер намалели, защото се събудих след около час и погледнах че и Жорето беше заспал. Дойде друга докторка + някаква специализантка, донесоха скенер и започнаха да гледат как е бебка (да не се е обърнала и т.н.). Всичко беше наред за момента. Докторката ми обясни, че някои бебчета не обичат този вид системи и макар и рядко се случва бебчетата да се ошашкат и да показателите им да се влошат, каза че съм в добри ръце, ако нещо подобно се случи и че не трябва и аз да се притеснявам...Дадоха ми и от вълшебният газ, защото контракциите бяха почнали да се усилват. След може би час дойде анестезиолога и тук вече шока беше невероятен. Единственото, което виждах е как Жоро губи цвят и усещах как акушерката ми стиска ръцете(или аз нейните), когато наближеше контракция някой ми набутваше тръбата в устата и ми казваше да дишам...Беше супер страшно, НО след около 20 мин, не усещах нищо...просто се отпуснах и зачакахме появата на малкото човече.
Дойде ред на нова смяна с нея се появи Скот(акушер)...този човек не се отлепи от леглото ми за минутка. Малко след упойката аз пак заспах и всеки път като отворех очи, го виждах как следи мониторите...По едно времи усетих че ми се пишка и помолих да ме отлепи от мониторите. Отивам аз до онова място и като излизам какво да видя- в стоята имаше поне 5 доктора...краката ми се подкосиха, явно неще беше се случило...Сложиха ме да легна и симпатичната докторка от по-рано ме попита дали си спомням какво сме говорили. Аз казах да и тя ми каза, че показателите на бебка са се влошили. Каза че трябва да и драснат главичката с една пръчица, за да видят съдържанието на кислород в кръвта ѝ. Ако нокаже ниво под нормата ме очакваше секцио. Така ме обърнаха на една страна и взеха пробичките(2). Имах чувството, че след секунди се появиха и резултатите и казаха, че всичко е ок и секцио още не се налага. Малката после имаше две белечета от одрасканото на главицата. Намалиха дозата на системата и пак чакане...аз пак се бях унесла, когато към 11ч. сутринта усетих някакво по-странно чувство...казах на Скот, той направи преглед и се усмихна...извика доктора, разминиха си няколко думи и започнаха да ме подготвят за раждането...Аз събудих Жоро, които изведнъж ококори ей такива очи  и започна да пита дали ме боли...след епедуралната нищичко не ме болеше, бях се наспала и бях готова да гушна малкото си бебче....Да ама не....Започнах да напъвам, но ха мъника беше започнал да гледа небето...Айде пак доктор и вакум и след по-малко от 10 мин се гледахме с малката Изабел....Беше просто невероятно...Сложиха ми я на гърдите, докъто ме зашият(само 2 повърхностни шевчета, нищо работа паднаха на 4 ден). После ми я напъхаха под ношницата и Скот я намести на гърдата ми да засучи. Така стояхме може би час, чувството е блаженство, някакво усещане на спокойствие, което не бях изпитвала никога преди...


Дългът ме зове, айде пак ще довършвам някой друг път 

Преси, Боги, Габи 

Боги за кърменето ще разправям друг път, но май няма да ни бъде, макар че още се борим 

Браво Павла,справила си се чудесно с раждането!
Радвам се,че си попаднала на добър екип,който те е подкрепял и подпомагал.
Гледах клипчето с първите минутки на Изабел-много е емоциоанално,завиждам на Жоро,че е имал куража да изтърпи напрежението и да бъде с вас в този момент.

Разкажи си тревогите относно кърменето-аз все още се уча на този занаят,но пък може заедно с другите съфорумки да успеем да помогнем.
Целувки и на двете ви!

Павла, от кога чаках да завършиш разказчето. Много емоционално е били и на моменти даже страшничко, но важното е че всичко е завършило добре и сега малката принцеска е в прегръдките ви! Сподели какво те притеснява около кърменето. Както Дидето е казала, може да успеем да помогнем. Аз не съм експерт, но за сега кърменето върви, а и стигнах до някои заключения. За една неопитна майка началото е трудно и на моменти фрустриращо и точно това може да те откаже от кърменето , защото си мислиш ,че детето гладува. Аз в началото имах само коластра около 5 дни след което кърмата се поява. Важното е да слагаш детето на гърда по-често, за да стимулира лактацията. Електрическите помпи също могат да помогнат (само трябва да се внимава да не причини хиперлактация). Освен това, коремчето на беба сега е много малко и това което предлагаш е предостатъчно. Знам, че педиатрите съветват да дохранваш, но според мен това е погрешно, защото ти ако имаш около 50 мл кърма,а коремчето на детето е голямо, колкото маслина и решиш да дохранваш - къде ще се побере цялото това количество. Може да звуча глупаво с всичките теории на конспирации, но имам чувството ,че повечето педиатри препоръчват формулат, за да имат повече пациенти. Тук поне количеството , което препоръчват през първия месец е 100 мл. Не случайно , децата на формула са по-предразположени към затлъстяване, което води до други здравословни проблеми. По този начин лекарите си осигуряват пациенти. Както и да е ... не се отказвай...храни се добре, изпивай поне 2 л течности на ден (на мен много ми помага ябълков сок) и гледай да почиваш. Ако трябва даже се изцеди и дай на Жоро да нахрани малката, а ти поспи, защото умората оказва влияние (поне при мен е така. Кърмата значително ми намаля, когато бебо имаше няколко безсънни нощи). Продължавай да си взимаш и пренаталните витамини. Ако имаш нужда от помощ свържи се и с LLL, те също много ми помгнаха. А ние тук във форума ще помагаме и подкрепяме с каквото можем. А и да не забравя.. има едни билкови капсули на Gaia - Lactate Support . Те също са много ефикасни. Можеш да  ги поръчаш от амазон, ако не се продават при вас в био магазините http://www.amazon.com/Gaia-Herbs-Lactate-Support-60-capsule/dp/B0036THLJK/ref=sr_1_1?ie=UTF8&qid=1303843386&sr=8-1
Кураж, всичко ще се нормализира. Целувки и прегръдки от нас.

Павла, радвам се, че накрая си попаднала на добър акушер това е много важно. Браво на мъжо ти за куража да е до теб в този най-важен момент от живота ви.
Ще чакам да разкажеш за кърменето. Не се отказвай мила, то е важно за бебка. Както са ти казали другите момичета ще помагаме ако можем И аз имах такива моменти в които ми беше трудно и щях да се откажа и даже по съвет на педи трябваше да дохранвам, защото бебчо беше наддал първия месец 760 гр. Но аз казах твърдо не и продължихме на кърма само и за сега наддаваме отлично, даже според педи е вече много Като аз не съм давала като някой мами напоискване, за което им свалям шапка, а през 3 часа. и никога не съм кърмила нощем. Ще чакам да пишеш, челувки от нас

Само спокоино моето момиче ...ще се справиш ....КОлкото повече го превръщаш във фикс идея и се стресираш толкова повече вредиш на самата себе си . Момичетата преди мен са дали всички съвети които и аз бих ти дала, но се отърси от мисълта "на всяка цена" на мен това много ми помогна - Тиа кърмих 13 месеца . Казах си докато мога , обстановката около мен беше меко казано доста напрегната - капризна разглезаня баба , малалко бебе, домакинстване до припадане , единственото което правех е да пия вода - вярвай до 4 литра дневно съм стигала. С Марти нещата бяха супер спокоини , но се кърмихме точно 7 месеца т.е. докато мога, но малката ламя яде пюрета с такова настървение , че място за кърма почти не му оставаше и така лека по лека моята лактация си замина ....
Спокоино и пак спокоино , камани да падат около тебе трябва да си спокоина .....пък в крайна сметка каквото стане 
Цунки от кака ти Сийка

Ей момичета мерси много за окуражителните думи и подкрепа 

Аз откога се каня да влезна и поне благодаря да кажа, ама все не остава време да се добера до тук. Та БЛАГОДАРЯ 

"Проблема" при мен е, че кърма няма (или поне аз така си мисля). Знам какво пише по книгите, знам и какво казват про кърма акушерките, но факт е че след всеки опит да се нахраним само по този начин Изи крещи като истеричка след това и ако има начин да си изяде ръката от зор би го направила.... Пробвах да я залъгвам с биберон, но то да не е просто детето смукне два пъти и биберона е изхвърчал от устата ѝ. Най-големият шок за мен беше, когато 6 часа рева без прекъсване...Аз и натикам зърно в устата, тя дръпне два пъти, изплюва го и с нови сили започваше да реве...Така най-накрая реших да видя с какви запаси разполагаме...Извадих помпата и какво да видя...Едната празна, другата 20мл. Дадох и ги аз тези 20 мл, но не спира и не спира да реве....Просто не можех, а и не исках това да продължава и и направих шише(60мл) формула...Та от тогава се борим с млеко производството, но повече от 40мл(от двете взети заедно) не съм цедила. Все още я слагам на гърдите си, но историята се повтаря...Суче 5мин и почва да си яде ръцете и да плаче...На час и половина два или тя е на цица или помпя, но когато няма няма или аз не правя нещата както трябва... Та така с тази история...

Най-новото е че си имаме бебешко акне...милото е като пъпчив тинейджър...Вчера я водихме в бърза помощ (не бях сигурна какво е това чудо, тук са поивни дни до вторник, а аз не иасках да чакам) и казаха, че е нормално и с нищо да не я мажа, те щели да минат....

Аз пак ще отлитам, че нещо се разшава мъника

Гушки от мен

Веси  за бабите глезли много многа да пиша ама сега няма време....просто и двата чифта ме оставиха  с зяпнала уста от глупости и претенции

А и да ви се покажем вече:

Не се притеснявай за пъпчиците,наистина ще си минат,Ивелина също имаше,аз лично мазах само с розова вода след баня и за една -две седмици изчезнаха
ПО книгите пипше,че само 5% от майките нямали кърма,явно ние сме в тази графа