Red_roses възможно е това да е имплантационно зацапване, което се появява обикновено 7-10 дни след предполагаемата О. стискам палци да е това!

rafaeLa, bobi123 , сетих се аз за това , което казвате , но не му обърнах внимание и даже забравих. И понеже не ми се прави тест толкова рано и пак да се разочаровам , ще си изчакам поне предполагаемата дата на цикъла и тогава .

Маги, стова изказване имам предвид всички двойки(в това число включвам и мен и приятеля ми, тъй като с нищо не се различаваме едни от други, мисля и знам,че на младите двойки са им нужни средства). Честно казано сме обсъждали, но не сме се интересували, но мисля, че ще може да се действа извън работно време. Факт е, че опитваме от 6 месеца и психоза при мен имаше в началото, първо да убедя мъжа ми за дете,после пък, че не става.Имайки предвид и че нещата при мен не са много добре, съм по-склонна след известно време да помислим за друг вариант. За инвитро или други процедури не ми се иска да се стига до там, цял живот съм била болнава и ми е омръзнали да се тъппча с хапове и да ходя по доктори. Освен това си мисля, че тези ми заболявания ще ми пречат на евентуална бременност и ще съм в стрес непрекъснато. Относно работата, не знам как 30 дни ще мога да изляза, тъй като това, което върша не е в компетенцията на колегите ми, та не знам как би станало.
След известно време може да започнем да се интересуваме, не смятам да насилвам нещата и двамта не сме готови...(Като начало може би ще трябва да сключим брак и да подобрим условията си на живот, за да имаме по-голям шанс). Приемам тази идея не като последен шанс и не разсъждавам пораженчески.
И при мен ги има смесените чуства всеки месец, red_roses, ту се разочаровам малко, ту си казвам, ето всичко продължава, има смисъл да се живее и щом не се получава, не сме напълно готови, не бива да е самоцел. Късмет ти желая, дано се е случило чудо 

Но желанието занчително намаля, за добро или лошо, необяснимо за мен.

Маги, то всеки си прави своя избор, дали ин витро, дали осиновяване, дали без деца изобщо.
Наистина, дечицата в институциите се нуждаят от огромна доза търпение, разбиране и всеотдайност!!!

Бебеправенето не трябва да се превръща в самоцел, трябва да е резултат от самия акт, а не причина за него!!!

Цитат на: gostenka_82 в 21.02.2011 21:44

Бебеправенето не трябва да се превръща в самоцел, трябва да е резултат от самия акт, а не причина за него!!!

Така е, но мисля, че това е възможно само в началото, преди да е минал сериозен период от време. (аз дори и в самото начало не успях да не "смесвам" двете неща ) Всички знаем, как трябва да мислим и как е по-добре за нашето спокойствие, но реално не се получава толкова лесно

Искам да попитам, мисля, че Стаси беше пила, какво е мнението за Ямсвюрцел и изобщо за добавките с екстракт от див ямс. Чела съм много и съм слушала мнения на лекари, че "природният прогестерон" (диосгенин) е много по-добрата алтернатива от синтетичния (като ОК, каквито и аз пия в момента) от гледна точка на страничнте ефекти. По-скоро въпросът ми е дали отнема много повече време лечението с такъв, в сравнение с широко разпространените синтетични прогестеронови препарати. Питам от интерес по темата, не изказвам мнения и не давам препоръки 

uliaulia ми ти след като не можеш да отцъстваш от работа какво ще правиш ако забременееш... нали се сещаш че ще ти трябва майчинство и не дай си Боже болнични...тогава колегите ти какво биха правили...и аз съм чувала че осиновителния процес отнема години...и те разглеждат до 9-то коляно...много двойки дори не ги одобряват за осиновители...и накрая са изпотрошени нерви и време за няма нищо...а дори и да си осиновите,...пак би ти трябвало време за да обърнеш внимание на това дете...за него всичко ще е ново и ако вземете да го подмятате по детски градини или баби ми се струва че ще е стрес за самото дете...аз също не мога да си представя какво би станало на работата ми ако не съм там...всъщност знам...поминалата година, за месец отпуска оборота падна до толкова че шефа ми каза че скоро няма да може да го наваксаме... няма незаменими хора...все би трябвало да намерят някой да те замести...ама това не е твой проблем а на работодателя...
ако искат да разбират ако искат не...
на мен специално не ми пука...сега съм решила че искам бебе а шефовете ми са длъжни да ме разберат...ако ли не...ако искат...никой не е способен да ме разобеди...напускам ама не се отказвам от бебето си...ако се наложи да ходя по лекари ще си намеря начина да го направя...но това ми е на първо място дори и да ми ковства работното място...

затова мила най напред трябва да си изясните до колко искате бебче и до колко сте готови да се борите...всичко останало на мен ми се струват оправдания за нерешителност...

Слънце, би трябвало да е по-добър вариянт, но да действа по-бавно.Поне всичко природно действа по-бавно, но аз не съм запозната много с прогестероновите продукти.

Понеже бях много разплаена последните мнения да обясня защо така.Приемам лично когато някой ми каже на мен как аз трябва да оползотворявам времето и парите си.И понеже в последно време се изписаха мнооого статии как ние с репродуктивните проблеми вместо да харчим "големите" пари на държават, да си губим, времето и парите по изследвания и ин-витро да вземе да осиновим по едно дете и така ще се реши проблема с домовете.На мен това ми идва в повечко.

Добро утро,кукли
Ако знаете как искам да се видим всички и да се набъбрим едно хубаво,да си споделим ама очи в очи,много ще се радвам да ви видя всичкитееее ,ейтака всеки да си излее душата и да ни поолекне малко
Апък относно осиновяването-то за всичко трябват време и търпение
Как бе Боже,как тези които искат нямат,апък тези които имат не искат
Направо незнам,с вяко поколение работата става по-зле и по-зле,като знам нашите баби ,че за тях е нямало видеозони,раждали са по кърищата и е нямало проблеми,апък сега........ужас
Дано и за нас изгрее слънце и видим нашите слънца *INLOVE
Гушкам ви всичките мацки *

Виждам доста въпроси сте обсъждали.
Относно методът на Цервикалната слуз, той е доста разпространен в целия свят, дори католическото учение също го преподава на семействата. Моят лекар каза, че не е много надежден.
Календарите в Зачатие  мисля, че са  полезни,  но пак няма как сто процента да се доверим на тях. Не съм пробвала лично мерене на температурата, но всичко това са теоритични постановки и докато реално не сме посетили лекар и той да установи има ли въобще овулация или не ми се струва прекалено голям стрес, без да сме сигурни сто процента. Фолкуметрията е за мен най- сигурния начин да се установи има ли овулация и кога е тя.
Относно осиновяването- да, много е лично, но честно казано и самото бебеправене и обсъждане кога и колко правим секс, не мисля, че е по-малко лично.
Само от опита си да ви кажа, че осиновяването, ако нямаш връзки и пари може да отнеме 3-4 години.
Бях служебен адвокат по едно дело, по което майката още при раждането беше дала декларация, ч е се отказва, веднага е било стартирано производство по осиновяване, избрано беше семейство, еми когато аз се явих по делото детето беше на 3 г. и все още живееше в дома.  Детето беше циганче ( не че има значение) Осиновителите бяха минали през какви ли не неща, изглеждаха доста не знам как да кажа, смазани някак си. Просто се опитах да си представя, те бяха започнали процедурите преди 5-6 години, когато са избрали детето, то е било току що родено, вече беше на три.
Просто явно осиновяването в България е поредния кошмар, с който хората се сблъскват.

Цитат на: магито в 22.02.2011 08:27

Понеже бях много разплаена последните мнения да обясня защо така.Приемам лично когато някой ми каже на мен как аз трябва да оползотворявам времето и парите си.И понеже в последно време се изписаха мнооого статии как ние с репродуктивните проблеми вместо да харчим "големите" пари на държават, да си губим, времето и парите по изследвания и ин-витро да вземе да осиновим по едно дете и така ще се реши проблема с домовете.На мен това ми идва в повечко.

Маги,  По същата логика, вместо те да харчат парите на ЗК за ЖК и да раждат, направо и те да вземат да осиновят  Сори за  и грубия тон, но и аз не смятам за правилно други да казват кой как да си урежда нещата. Всички сме данъкоплатци, всички имаме право на помощ от държавата. По-добре за нов живот и деца, отколкото социални помощи за професията "социално слаб", защото при първия вариант след време ще има кой пак да дава на държавата. Така че, дори от чисто егоистично икономическа гл. точка, парите за ин витро са си добра инвестиция, затова и ги дават.

Чета тук, защото ми стана интересно за осиновяването и исках да видя какво сте писали. uliaulia има една силна прегръдка от мен, защото си мисля, че имам идея как се чувства.

Вече бях писала в не-помня-коя тема за моите патила преди и през бременността, беше ми толкова трудно, направо параноя бях развила, бях направила пълно информационно затъмнение и с никого не споделях, докато не дойде време да излизам в майчинство. Покрай проблемите с работа така се бях побъркала, че разбрах в 15-та седмица че съм бременна изобщо. При положение, че преди това близо 8 месеца бебеправихме и съм натрупала една камара отрицателни тестове. За изследвания и доктори не съм отсъствала и един час от работа, нито болнични, нито отпуска да си почина, нищо. Това е изключително глупаво. Все пак, създаваме живот, дете, което да ни надживее, а сме се вкопчили в материалното си положение тука за година-две около бременността и раждането. Ами после? Може ли до завършването на университета на това дете, например, да сме сигурни какви доходи ще имаме и ще имаме ли работа? Ми не, много ясно.

А времето си минава. Не ставаме нито по-млади, нито по-здрави и няма да ни е по-лесно да си гледаме децата. Аз за себе си се чувствам ограбена откъм бременността - че не можах да й се порадвам, че реално не съм се радвала на детето си в първите му месеци живот. Не знам кога съм заченала, с какви мисли.. а за това с какви мисли съм била по време на органогенезата, на развитието на сетивата на моето дете... направо не ми се мисли. Не прави uliaulia моята грешка. Сега като гледам мацките какви фотосесии са си правили с коремите, та са си ги рисували, та не знам си какво.. а аз какво - бъхтах се за едните осигуровки и си натисках седалишните мускули към стола в офиса. Толкова зор.. а ето, че скоро ще преполовя това лелеяно платено майчинство. Времето назад не се връща, емоциите от тайнството на създаването на живота са безценни.
Пожелавам най-искрено на всички момичета от темата скоро да ги изпитат. 

Слънце, аз преди 1 месец започнах приема на ямсвюрцел + алое вера. Препоръчаха ми да ги пия така комбинирано за по-добър ефект. Ямсвюрцела се почва от 5 ден на МЦ и се пие до следващата МЦ без прекъсване. Алое верата се започва от 8 ден на МЦ, пие се 10 дни, след това се почива 10 дни и после пак се почва. НО!!! Ако ти закъснее дори и 1 ден и двете се спират докато ти дойде...
Лично аз първия месец от приема им имах закъснение от 8 дни, което лекаря каза че е напълно нормално. Сега втория месец нещата се нормализираха и ми дойде точно на 28 ден. Този месец ще добавя и фоликуметрия на 10-12-13 ден и ще видя какво ще стане . Ако искаш някакво допълнително инфо - питай спокойно А относно ефекта - определено е по-бавен от синтетичните препарати. На мен лично ми казаха, че ще има някакъв ефект след 3 месеца прием. Но като се замислиш колко съм чакала досега, не мисля че 3 месеца са много. Пък и определено аз лично предпочитам природните "лекарства" пред "синтетичните"

BASTET и аз бях в същото положение като теб и винаги ми става мъчно като си помисля само как вместо да съм била спокойна,аз съм заливала зародишчето с негативна енергия   Работа,не работа-нищо няма значение,на края остава само едно   и това е   и в този ред на мисли си викам-то съществото си е проправило път до нас,а ние в забързаното ежедневие,от мисли по "светлото бъдеще"  ,дори не сме забелязали,че съществува 

Относно отговорите по-горе, никой не ви казва как да си харчите парите, момичета, това са само разсъждения и запитване към вас какво мислите по въпроса с цел да обменим мнения. За работата -не всяка от нас може да си позволи да си стои вкъщи и да остави всичко на плещите на мъжа. По същия начин жената стоейки бременна вкъщи пак може да е в напрежение от това, че нищо не спомага благополучието на бъдещото семейство. На мен ми е по-спокойно да правя нещо и да съм ангажирана отколкото да бездействам. (Да не говорим как се обтягат отношенията между двамата като единия не е зает).
БАСТЕТ, не съжалявай, че късно си се опомнила какво става, това не те прави лоша майка, важно е как ще възпитате сина си и съм сигурна знаеш какво да правиш. Направила си всичко по силите си за детето си все пак, а оттук нататък ще подредиш приоритетите си.
Бера, надявам се шефовете ти да са човеци и да го направят възможно най-добре за теб, имайки предвид колко си им полезна. За решителността- още нищо не мислим да предприемаме, не сме усетили силен порив да направим каквото и да е за момента.

А имате ли отзиви за кремовете с прогестерон, които се приемат през кожата?

Момичета зачетох се в тази тема и първо искам да ви пожелая на всичко много бързо да се преместите в друга тема. Лично ние опитвахме повече от 2 години,докато преди 6 месеца не тръгнах по изследвания. Направих всевъзможни изследвания и ми оставаше този месец да направя цветната снимка на матката. Всички други бяха с отличен резултат. Бях започнала да се отчайвам и си виках: "Наред, наред а защо тогава нищо не става? На 32 съм, не ми се чака повече!" Всеки месец  като ми дойдеше.Преди два месеца се захванах с организирането на сватбата ни, потънах тотално в мисли за това и забравих кога ми дойде, кога ми е овулацията.... всичко. Преди седмица докато се прививах от корем у нас и очаквах да ми дойде се усетих,че ми закъснява и да... две черти и после пак две черти. Още не мога да повярвам и сякаш ме е страх да се зарадвам. Трябва да почакам малко за първият ехограф и се моля всичко да е наред. Лично аз стигнах до извода,че стресът е един огромен фактор, т.като моята последна година беше един голям кошмар за психиката ми, т. като се оказах на неподходящото място в неподходящ момент и станах свидетел на картина от филмите на ужасите. Сякаш бебето чакаше аз да се успокоя и да се преборя със страховете си,за да дойде. Знам колко е трудно да чакаш и наистина ви желая успех! Нека всяка има по едно съкровище! Целувам ви всички и ви желая сила в желанието ви да станете майки! Сигурна съм,че това ще стане!