Боги, благодаря ти много, толкова много ме трогна, въобще не съм съм си мислела, че с бебка ще си имаме темичка
Zori83, cvety_p, Кате, благодаря ви за пожеланията

Не знам от къде да започна ... месец септември е много сантиментален за мен, защото преди 9 години някъде по това време едно момче ми сподели, че съм истинската му любов, че никоя друга не е обичал така, че иска някой ден аз да бъда майка на децата му ... Тогава бях на 19, тепърва щях да уча в София, животът беше пред мен и не мислех нито за семейство, нито за деца, та малко наивно ми се стори това негово желание ... все пак станахме гаджета, имаше всякакви моменти във връзката - и трудни, и забавни, и емоционални, моменти на изпитания за любовта ни, моменти на сбъднати мечти, моменти, в които все повече осъзнавах, че той наистина иска аз да съм майката на децата му. Приказката ни продължи с едно наистина неочаквано предложение с невероятен годежен пръстен на връх Нова година, със страхотна и незабравима сватба, с нанасяне в собствен дом и мисълта, че вече ни е време и сме готови да си имаме детенце. Не съм предполагала, че след толкова години пазене, ще направим нашето мъниче от първия път, може би и затова изживях огромен шок - сълзи, сополи, щастие, страх, когато видях двете черти, а бъдещият татко си наля едно уиски, ухилен до уши и каза: "Сигурен бях, че тогава ти направих бебе". Никога няма да забравя колко сладък и разчувстван беше като чу сърчицето на бебка и видя на монитора малката точка. И така занизаха се дните, всеки възможен момент спях като буба, повръщането не ме подмина, слава богу, беше надвечер и вечер, та можех спокойно сутрин да си карам часовете. И изведнъж след 15-та седмица повръщането спря, станах по-енергична, започнах да си върша всекидневните задължения с лекота, радвах се на проличаващото коремче, мислех си колко много време има, подготвях се психически за това, което ме очаква и ето остават 30-тина дни до най-мечтаната среща за всяка жена

Непривично за мен, в момента се чувствам относително спокойна, макар че все още не сме приключили с всички покупки за бебка - остава ни количката и козметиката и разни дреболии. Иначе креватчето е сглобено, чаршафчетата и дрешките са изгладени - има малко снимки в галерията, почти съм стегнала багажа за болницата, утре се надяваме да се запознаем с д-р Диков от Шейново, на когото се спряхме за раждането.
И малко цифри - 35 г.с. съм +10 кг, бебка е към 2 кг, диаметър на главичката - 8.7 см и за десерт една прясна прясна пупа от тази вечер
