Цитат на: lionelsa в 10.11.2010 17:26

plamak_, и мен много ме дразнят роднините на милото с такива изказвания Все едно преди да се вземем е бил 100 кг.

Точно и аз за това се чудя ,след като той винаги си е бил така слабичък ,аз съм му виждала снимки от преди години в които е бил още по слаб , ама сега само едно и също слушам.

Хопала
Здравейте младежи  Аз съм в настроение(незнам защо,но ми е весело  )
cherry_tea аз съм със педагогическо образование ,но последните 2 години работя като офис сътрудник,личен асистент и подобни длъжности.
Да ви кажа,че вашите плаци много помагат (за което много благодаря  )Утре ме очакват отново във фирмата,за да ми покажели естествтото на работа.До колкото разбрах ,ще се обадят и на други момичета,но поне на половина съм удобрена 
Пламъче аз докато се старая да угаждам на моя вече мъж, след първата ни година зедно качи 8 кг.А горкия е бил положил големи усиля за да ги смъкне Човек като се успокои,че се е установил и започва да наддава според мен.Е,може би не във всички случаи,но по мои наблюдения са доста
Нинка и аз съм те виждала по снимки-изглеждаш страхотно с тези килограми 
Относно темате за за зъболекарите,знам ,че ми се полагат преглед и 2 пломби от касата,но даже незнам как да си потърся правата.Ще се заитересувм преди да е свършила календарната година.ЗА сега ви оставям ,че стана мн дълго и отивам да приготя салатка на всички

Bademka то и на мен всеки така ми казва , но мен лично ме съмнява в нашият случай, тъй като на него си му е заложено генетично  .

Не успях да ви изчета всички, защото в другата стая сме на маса, но като отворих направо 9-тата страница, много ми се прииска да пиша.
Бадемка, напълно съм съгласна с теб!! Митко още в началото като заживяхме заедно наддаде 20 кг, ако искате ми вярвайте. Сега сваля по някой колограм в дадени моменти, но после пак си ги качва, предишните му килограми съм сигурна, че дори да иска, няма да може да направи.

Добро утро на всички и аз днес малко се поуспах ,но гледам че никой не ме е изпреварил за кафенце.Днес времето е великолепно само за розходки. Честит имен ден на празнуващите днес -  Минчо, Мина, Минка, Виктор, Виктория, Викентий.

Добро утро и от мен!
И аз тъкмо ставам и гледам хубавото време и си викам днес ще бъде прекрасно време...дрън-дрън и какво...айде сервираха много неприятна новина,нооо здрави да сме всичко ще се оправи(да се надяваме)!
Пламък какъв ден е днес,че празнуват тези имена?
Хайде поспаланкиии ставайтеее(който не е на работа де),а който е на работа да я зарязва и беж на разходки!
               

Роси, днес е св. Мина. Добре, че plamak ме подсети. Сега ще чиститя на именниците в моето обкръжение.

Аз не мога да се събудя още.  Едно такова отнесено и поспаливо ми е.

rosit@ надявам се лошата новина да не ти развали целият ден и по късно всичко да се оправи .
Нинка и на мен ми е едно заспало днес ,не зная и аз защо така.
Ама днес като гледам май всички са заспали , къдееееее стеееее ще има бой  , шегувам се естествено , но само за боя всички идвайте да се поразпишете тук.

Добро утро красавици! Аз вчера нямах никакво време за форума, но днес се надявам да наваксам Имам да свърша малко работа и после ще се хвана да ви изчета какви сте ги натворили вчера

Аз мога да се похваля, че сменяме квартирата. Махаме се от така неприятния ми Люлин и се местим в Лагера. Отново на квартира, но се надявам тази да ни донесе повече хубави емоции По повода ви черпя с хляб и мед, както символично посрещаме гостите в дома си, защото това ще е мястото, от което виртуално ще съм с вас от тук нататък

 

Роси, надявам се лошата новина, да не е чак толкова лоша. На мен са ми се наредили 3 седмици с лоши новини, надявам се вече да се обърнат нещата

Пламъче, мерси за напомнянето за празника

Нинка, как си ти? Как е системата? Работи ли нормално?

Хайде мацки, лек ви ден и много усмивки!

Еее Капризче честит нов дом, наистина от цялото си сърце ви пожелавам в този дом да се случват само хубави неща, да се чуват само приятни новини и да ви е много уютно и топло 

Где го това хубаво време бря, тука е едно мрачно и студено 

Ако някой знае някакво успокойтелно без рецепта моля да ми каже, че напоследък се чувствам изтрещяла, иде ми да скоча от някой блок, Диянестата не спира да реве, които е гледал Секса и града 2, ей като на Шарлот детето е...реве, реве, реве....побърквам се, така не е плакала и колики като имаше. Някак все едно е постоянно превъзбудена, не може да заспи, скача, става, рита, буйства, ръкомаха...


Ина честит кабинет, много посещаемост да има и след време да си отвориш такъв кабинет какъвто ти си го представяш 

Капризче, ще имате много нови емоции около новата квартира и много работа, докато се наредите Поне ще ви разнообрази. Винаги има тръпка в това да се местиш. По-хубава ли е новата квартира? Пожелавам ви да сте много щастливи там!

При мен нищо интересно. Много скучна съм станала и само се чудя с какво да ранообразия поне емоциононално дните си, но нещо нищо не измислям. Станал е един порочен кръг от вкъщи и на работа. Поне милото да се прибере, може с него по-лесно да си измислим занимания.  

А за системата - оправи се и ни дойде нанагорно после. Ама то проблемите са далеч по -сериозни тук, но това е друга тема

Да ви кажа много ми се ходи на театър. Имах и една карта за намаления, трябва да я изровя. Ако има желаещи, да казват, че милото трудно ще го замъкна.

Gergancheto, и при нас във Варна е спокойно, топло и слънчево. 
А за успокоителните - запари си малко мента с лавандула. Много помага. Аз си ги имам изсушени на билки, купени от Пикадили. Предполагам във всяка аптека ги продават и не са скъпи.

Капризче честит винов дом , желая ви да бъде изпълнен с много любов и да ви се случват само положителни неща ,които да ви радват с много приятни емоции.
Гери аз го гледах онзи ден и ако е така направо не ти завиждам, но поуспокой се не се стресирай допълнително и аз съм чувала за хубавото действие на ментата , не съм пила за това не мога да ти кажа от личен опит.Но силно се надявам скоро да спре това ти ежедневие и малката сладурана да бъде по лъчезарна от колкото е сега.Може би понякога защото децата усещат и състоянието на майка ако си по напрегната и тя е такава ,така че опитай се да си максимално спокойна.

Ето какво прочетох преди малко. Поне на мен това действа.  Надявам се на вас да не ви се отразява.http://www.moreto.net/novini.php?n=109069&p=1

ina_lemon  - благодаря ти за мнението наистина! И аз като Деничка (май повече от нея) имам да мисля още над него и да се опитвам да намеря баланса за себе си.

Споделям горе-долу какво ме накара, определено няма да успея да пресъздам бекграунда (не ми хрумва по-добра дума) обаче.
Та, права си, моето не е директност, по-скоро нетактичност с близки хора.
Определено не смятам, че говоря много или, че съм от нетактичните и невъзпитани плямпала, които имаш предвид в първите няколко парагарфа, просто си позволявам да изрека на глас това, което ми хрумва първо – но само с най-близките ми хора. Иска ми се да мога да изрека всичко пред тях както ми дойде без да съм криворазбрана, без да се налага да започвам от 100километра и да пърхам около темата докато се изклюе камъчето. Ей, с това не можем да намерим баланс вкъщи. А в комуникацията със  съпруга ми това се изисква понякога.  Аз адресирам директно и описателно, а той с недомлъвки и кратки изречения, които налагат много насочващи въпроси от мен. Това в един момент ме изнервя и препирам да стигнем до същината. И тогава той прави крачка назад.

Не мога да се впусна в подробности, но при него има една кофти ситуация, разрешаването на която се отлага постоянно, без той или някой от нас да може да повлияе. Ние сме хора, които предпочитат да вярват, че могат да повлияват на съдбата си, но е този случай чакаме разрешение и нищо съществено не може да се направи. Та – прибирам се аз, той разбрал че за пореден път се отлага и яснотата и пак не е ясно кога ще приключат нещата.
Аз казах нещо по повод някакъв битовизъм, нещо от сорта на „моля те като правиш еди какво си после да накиснеш еди кое си за да не бла-бла“. Той го възприе криво, като забележка, все едно „съм му скочила на ушите“ и оттам реши, че не му се говори за другия проблем. Аз съжалих, че въобще съм отворила дума за тая глупост, но късно. Често имаме такива ситуации в които аз препирам да ми каже нещо за да вникна в ситуацията но осъзнавам, че колкото повече го „натискам“ толкова повече губя. Просто имаме различен начин на комуникация, аз искам да излея всичко пред него, а той се вглъбява в собствения си свят, депресира се и не ме допуска да му помогна, което ме кара да се чувствам безсилна.

Уф, трябва да си разделя поста.

Ей този повод ме накара да напиша 3те реда. Не че искам да премълчавам истини, както някои от вас коментираха, просто ей тази деликатност, за която ina_lemon писа ми липсва:

„Всъщност да си директен означава да си преди всичко деликатен, така смятам аз. Странно звучи, защото повечето хора изключват автоматично едното от другото. Но за мен е точно така.
Това да успееш да кажеш на един човек ТОЧНО това, което мислиш, дори и да е неприятно за него, но да го направиш по начин, който няма да го жегне е умение. А не черта на характера.“

Ей над това умение трябва да работя. Защото не става дума за него, става дума за мен и това как изразявам себе си с най-близките ми хора. Точно защото са ми близки и смятам, че мога да им кажа всичко и те ще ме понесат. Осъзнавам, че не съм права, не и по този начин, но когато съм в такъв момент пак се стоварвам нещо тромаво. Горният случай няма отношение към това, беше повод за „затваряне на врати“, но не е много добър пример за въпросната ми „недодялана коминикация с близки хора“. 

„Сподели, моля те, какво правиш, когато се натъкнеш на стените и затворените врати........
Това е изключително важно, защото ще даде информация /поне на мен/  за това, дали наистина си директна, или просто си стоварваш мнението, което е доста различен като съдържание акт.“

Ами какво правя...в подобни случаи с моя човек примерно се опитвам да пробия, с въпрос пряко насочен към проблема. Това не работи. Но аз всеки път се опитвам така. После изчаквам, после убеждавам как е добре да се разнищи проблема за да се реши, НИКОГА не съм употребявала обидни думи или термини като „ти си такъв и такъв“. Опитвам се да не се правя на обидена като се спуснат пердетата, да подходя без емоции и рационално. Наранява ме, когато не получавам отговори или откъслечни „ДА, НЕ“, фрустрирам се и тогава натискам да се дръпнат тези завеси. Защото аз смятам, че нещата трябва да се дискутират директно, а неизказани не изчезват, а висят някъде там. Той сякаш е на мнение, че проблем се появява когато се разисква – „правим го проблем“. И така – ако убежденията ми, че „трябва, моля те опитай“ не сработят, изчаквам друг момент. Нетърпелива съм, съответно това трудно ми се отдава. Нормално в този друг момент разбирам малко повече за същината на нещата. Просто става по трудния начин. Ще ми се да съм по-предразполагаща.

Много лично стана, чак неловко на общия фон тук. По-добре да не ви занимавам с моята личност из форуми, ами ако сериозно искам да работя над себе си да взема да посетя специалист. И в тази връзка ina_lemon – честита частна практика, аз сега разбрах с какво се занимаваш, моите адмирации и пожелания за успех и удовлетвореност!


Капризче честит нов дом и от мен!