sEniOriTa, ако ми позволиш, бих искала да ти споделя нещо, което силно се надявам, че помага. Поне със сигурност не вреди!

Ето това
http://monikabalayan.com/index.php?page=courses&cid=4Беше преди няколко месеца, когато попаднах на това предаване, а изобщо не следя "Споделено с Камелия". Там няколко жени споделиха как чрез смехотерапия са преодолели сериозни хормонални проблеми, вкл. на щитовидната жлеза. Аз много се въодушевих от това, защото частично имах и причина. В началото на 4-тия месец на първата ми бременност, тогавашната ми АГ ми предложи да се включа в програма за доброволно проучване сред бременните за проблеми на щитовидната. Аз нямах никакви оплаквания, но си казах "Защо не?!" Изпратиха ме на преглед при ендокринолог и ми откриха аденом на левия лоб с размери 2/2 см (с приблизителна точност е това, че не ми се рови в документите). Изследванията на 3-те хормона ми бяха в норма. От него момент през 2-3 месеца ходех на прегледи да ми проследяват това нещо. Лекарят не пропускаше случай да ме убеждава да се подложа на биопсия и операция след раждането. Нещото имаше незначително порастване през месеците, но аз отказвах интервенции категорично. Някак си чувствах, че не желая да ми го чоплят, след като нито го бях забелязала в огледалото допреди да ми го открият, а то си личеше всъщност, нито хормонални отклонения съм имала, нито оплаквания. След раждането спрях всякакви прегледи, за да не ме тормозят с убеждения за операция. Преди няколко месеца попаднах на това предаване на Камелия и ми се прииска да можех да отида на този курс по смехотерапия, но уви към момента не съм могла. Обаче направих друго. Реших да си търся поводи за колкото може повече смях с глас в ежедневието и да опитвам сама да си въздействам положително. Реших да огранича до минимум стреса, който и без друго е постоянен. Затова спрях да гледам новини и всичко странично, с което излишно негативно ме облъчват. Иначе филми от години гледам само романтични и комедии, но наблегнах на комедиите през последните месеци. Преди 3-4 месеца забременях повторно (близо 2 години след първото раждане). Колкото и да не исках да обръщам внимание на аденома, вярвайки че с игнориране ще изчезне, счетох за редно през бремнността да бъде прегледан. Затова миналият месец отидох на ендокринолог да провери състоянието му. Преди прегледа взех да го оглеждам в огледалото, което не го бях правила от 2 години, но нещо не забелязах подутината. Реших, че може да не съм догледала. Обаче, на самия преглед се оказа, че нещото е наполовина по-малко от преди и всъщност дори е малко по-малко от половината. Изследванията на 3-те хормона отново бяха в норма. Сега ще ходя периодично през бременността да ме преглеждат, но смело вярвам, че чудеса се случват и то от Господ, а не от медицината. Затова, не искам да оспорвам дали за цял живот се пият лекарства за хормоните на щитовидната, но все си мисля, че с повече смях и добро настроение, както и с "едно на ум" за лекарските съвети, нещата поне не се влошават. А истината е, че дори вярвам, че се подобряват.

Успех, мила! Стискам палци всичко да е наред и да си имате след няколко месеца мечтаното съкровище в ръцете! Пожелавам го и на всички момичета в тази тема!

Ето ви и един виц да се посмеете:
http://monikabalayan.com/index.php?page=daily#joke2011-03-18