Привет момичета,
благодаря ви за милите думи, искрено пожелавам на всяка от вас да изпита щастието, което аз изпитвам в момента 

Най-сетне си завърших писанията, в които ще разкажа за  раждането на малката Ивка
Стана доста дълго, за което моля да ме извините, но за всяка жена раждането е нешо специално и не мога да пропусна нито един момент от него.

Е, д-р Диков, не позна, че до 28-ми няма да се "разраждам", а аз родих, възстанових се и вече гушкам малката принцеса вкъщи. Като се замисля, може би наистина се получи по-добре - малката Ива ни поднесе най-хубавия подарък - роди се на 22. 09. 2010 - деветата ни годишнина откакто ходим с писето , а и д-р Герджиков като поведение и отношение има „Отличен 6 ” (професионално изкривяване  )

Въобще не бях очаквала да родя толкова рано като се има предвид, че реалният термин беше около 10-ти октомври.
Всичко започна на 21-ви привечер, бяхме на обичайната разходка вечертa и тогава на два пъти ме сви ниско долу, точно като менструални болки, но аз си мислех, че това е нормално и са някакви подготвителни контракции. В 23:30 вече си засякох две контракции през 15 минути и се препотих,  вътрешно усещах, че моментът май наближава, а писето каза, че било фалшива тревога и още било рано да раждам. Все пак реших аз да си измия косата за всеки случай и като видях леко зацапване на бельото, вече ми беше ясно, че бебка иска да излиза. Писето се шашна и веднага поиска да ме води в болницата. Аз обаче реших да изчакам – докторът ни беше казал да ходим, ако контракциите са на 5 мин, а и зацапването изчезна. Започнахме да засичаме контракции през 10 мин почти през цялата нощ и въобще не можах да мигна. Някои от контракциите ги остисках в леглото, на някои се облягах с лакти и леко наведена на бебка на леглото, но като болка се търпеше и така до 6 часа сутринта. Изкъпах се, проверих за последно багажа, писето пи едно кафенце набързо и тръгнахме към Шейново.
Към 7 без нещо бяхме там и падна едно чакане, докато ми направят запис на тонове – нищо обезпокоително, после докато ме прегледа лекар (улучих точно смяната на лекарите в 8 часа) и милото направо откачил и пребледнял като повече от час няма новини от мен. При прегледа се оказа, че имам изгладена шийка и 3 см разкритие. „Оставаш”, каза докторката, и като съобщих на милото,  тотално се ошашка. „Спокойно, аз ще раждам, а не ти, ще ти се обадя, когато родя” му казах ухилена до уши, когато ме качваха в отделението към 9 и нещо.

В отделението се запознах с д-р Герджиков, страхотен като отношение към пациента. Последва преглед на екограф, според който бебка е към 2400-2500 г. След това запис на тонове, клизма (въобще не е страшна и гадна, но при мен не свърши работа, та няколко часа по-късно потънах в земята от срам  ), разходка из коридора, поносими болки при контракциите. Към 11:15 пак преглед и разкритие 5 см и д-р Герджиков каза, че в 12:15 влизам в предродилна, но една акушерка ме извика по-рано към 11:40. Сложиха ми система, колани за тоновете и си лежа аз, мълча си, кротувам на контракции, а другите две родилки се скъсват от викове, хем им бяха били епидорални упойки и на двете. Последва пукане на води, преглед за разкритие – 7 см. По едно време с Герджиков се разговорихме, оказа се, че е от Добрич, (а мойто майче е от там, та имам и аз добруджанска жилка) и се започна един мохабет, аз се смея, а той ми вика, че скоро няма да ми е смешно, като започнат по-болезнените контракции, които се оказаха малко по-болезнени от най-силните ми менструални болки. Е, помънках си и аз тихичко в предродилна, ама очаквах много по-непоносима болка. Оказа се обаче, че при контракциите тоновете на бебка падат, нещо пъпната връв се затискала от стената на матката  и всички се засуетиха всички около мен, д-р Герджиков се поошашка, обади се на още един лекар да дойде да ме погледне. Притесних се аз, гледайки разтревожените физиономии на докторите и акушерките, и си викам, че ако продължава така, май ще се наложи да ме режат. Слава богу ми се размина – добавиха ми някакви лекарства в системата, спряха окситоцина и стабилизираха положението и се поуспокоих. По едно време д-р Герджиков пак ми включи окситоцина и ми каза, че вече ще започне повечко да боли, очаквах аз тази голяма болка, ама пак беше сравнително поносима (явно ми е много висок прага на болка за мое щастие). Мина малко време и д-р Герджиков започна през 5 минути да ме пита дали имам напъни все едни ми се ходи по голяма нужда. На третото питане вече имах такъв напън и тогава се започна с напъването. Трудна работа са напъните да знаете – по време на контракция трябва да си хванеш краката, да поемеш въздух и да не го издишаш, да си стегнеш корема, да свиеш главата максимално близо до гърдите, да затвориш очите и да напъваш  и така 3 пъти– толкова дейности наведнъж много ми идваха, а д-р Герджиков само повтаряше „хайде паникьорче, напъвай, напъвай”.  След 3 контракции бързо ме закараха в родилна на магарето. То се оказа без една дръжка и се наложи д-р Герджиков да ми е дръжката, а акушерките да ме израждат. С три напъна и бебка се появи в 14:15 часа.

Веднага ми я подадоха, дори не успях да се разплача, въобще не ми направи впечатление, че не проплака, само и казах „Здрасти мамо, много си хубава”. След това я взеха, аспирирали са я, за да проплаче и като чух, че е 2250 г и 44 см, но всичко и е наред, се успокоих и настроих, че престоят ни в болницата няма да е само 3 дни. До магарето дойде неонатолог и каза, че Ивка е добре, но ще е на системи и като се съвзема да отида да я видя в неонатологичното.  Д-р Герджиков се зае със шевовете, които са два или три, дори ме склони да е без упойка, щяла съм да издържа на болката, щом вече съм родила, е по едно време се смили над мен и ми сложи малко лидокаин . И пак се започна мохабет и едни майтапи, акушерките го бъзикаха, че много се стараел, защото съм работела на престижно място и трябвало да съм хубава, а пък аз им казах, че там само мъж ми ме гледа или поне така си мисли. Чак ми се чудеха как съм една една усмихната и спокойна, а аз само си повтарях, че му се вижда краят и най-сетне ще мога да поспя ... Приключиха всички процедури и докторът ми каза, че ако мъжът ми дойде до 16:15 ще ни види и двете. Дадоха ми телефона и веднага звъннах на пресния татко, който вече не знаеше къде се намира от чакане. После обаждания на родителите, приятели, познати ...
Татито успя да дойде навреме, беше блед като платно. Аз лежах вече на носилка, акушерката донесе Ивето и я сложи на гърдите ми. Милото се разтопи от щастие като я видя, каза, че е много красива и ми благодари за най-страхотния подарък, който съм му направила за годишнината, а аз се разплаках от щастие....
После ме заведоха в стаята, опитах се да поспя и в 6 и 20 бях на крака да отида до неонатологичното отделение да видя дъщеричката си. Педиатърът ми обясни, че съм и предла някаква инфекция и е на антибиотици и системи, за да я лекуват и че няма да ми я носят да я кърмя, а мога вечер от 6 до 7 да идвам да я виждам. На мен ми се свиваше сърцето като я гледах, проклинах всички екографи, дето показваха, че ще е към 3 кг. Ревеше ми се ... върнах се в стаята ...
Възстанових се много бързо от раждането, понаболяваше ме малко, но ставах и ходех без проблем, чувствах се много добре, но отвътре бях толква притеснена, беше ми толкова гадно – на другите момичета им носеха бебетата, гушкаха ги, кърмеха ги, говориха им, а моето момиченце стоеше самичко ... Неочаквано в събота в 9 сутринта ми я донесоха – няма такова щастие, разплаках се като я гушнах, започнах да и говоря нежно, вече имах доста коластра и правихме опити да се кърмим. Сякаш започнах друг животживот. Всеки път, когато ми носеха бебка я целувах от името на тати и бабите и дядовците, говорех и как трябва да яде, за да порастне и да си отидем вкъщи при тати ... а Ивето ме слушаше – спад в теглото само първите два дни и после започнала да наддава с по 15 г на ден. Като ми я дадоха в понеделник и ми казаха, че ни изписват, направо не можех да повярвам, чак си помислех, че е станала грешка и тъкмо си мислех да питам и акушерката, а тя в този момент влиза в стаята, за да потвърди. Звъннах веднага на родителските тела и ги ошашках всички, но всички успяха да дойдат за изписването. По-нататък снимките говорят повече от думите ...

Мирка,направо ме разплака с този разказ!
Много се радвам,че раждането е минало така гладко и ми е мъчно за притесненията,които си имала около Ивето.
Сега е важно,че сте си вече у дома и,че се кърмите успешно.

Много свежа и лъчезарна си по снимките-сякаш не от раждане,а от козметик идваш.

dodo, така ме разсмя с този козметик (никога не съм ходила).
Истината е, че в Шейново може да се възстановиш и починеш след раждането, защото дават бебчетата през 3 часа за по един час и през останалото време може да си починеш и наспиш. В началото това ме притесняваше, защото не знаех как ще се справям с бебка вкъщи, но повярвайте ми майчинският инстинкт си знае работата и се отключи още навлизане вкъщи

Много хубаво разказче.И ти като мен ис имала щастието да си с леки контракции,сега ти пожелавам бързо възстановяване в къщи имного здраве на бебко.

merilen, разплака ме! Разказа ти ме впечатли особенно много, и то тогава когато сестрата еи е оставила Ивка на гърдите и таткото ти е благодарил  . Найстина си представих момента и ми стана толкова мило. Незнам какво още да кажа, освен "Дай Боже на всеки му такова раждане".

Мире много хубаво разказче. Бърза ла е малката бубка да се види с мама и тати. Радвам се, че наддавате и че растете, супер сладки сте ми!

merilen с голямо закъснение , честито и от мен, бъдете здрави и много щастливи  с малката кукла, прелестна е

Много увлекателен разказ Merilen,Сега като погледнах,че малката е на 13 дни,веднага ми изникна въпросът-имате ли колики,защото при нас от 13-тия ден започнаха.

Мерилен, честита дъщеря и от мен с малко закъснение!
От сърце ти желая да е живо, здраво и будно дете и много да ви радва!
Разказът ти е много увлекателен и се радвам, че раждането е било леко и, че си доволна от д-р Герджиков, т.к. аз съм си избрала него за раждането. Бях останала с впечатление, че ще раждаш при д-р Диков, но явно съм се объркала.

Криси, засега нямаме колики, надявам се да ни подминат

Зори, не си се объркала - наистина бяхме избрали д-р Диков, но той беше в отпуска до 28.09 и се бяха разбрали д-р Герджиков да поема пациентките му. Няма да съжаляваш за избора си на Герджиков всеки ден бих раждала при него 

Все забравям да покажа първите подаръци на Ивето от един бивш колега на писето - разкошно албумче "Нашето бебе", от свекърите - много красив и оригинален комплект "Златен комплект Бебе" със златна паричка и още 3 парички, а моите родители и дадоха парички за количка
А пък тати приятно изненада мама - синджирче със сърчице от бяло и жълто злато да и напомня за този незабравим ден

merilen, много увлекателен разказ, радвам се че раждането е минало сравнително бързо и леко, а резултата е прекрасен.Ивка е голяма чаровница, а вие се вижда че сте щастливи родители. Поздравления още веднъж!
Подаръците са страхотни!
Дано коликите ви подминат.

Браво на таткото за красивия и романтичен подарък!
Все така да ви гледа  

Всички подаръци са много сладки.

merilen, подаръците са страхотни. А както винаги таткото се е постарал (да го поздравиш от мен). Албума "Нашето бебо" е супер, аз си закупих същия (само че син) много е интересен и забавен.