Всеки човек е различен и за да има мир и любов в живота ни ,просто трябва да намерим правилния път индивидуално за всеки.

Мименце, много имаш за разказване.   Недей да минаваш с два реда само. Как е новото младо шефче?

gucci, и аз много мразя скандалите. И все се опитвам по-меко да подхващам нещата, ама като ми скочат отгоре въпреки мекия тон и разбираемостта от моя страна към ситуацията.....е тогава направо не знам как се постъпва. Опитвам се да успокоя човека насреща, но в повечето случаи се получава като вици: "иди доказвай, че нямаш сестра." Познавам хора, които просто не чуват какво им говориш. Дадено дума в изречението "отключва" нещо и те или чуват каквото им е в главата, или директно вдигат сканадал.
Иначе и аз нямам оплаквания от милото. Просто описах уж често срещана ситуация в семействата и описах аз как бих постъпила, ако попадна в такава.  Явно трябва да префразирам: жената за пореден път мило подхваща темата, а той я напада в отговор на милия ѝ тон. Как да бъде тактична, така че да го убеди, че не го напада и той да ѝ влзе в положение? И какво трябва да му каже, за да не предизвика бурната ответна реакция?
Питам, защото аз лично ще си кажа каквото мисля.

Оо най-сетне интересна темичка 
Аз тъкмо вчера се поскарах с моят мъж защото след като вчера цял ден ми беше лошо, той като се прибра се нацупи, че чинийте не бяха измити( за което го разбирам, все пак е на работа по цял ден, нормално е вечер да не му се мият чинийки, но ги изми де  ), а като си легнахме реши да ме гъделичка, нещо му се играеше на денцето и аз му се разсърдих, че е несъобразителен.
Та резултата беше един много дълъг разговор, от които главното, което запомних, е че той ми каза, преди да заживея с теб никога не съм мил кофата за боклук или не съм търкал капки от варовик, което ме накара да се замисля колко много са готови да се променят мъжете заради жените, които обичат.
Аз съм постигнала това с много отстъпчивост ако трябва да бъда честна, не му натрапвам нищо. Когато ме дразни къде си е хвърлил дрехите например няма да му се развикам, а ще ги прибера и след това ще му кажа, че ме дразни, че е нехигиенично и че някои може да се спъне, освен това, така не знам кога е време да се пусне пералня и той ме разбира. За мен най-добре е логично да обясним защо ни дразни дадено нещо или защо смятаме, че трябва да се свърши. Така даваме на партньора си шанс да ни обори ако неговите доводи са по-логични и във връзкара има повече равновесие
Ето аз например се отказах от навика да търкам кофите за боклук с белина всяка седмица

Цитат на: госпожица в 11.11.2010 14:34

За мен най-добре е логично да обясним защо ни дразни дадено нещо или защо смятаме, че трябва да се свърши. Така даваме на партньора си шанс да ни обори ако неговите доводи са по-логични и във връзкара има повече равновесие

И аз мислех така преди да се запозная с милото.Винаги изтъквам няколко логични/практични причини за дадено действие, но отсреща ми се заявява: "Знам аз, че ще си измислиш 100 довода. Ама АЗ ТАКА ИСКАМ (троп с краче) И до там с доводите и оборването.

Като цяло без компромиси няма съжителство, но в дадени случаи се поема предимно от единя. Все едно е виновен, че майката на другия го е обгрижвала до краен предел. Ако всички от най-крехка възраст мием чинии, хвърляме кофата, прибираме дрехите си, вдигаме масата, гладам и т.н. мисля, че много по-щастливи ще живеем. Все пак повечето проблеми са именно заради битовизмите.

SamVimes – изключително ти благодаря за мъжкото мнение. 
Не че някога съм гледала на някой мъж, като за разплод и източник на приходи, но разбирам откъде идва това хиперболизиране. Някак си мъжкият букет е съставен от друг вид цветя обаче, всички искат светлина и вода, но подробностите като киселинност на почвата са в друга гама.

Според мен всяка добра дума е тухла в къщичката на отношенията.

Много подходяща двойка ми се струвате, моите поздравления 


Така както е тръгнало ще благодаря на моето момче довечера, че нямаме разправии за домакинските задължения, ех, че е хубаво, когато един мъж заживее самостоятелно от рано. Май дадох неподходящ пример по-нагоре, та тръгна битовата тема. 

Така е госпожица и двамата партньори в една връзка винаги се променят дори и да мъничко.Хубаво е когато промяната е положителна, защото всеки когато обича е готов на много неща , но не винаги крайният резултат е задоволяващ .А може би в стремежа си да задоволим чуждите изисквания , те се увеличават и ние пак не можем да ги препокрием.Точно за това не бива да сме прекалено взискателни един към друг , да правим повече компромиси и да разговаряме повече ,дори и от първият разговор да не се разберем все на втори , трети ще успеем  .

Иухуу, Момичета! 
Аз съвсем се покрих тази седмица - стягам се за сесия 
Много хубава дискусия сте заформили! Аз си мисля, че нямам проблеми с моя мъж - много ми помага в домакинството, винаги ме изслушва внимателно. С времето се научи, когато не е доволен от нещо просто да сподели, а не да се затваря в себе си и да се цупи в знак на протест 
Разговорите са много важни за просъществуването на една връзка и разбира се компромиси, стига те са и от двете страни, и това да се вижда. Много тежи, когато отстъпваш и си затваряш очите ежедневно за неща, с които не си съгласен, а от другата страна вместо разбирателство срещаш злоупотреба с добрите ти намерения, което според мен си е доста често явление 

ЕДна приятелка ми е намерила снежанска рокличка  Утре ще си я взема. Ето това е новината, която ме събуди. Направо си бях задрямала на бюрото.

Нинка, а за какво ти е снежанска рокличка?

Абсолютно сьм сьгласна, че има както мьже разхвьрляни, така и жени такива. Сестра ми е пример за това - влиза в нас и започна - якето на дивана в хола, панталона в детската, блузата в спалнята, чорапите в кухнята...няма да продьлжавам...ясна е картинката. От една майка и баща сме родени и отгледани, но...
Моят мьж е от златните и бих казала рядко срещаните - може всичко в домакинството - чистене, пране, готвене, сладкиши, боклук, миене на прозорци, прибиране на дрехи, сгьване на дрехи, хвьрля всички мрьсни дрехи в кошовете за пране (без проблем разделя цветно от бяло), пазарува и тн.
От друга страна - шеф е на всички ремонти в нас  - от рязане на стени, слагане на дьрвен под, поправяне на ел. уреди, изграйдане на бар, шпакловане...
Последно, макар най-важно по значение - тьрпи ме мен.
Ние в нас правим всичко заедно. Ако аз готвя - той ще ми нареже лука например, ще разбьрка манджата, докато аз правя нещо друго.
От друга страна, в ремонтите - може той да вьрши по-голямата физическа част, но аз ще направя проучването кое и как; аз ще бьда винаги до него - няма значение, дали ще теглим права черта (това се оказа трудно), за се започне реденето  на пода, аз ще подредя шарките на редовете с пода, той само ще ги лепи; той боядисва едно, аз друго, местим мебели заедно, ходим до железарията заедно...примери много.
Как се получи този синхрон - както написах в пьрвото ми изречение - мьжьт ми е златен + от 17 годишен живее сам. Признавам, че аз сьм припряна и нямам тьрпение много пьти, но всеки пьт си казвам - спокойно, спокойно, всичко ще се получи, само тьрпение. Не винаги става от моя страна, но се старая. Като изперкам бльскам врата и искам да остана сама. Той в началото не ме разбираше, аз му обясних, че ми трябват 2-3 мин сама да се осьзная. Той ме помоли да не правя така, защото той се чувства ужасно. Старая се и в момента не мога да си спомня последното затваряне сама в стая.
Ние говорим, обсьждаме, изслушваме се, знаем какво обича единия/другия. Както мименцето е написала - може би аз сьм го тренирала да прави каквото аз харесвам, с простия принцип - "щастлива жена - спокойна кьща". Аз сьщо зная как той ще реагира и защо да правя неща, които той не харесва?
Не винаги той ще си каже какво го притеснява, но аз се научих, че рано или кьсно, ще сподели и то сам без подтикване - когато дойде момента за него. аз ще го чакам и изслушам. Това "правило" работи в нашето семейство.
И аз много мислих относно мнението на Ина за директността и деликатността. Бих казала, че да, тези 2 променливи могат да вьрвят рька за рька само в ПРАВИЛЕН момент - когато опонента е в сьстояние да те изслуша, а не е афектиран до краен предел. Ако е такьв случая, преди си "изливах" на момента всичко и се получаваше огормен БУМ, сега се научих, че трябва да пробвам да задьржа доводите си до една идея по-спокоен момент. За протокола искам да напиша, че винаги си представям, че аз не сьм аз, а че гледам отгоре някакси. Пробвам се да играя различни роли и да видя дадено нещо през различни ьгли. Никога черното  не е черно, камо ли бялото бяло. Всичко е тонове на сивото.

Anichka, много хубав пост. Жалко, че повечето двойки не са като вас. Милото е живял дълго сам, но майка му почти нищо не го е научила и аз много неща трявбва да обяснявам, но има напредък. Иначе помага много. Но не всеки е склонен на диалог и на помощ. И понеже пали от раз, подобно на теб, оставам дискусиите за по-подходящ момент. Или поне се опитвам, защото съм много припряна и държа проблемите да се решават, ако може, преди да са възникнали.

Но за сивото....въобще не съм съгласна. Нещата са или бели, или черни. Почне ли човек да се лута в десетките нюанси сиво става страшно. И човекът до него се лута и става мазало. Поне на това ме е научил живота. И аз през годините мислех, че "златната среда" съществува, но видях, че не е така. Или има нещо, или го няма. Или го правиш, или не. Всичко останало е ходене по мъките. Или просто изпозлваме метафората със сивото за различни неща

Капризче, от миналата година си търся такава рокличка да. Най-малкото да я облека за ЧНГ. Няма да порасна, то се е видяло

Мен пък в живота всичко ми е розово То се е видяло, че тук всички сме едни щастливки, защото имаме прекрасни половинки до себе си  Иначе намяше да пишем в този форум, а в някои я за отчаяни съпруги, я за "8425 начина да провеите дали той не ви изневерява", я кой знае къде. Като цяло предлагам просто по-често да се сещаме какви съкровища сме си намерили и да им го показваме 

lionelsa,

за сивото - да, сьгласна сьм, че нещо е или свьршено, или не. Не харесвам вьршене на работа на приказки. Работа се вьрши с план + действия + средства.
Идеята ми за сивото е, че поне за мен няма нищо перфектно или идеално. Или ако има, това е временно понятие, което се променя спрямо начина, по които ние евалуираме. Пример - искаш нещо да направиш - работиш упорито, но да кажем виждаш, че не ти стигат средства за материали и трябва да купиш по-евтини такива или да изчакаш. И в двата случая нещото не е перфектно, а е ОК просто.
Така и при хората - всеки е различен - за едни едно е добро и правилно, за други друго. При разговор/мнение, ако можеш изслушай, постави се в ситуацията на опонента и премисли нещата. Тогава може да се океже, че твоето правилно, ааа не е толкова правилно в друга ситуация. Та всичко е в нюанси на сивото...
Винаги има друг начин, просто трябва да се измисли начина, които е най-разумен за сьответната ситуация и хора.

Добро утрооооо!
Поднасям ви набързо по едно кафенце и бягам да се оправям,че излизам малко по работа и по разходка!
И само да ви попитам...влияят ли ви на вас тези магнитни бури и ако да как?
                 

Здрасти, Роси! Дано имаш един хубав есеннен ден.

На мен се оказва, че ми влияят последните две години. Явно остарявам. Вчера сложих препратка към една статия. Точно по същия начин ми влияе, както е написано там. 

Моето утро не започна много добре. Нямаме вода поради голяма авария. И се наложи да се боря с една 10 л туба с вода. Голяма картинка бях.

Пожелавам ви много усмивки днес!