18.01.2011 13:04

И този месец явно ще си остана тук.
Днес ми е 6ти ден закъснение и един отрицателен тест от тази сутрин.
Незнам вече какво да мисля, какво да правя - немога повече. Предавам се

Знам, че сега много от вас биха ме "обвинили" за този ми пост, ама не издържам вече да тая всичко в себе си.
Сега чакам да си дойде когато пожелае и другия месец съм при Александров. Да видим вече кое накъде, какво що, защото ми писна от всичко и всички. Писна ми от усмихнати дами, които повтарят: Спокойнооо, всичко ще се оправи. Писна ми от приятелките, които само казват: Айде стига бе, нищо ви няма, ще стане. Писна ми даже и от мъжа ми, който тази сутрин ми каза: Спокойно, другия месец ще стане. Брех, нямат свършване тия "другия месеци". Всеки месец си казваме: другия ще е нашия. Ами май трябва да преглътнем че другия най-вероятно пак няма да е нашия, и по другия също.
Сърцето ми плаче, очите ми плачат, а трябвало аз да съм силната. Ами немога, искам си заслужения ден рев в месеца, когато разбирам че нищо не е станало.
Оххх, сега сигурно всички ще ме линчувате за този пост. Ами давайте смело. Но помнете, че точно днес нищо друго неможе да ме събори.
Аз все пак си ви обичам и ви стискам силно палци. Дано, дано, дано и нашите чудеса се сбъднат...някога...скоро...

преди 6 месеца се оженихме с мъжа ми 


