Хайде и аз да се отпиша. Макар че вече писах в другата тема Пожелавам на всички скоро да ни последвате и да си правим компания и по другите бебешки теми

Здравейте и честита нова година! Да донесе много здраве и късмет! 
Аз така се бях запътила да се запиша в темата, но започнах работа и се налага да забавим. Опитвахме три месеца до сега. Малко ми е объркано понеже ми е първа работа, а и не е каква да е, по специалността ми е и не искам да рискувам да забременявам, не е сегурно, че ще стане, но все пак.. Не искам да правя лошо впечатление. Според вас кога е уместно да продължим с опитите, след година може би? Другото което е, че пия хапчета заради нисък прогестерон от 16 ден на цикъла, също и аспирин протект и не знам дали да ги продължавам. А последно да питам наистина ли FSH/LH трябва да е 1? При мен е 5/1. ТСХ ми е 3.06, но според докора не е голям проблем. Така не ми се иска да спираме, но какво да се прави..

uliaulia  дано новата година ти донесе много късмет.Да съотношението FSH/LH трябва да е 1, ако наистина е толкова колкото казваш това говори за изчерпан яйчников резерв, не искам да те плаша, но е много сериозно това.Къде си прави изследванията, пусна ли инхибин Б и антимюлеров?Отиди при специалист по репродуктивна медицина ако наистина са такива стойностите, дано е лабораторна грешка.

Да, наистина е толкова и на мен ми направи впечатление, но засякохме 2 месеца овулация. Той искаше да проверим дали след операцията функционират яйчниците, но винаги е била от единия яйчник. Другият(който оперираха) не функционира,тоест растат фоликули, но не отделя яйцеклетка. Какво ми направиха с тази лапароскопия, не знам, че чак да се стига до там с този яйчник. Според доктора само единият яйчник ми е активен и аз от там си обяснявам това съотношение при мен. Овулацията ми е на 11-12 ден. Гледам да не чета много из нета, спортувам активно, а и покрай работата съвсем не мисля за бебета 

Не знам дали това съотношение може да е вследствие на лапароскопията така като помисля по-скоро не, все пак това е хормон, той не се влия от операцията, дали е вследствие на единия работещ яйчник също не мога да кажа, но знам, че е доста притеснително да е толкова високо FSH-то.Бих те посъветвала да поговориш с лекар специалист и да ти кажа, Стойчев от Плевен не е такъв специалист, Бързашки също.(доколкото си спомням си прави лапарото в Плевен)

Здравейте сладурки 
ето ме отново след почти година отцъствие...много се радвам да видя толкова много бъдещи мами отписали се от тази темичка...пожелавам от сърце скоро да се изпразни тотално 
а много скоро и аз ще мога с голямо удоволствие да се запи6а на ново в клубчето тук...останаха ми около 2 месеца на изчакване и можем да възобновим опитите и честно казано нямам търпение да съм пак сред всички вас...

изпращам на ви много  ,  и стиснати палчччета за 

Аз за съжаление и този месец оставам тук.Явно ще трябва дасе въоръжа с повечко търпение в бебеправенето.Лошото е ,че аз хич не съм от търпеливите и безрезултатните ни опити ме объркват и натъжават все повече.Нещо се губи някъде ,но незнам къде.Сякаш няма баланс в желанията и възможностите ни ,сякаш постоянно се стичат някакви обстоятелства ,които ни пречат в бебеправенето и незнам как да преодолея цялата тази дисхармония

Цитат на: fiibi_bg в 13.01.2011 17:21

Аз за съжаление и този месец оставам тук.Явно ще трябва дасе въоръжа с повечко търпение в бебеправенето.Лошото е ,че аз хич не съм от търпеливите и безрезултатните ни опити ме объркват и натъжават все повече.Нещо се губи някъде ,но незнам къде.Сякаш няма баланс в желанията и възможностите ни ,сякаш постоянно се стичат някакви обстоятелства ,които ни пречат в бебеправенето и незнам как да преодолея цялата тази дисхармония

fiibi не си само ти така...и аз съм от нетърпеливите и като си наумя нещо трябва да стане на момента...но с бебеправенето се убедих че се иска търпение и спокойствие до колкото е възможно...ето с нетърпението си се наложи да чакам година за да възобновим опитите и в началото ми се струваше кошмарно дълго цялото това време но ето че съм почти на финала и съм по уверена от всякога...тъй че мила не се притеснявай само спокойствие и то ще си стане от самосебе си

стиснати палчета и много късмет от мен

Всички сме така момичета  и аз толкова искам да си имаме едно бебче, но ето 3м правим опити и няма нищо още , надявам се скоро да ни зарадва  .Сигурно някой от вас ще ми се  изсмеят защото 3м ще им се види изключително малко време, но като чакаш такова хубаво нещо ти се вижда като цяла вечност.Пожелавам ви скоро да ви зарадва най хубавата новина 

На мен ми остават още 4 месеца и вече не ми се виждат толкова дълго-в началото като каза една гоидна чакане и ми се видя много време-после заради добри резултати периода стана 6 месеца и сега минаха два месеца и остават още 4 месеца и след резултатите се надявам да ни дадат зелена светлина.На мен вече не ми прави впечатление чакането-чакам от толкова отдавна.
Фийбс горе главата-не винаги всичко става бързо а и нашето ежедневие понякога пречи-липсва на спокойствие,натоварване и забързано ежедневие или дори малко битовизъм.Но ще стане.Само не унивай.Тежко е че не зависи от нас в повечето случай.Прегръщам те силно и се надявам скоро да се преместиш оттатък в онази готината тема с многото положителни емоции.

И на мен всякакви негативни мисли ми минават през главата, дори вече много рядко влизам в тази тема. От една страна ми се струва прекалено лична темата, за да пиша истинксите си чувства, от друга страна като чета ми става някак тъжно или пък си мисля, че се вманиачавам  в темата. Все пак си влизам и чета, какво да правя любопитството ме гложди. Хубаво е, че все пак след дълго затишие има много щастливи развръзки
и този факт ти дава сили и те стимулира да продължаваш напред.

Оххх, айде и аз да се изкажа.
И аз установих, че с много искане и нетърпение нищо не се постига. Трябва спокойствие, увереност, положителни мисли и всичко ще се случи точно когато трябва, нито един месец преди или след това.

За жалост на теория и приказки всичко е ясно, обаче на практика нещата са толкоооова различни че няма накъде повече.

И при нас мина толкова време, че всеки вече като ме види и си зашушуква да не би да съм "ялова" и да немога да имам деца. Ами, благодаря ви за окуражаването и милите думи. Много ми помогнахте  (говоря на познатите ми, не на вас момичета)...

Та така, няма да се предаваме, ей. Всичко ще се нареди един ден и ще се радваме и ние на сладки бебоци.

Аз съм вече с 1 ден закъснение и си чакам най-кротко да идва. Тест не съм си правила, няма и да си направя тия дни. Ако има нещо положително, добре дошло. Ако няма, карай - другия месец. И така...

Айде прегръщам ви всички и стискам палци на всяка една от тук, без значение дали се е записала в темата от 1 месец или от доста повече 

StAsSi позната ми е картинката за това как околните още повече те подтискат с въпроси и шушукане.Всеки  как постоянно ти повтаря че ти било време или нещо подобно ,като изобщо не знае как стоят нещата изобщо от кога правиш опити или как би се почувствала от постоянните подмятания, но карай ще се изтърпи и това .Дано закъснението да даде този резултат  Дай Боже съвсем скоро една по една да се отпишем от тази тема .

Оооооооооо, момичета споко просто ги игнорирайте.Аз минах през толкова етапи, че вече съм полуспец.В началото казвах, чче изчакваме, след това че не става, след това че правим ремонт, дори имаше моменти в който бях зла и се заяждах с хората.Сега директно им казвам имаме проблем не става лесно.Хората се сконфузват, не очакват такъв отговор и в един момент се замислят, че не всичко е черно бяло.Сега съм по-спокойна, по-уравновесена, а и имам план това е най-важното нали, спокойствие усмивки и да се усмихваш на замръзналото Слънце навън