Ей момичета трогнахте ме до сълзи
Гери сесиите са хубаво нещо...учат на безсъние а това е много ценно качество, което ще ти влезне в употреба след време

Иначе стиснати палци всичко да се нареди, както си го планирала

. За кърмата, преживях го някакси макар че в началото бяха сълзи и сополи и упреци, че не съм добра майка. Както казах на една приятелка, 9 месеца живях с мисълта че ще се кърмим, въобще си нямах на идея че нещата могат толкова да се объркат. Може би донякъде е и моя вината, но както и да е...най-важното е малката бебочка е да е нахранена, да пълни памперсите, да се опитва да гука, усмихва и т.н.
Бени знам че сигурно никакво време не ти остава...Знам какво е в България, а сега и с малката предполагам още повече приятели и роднини искат да ви видят. Наслаждавайте се на макс. За дохранването знаеш как е...много мъчно...А това нашето като огладнее не е истина, целият квартал научава...Жоро и вика 'на тата дракончето'
Мамче в това отделение имаше и бремени за задържане(в стаята, в която бях бяхме 4 само аз трябваше да раждам). Може би не съм се изразила правилно, и не е точно пред родилно. За разходките всеки ден излизаме, че и аз трябва килца да свалям. Бабите ми е най-добре като са надалече...Не е само едната и двете са

Едната ме пита защо малката реве(все едно ние със сестра ми никога не сме ревали като бебета), а другата ме изуми с теорията си че не обличам малката както трябва та затова ревяла(видя ни в скайп, малката носеше само боденце с къс ръкав и чорапки)...Просто вместо подкрепа, те се шашкаха повече от мен и съответно аз се стресирах още повече. Сега ме мъчат с: Да ям жито(помогнало на някой си да и се увеличи кърмата); Да ям червен лук (помагал на козите да пускат повече мляко

); Да слагам сол във водата като къпя малката(да не и мирише потта); Да я къпя всеки ден (не знаят защо); Да давам чайчта и т.н. и тн...Просто се научих да ги пропускам и да не обръщам внимание. Радвам се, че са далече...
Боги, Диде МЕРСИ че сте се сетили
Мойра лятото сме си в Казанлък, Изи ще се радва да бъде нацелувана от Мая

Радвам се да те видя в нашата темичка

Изи прогресивно оплешивява...прилича на Тодор Живков (темето и е лъснато има коса само отзад)

Много е смешна. Пъпчиците отминават. Ставаме към 2-3 да похапваме, след това към 6-7. Вече е 4 кила (роди се 3140). Има колики и Инфакола не помагаше особенно, затова сега сме на Колийф. Мъчи се да си смуче палеца, но още и е трудно...Цялата е на татко си...Роди се с ранички на ръцете(под палеца толкова се беше смукала, че бяха супер дълбоки рани) Педиатъра доста се чуди, на двете ръце на едно и също място

и решиха че просто си е сукало детето (до кръв

)
Айде това е засега от мен, че мъника се събуди