Момичета, здравейттеее 
Аз отдавна не съм се мяркала насам, но нямам достатъчно време тия дни, пък и нищо ново около нас.
Този месец става нещо супер странно. Днес ми е 20 ден, а от 7 дни тестовете ми за овулация са "уж" положителни, ако правилно ги разшифровам. Много ми е любопитно как става така  . Май повече няма да разчитам на тия неща, ами ще си възобновя ходенето на фоликуметрия, че вместо да си изяснявам нещата то по заплетено ми става....
И така - нищо друго интересно при нас. Наближава юни-юли и с мъжо решихме ако няма естествен резултат до тогава да се замислим за следващата крачка - инсеминация....
Аз съм вече -2 кила. Много се радвам, въпреки че съм убедена че не килограмите са ми проблем, но... Поне да смъкна малко преди голямото събитие 
Целувам ви всички и да знаете, че въпреки че не пиша ви чета

StAsSi , вие от колко време правите опити и минахте ли през всички изследвания?
Ние , от както изобщо не се пазим станахме сякаш супер нередовни и понеже на главата ми са в момента хиляди неща снощи си обещахме с мъжа ми , че ще пробваме през ден пък каквото има да става , да става. Дилемата , която много ме мъчи е , че мен ме съкратиха баш сега като правим опити и има реална възможност чудото да стане (или поне се надявам). Тръгнах да търся работа , има предложения , малко са , но има. С мъжа ми , обаче като помислихме реално решихме , че ще е много несериозно да започна нова работа , особено ако е хубава и да забременея. Мислихме , мислихме и накрая уж стигнахме до решението да не търся за момента, да се съсредоточим върху бебето пък ако не става тогава да мислим какво да правим. По принцип никак не ми се иска да спираме с опитите заради работа , от друга страна пък сигурно няма да вземам почти никакви майчински и просто не знам какво да правя. Някак си биологичния ми часовник трака вече и знам , че ако сега го отложа това с бебето , ще го отлагам до безкрайност казвайки си , че като имаме всичко тогава ще бебеправим и то годините ще са си излетели. И без това аз съм вече на 29г. Сори , че малко се отплеснах от темата , но то пак си е свързано с бебеправенето само , че в друг аспект, а и толкова ми тежи това , че имах нужда да споделя пък знам ли - може още някой да е в подобна ситуация.

red_roses, и аз съм в твоето положение. Само, че ние отдавна сме спрели всякакви опити, защото мислим по друг начин. Това с годините за мен е пълна глупост. В момента кризата удря много тежка навсякъде. Вчера голяма м-ународна фирма затвори неочаквано българския си филиал. Вариантът и половинката ти да остане без работа не е малък, а ти ще вземаш минимално майчинство. Щом имаш варианти за работа - не му мисли. Покрай мен е пълно с кадърни млади хора на високи позиции, които си седят вкъщи, защото работа няма дори в София, а никой не иска да ги взема на по-ниски постове или в друг сектор. Нищо не ти пречи да поработиш половин година и да подновите после опитите за бебче. То докато стане и докато дойде време за раждане ще е минало повече от година и няма какво да те притеснява, че излизаш по майчинство. Някои хора и толкова не се задържат на една позиция.
Помисли и за варианта, при който седиш безработна около 10-на месеца, а бебето още не е станало и ти се побъркваш по цял ден сама с мислите си.

lionelsa , благодаря за отговора. Честно казано се замислих над това да поспрем малко с опитите ако разбира се излезе някое предложение за работа . Сега чакам даже от едно място резултат. Мислех си го аз това да поспрем няколко месеца и после да подновим. Така наистина ще се посъберат повечко месеци стаж , хем ще съм поработила и няма да съм излъгала работодателите (защото навсякъде ме питат кога планирам бебе) , хем ще си получавам майчински. Все още обмислям какво да правя. Аз знам , че те нещата ще станат по най - неочаквания за мен начин , защото колкото повече ги нареждаш нещата , толкова по - различно става. А иначе варианта да не стане скоро бебето е напълно реален , както и да си стоя в къщи и просто да си чакам. Мерси .

red_roses аз съм казвала не веднъж, но явно не си ми засичала мненията 
Правим опити от 2 години и 6 месеца, като 2 години и 2 месеца опитите са много нередовни (много ми е трудно да давам някакви определени времеви граници, защото в началото наистина всичко беше много объркано), без някакво особенно внимание, следене и т.н. От декември миналата година опитите ни са всеки месец, като за следене на овуто разчитам на тестове, фоликуметрия за един месец и температура...
А за изследванията - януари тази година ходих при Александров във Варна и направихме задължителните изследвания, без които няма как да се знае какво се случва и има ли проблем....

StAsSi ,така е , просто не помня какъв е случая при теб и за това те питах. А иначе пак ще питам , но оказа ли се някакъв проблем след направените изследвания?

Няколко момичета ми писаха, че биха искали да има такава тема, затова ето я и нея: Бебеправенето и Емоциите - как се справяме с неуспехите
Идеята е там да се обсъжда емоционалната страна на неща, за да не се разводнява тази тема, която си е предимно за практически съвети.

Здравейте момичета! Аз бях писала 1 път в миналата тема и си мислех, че няма и да пиша вече, защото след това разбрах, че съм бременна... Изчаках с ходенето на доктор, за да може като отида да се види има ли сърдечна дейност. Часът ми беше за 19.04.  От 08.04 започна едно кафяво зацапване, доста минимално, без болки. Обаждах се на лекарката, но нямаше как да ме вземе в събота и реших да отида на 12.04. Вчера към 15 часа започнаха едни зверски болки в яйчниците и веднага отидох на доктор... При прегледа ... падна плода... Беше се отлепил и е станало спонтанно (дори думата не мога да кажа). Лекарката ми каза, че по никакъв начин не е могло да се избегне и явно в самия плод е имало малформация щом организма ми го отхвърля... И така, момичета, отново съм във вашата тема... За мен този месец едва ли ще е ползотворен, защото лекарката каза най-вероятно след следващата менструация ще имам овулация... Простооо! Стягам се, по-добре сега, отколкото да се зарадвам и като отида на 3Д да се види, че не е хубаво, а вече да е късно... Дали на някой друг се е случвало? Хубавото в цялата работа е, че поне съпружето е СУПЕР и ме подкрепя... Каза, че щом веднъж е станало сега от нас се очаква само много любов...

Цитат на: red_roses в 12.04.2011 16:33

StAsSi ,така е , просто не помня какъв е случая при теб и за това те питах. А иначе пак ще питам , но оказа ли се някакъв проблем след направените изследвания?

Ами засега нищо не излезе. Изследванията ми са в норма, само при мъжа ми броя на сперматозоидчетата е по-нисък от нормално. Затова сега пие чайчета. Въпреки това обаче заключението е, че всичко е нормално. Според Александров имаме префектни условия за създаване на нов живот. Така че засега само чакаме...
Честно ако трябва да говоря - искрено ми се искаше да се намери някакъв проблем, дори и мъничък, за да започнем да работим за неговото лечение и да се успокоя че нещо се случва. Сега съм в изходна точка, всичко ми е тъмна Индия и така... А чакането наистина ме убива, затова нямам желание да чакам още дълго . И така...

zvun4e, съжалявам мила 
аз преживях нещо подобно, с тази разлика , че плодът не беше видян от доктор, просто имах няколко положителни теста  и няколко дни кафеникаво зацапване, отидох на лекар - нищо не се видя и решихме да поизчакаме, а после си ми дойде. в началото не исках въобще да мисля за случилото се , но след няколко дни се разрових из zachatie и рабрах, че най-вероятно съм имала химическа бременност - открива се много рано само с тест, но плодът е с малформации, не се развива правилно и организма го изхвърля. химическата бременност може дори да не бъде констатирана, т.к. ако не се очаква бременност, зиготата се изхвърля с първата менструация и момичето дори може да не разбере, че се е случило каквото и да било. поради факта, че се чувствам добре физически - нямам никакви болки, температура, каквото и да било др. оплаквания и поради това, че малко се бях отчаяла и въобще не ми се занимаваше с лекари, още същия месец след М си продължихме с опитите , сега не очаквам М около 23.04. Смятам следващия месец преди да продължим с опитите (дано не се налага  ) да отида отново на преглед, за да видим дали всичко е ОК. За себе си приемам, че каквото и да се е случило е било за добро, явно така е трябвало да стане. Не се отчайваме и продължаваме напред! Даже да ти кажа започнах да си мисля, че щом веднъж съм видяла двете черти, значи организмите ни са разбрали какво точно искаме от тях и следващия път ще имат повече успех в начинанието  Страхотно е , че съпругът ти те подкрепя и е до теб, аз също съм благодарна на моя, че дори за миг не пада духом, това ми вдъхва страшно много положителна нагласа, която вярвам, че е изключително важна в този момент.

vilenceto,  наистина може би е по-добре. Лекарката ми каза, че няма проблем от следващия път да си продължим, т.к. сега си мисли, че няма да имам яйцеклетка, но ще видим... Както ми каза и лекарката, всичко е наред, от теб се очаква само много секс  Така каза и мъжлето, тъй че... Ние на 01.05 заминаваме на почивка за 3 дни, може тогава да стане макар, че е малко вероятно Преставам да го мисля! Вече само стискам палци,  на всички!

Здравейте,кукли
Аз бях на преглед на 11.04 и сега пъ ми казаха ,че съм имала поликистозен десен яечник,докито не беше въобще обяснителна диктуваше си на сестрата апък на мен не ми обясни,само ме пита последната менструация,каква била причината за умирането на близнаците в мен,дали сме я разбрали-аз и казах за оплетенета пъпна връв,на гинекологичния стол като ме прегледа със спекулума и видя , че си имам бяло течение и същи ме попита дали е открит причинителя и това беше,каза,че било хубаво да си пусна изследвания за течението ама всичко струвало пари и ме пита дали съм имала възможност веднага,аз казах че нямам в момента,така и не разбрах какво иска да ми пуска,каза че съм нямала проблеми със забременяването,за тази поликистиза не ми каза нищо за лечение или какво ще правим с нея,каза че съм била в овулация което много ме учуди,понеже ми дойде на 29.03,като ми закъсня с цели 6 дена март месец,тр.да дойде на 23,както и да е и тя ми казва на 11.04 че съм в овулация,и така не мога да кажа ,че съм доволна понеже нищо не ми обясни на мене,трябва сега да се обадя на сестрата й и да я питам за какво сава въпрос,това е много кофти да не ти се обяснява,само чух "Поликистоза" и направо откачих
Дано не е нещо сериозно,надявам се наистина да нямам проблеми със зачеването и скоро да стане нашето чудо
Съжелявам за случилото се с теб,кукло,но не се предавай,само напред
Red_roses ,миличка,вие си решете с мъжо,важното на вас да ви е добре,каквото и да решите бебето все ще стане,дали сега или след половин година,аз съм на 27г. и също се притеснявам че нямам време
Ще кажа само едно"Господ да е с всички ни и да ни помага"
Гушкам ви и ви цункам всичкитеееее 

bobi123, не се отчайвай мила! Едва ли е толкова ужасно всъщност! Аз когато стана това не бях при моята докторка, защото тя имаше 100 пациентки както винаги, а ме пое една доста млада лекарка и съм ужасно доволна. Беше изключително мила, дори вчера й звънях да я питам разни неща... Внимателно всичко ми обясни и така... Важно е на какъв лекар ще попаднеш, но май съм яко  Всичко ще е наред! Само кураж трябва!

Ти откъде си zvun4e?
Всеки казва тази е добра,тази е добра,ама нали знаеш докато не пробваш няма как да разбереш,е аз не останах толкова даже хич доволна споменах защо
Май трябва друг специалист да посетя или незнам и аз вече какво да правя
Мисля да си пусна микробиология в нашата болница-където работя аз стига да може,за да не се разкарвам пак до Стз,апък ако недай си Боже излезе нещо тогава вече ще му мисля
Лекарката иска да си пусна за хламидия ,която наистина се надявам искренно да я нямам,стискайте палци

bobi123, за София става дума... Стискам палци да няма проблеми!