12.11.2010 12:05
Като едно морско чедо да споделя и аз - без морето не мога.... то си е част от мен, морския бриз и аромата му са част от мен........Помня, че като малка ,връщайки се от лагер винаги с учителките пеехме песничката "Варна, морето, сините вълни....." като се прибирахме, и винаги ни замирисваше на море. Аз във вътрешността на страната не мога да вирея 
Нинка - места около Варна за излизане , колкото си поискаш. Ако ходите за риба, има обособени беседки и места за пикник около развъдниците - Венелин, Николаевка това се сещам на прима виста..... Ако обичате разодките - Аладжа манастир, Побити камъни, Камчия..... На всяко едно място може да отидете и да си го направите Вашето място, свързано с много мили спомени
Ние миналата година обикаляхме - Балчик, Кранево, Плиска, Преслан, Мадара......сега се насочваме към по Еко - туризъм.....
Гери - къде ходите на танци, аз откога се каня и аз да потанцувам
Мира - хубавото винаги предстои, усмихни се
Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.
Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.

Нинка - места около Варна за излизане , колкото си поискаш. Ако ходите за риба, има обособени беседки и места за пикник около развъдниците - Венелин, Николаевка това се сещам на прима виста..... Ако обичате разодките - Аладжа манастир, Побити камъни, Камчия..... На всяко едно място може да отидете и да си го направите Вашето място, свързано с много мили спомени

Ние миналата година обикаляхме - Балчик, Кранево, Плиска, Преслан, Мадара......сега се насочваме към по Еко - туризъм.....
Гери - къде ходите на танци, аз откога се каня и аз да потанцувам

Мира - хубавото винаги предстои, усмихни се

Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.
Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.
от първата ми среща с морето нямам спомени - била съм на годинка и няколко месеца, според майка ми е било невъзможно да ме изкарат от водата без да последва истеричен рев в знак на протест


) Много ми е криво как ни завърта живота и не ни остава време за най-важните неща. Уж всичко друго е средство, за да живеем добре, а пък то не ни остава време за живеене. 
Важното е да сме щастливи там където сме. мен ли4но едно детенце би ме успокоило ако живея тук, но пък сигурно ще се стресирам от цените и бюрокращината около това.
Просто в един момент си дадох сметка, че само съществувам, а не живея и че повечето ми приятели са така. И като се обърна 8 години назад, просто няма какво да кажа за себе си
Толкова ме стресира това ми откритие, както и фактът, че с всеки изминал ден все повече се отдалечавам от истинската си същност, че като идея неопределено кога през 2009 стана като твърдо решение с точна дата още в началото на годината.


Любимото ми място във форума!