Брей, днес остава време да драсна и тук....ние не стигнахме до морето, заради тъпите прогнози за дъжд, които точно за Бургас май се оказаха неверни. Но постояхме на планина. Прибрахме се по-рано от плануваното, но с тези страшни колики и разни други проблемчета....направо сме си само за вкъщи. Като ревнат моите г-ци - нищо не ги успокоява. Направо ен сме за никъде, срам ме хваща по улиците, а вкъщи е голям купон. Готвя супа, гладя и дундуркам едното дете

Те вече се заглеждат, търсят си внимание и просто не ме оставят да си свърша това-онова. За хапването ми няма да изпадам в подробности, само ще кажа, че дрехите от мин. година вече са ми като чужди, всичко ми е широко.
Малката е с много силни колики и имам чувството, че нищо не й помага, от 18 до 21 часа, когато ги къпем, такъв рев, че ми остава само да я оставя да си реве - гушкам, нося на ръце, пея, люлям в люлка, масаж правя, фър й правя, само хвърлянето във въздуха я успокоява, сешоар не помага, топъл компрес - също, нестегнатото повиване - и то не ни спасява.
За кърменето едновременно - на две възглавници твърди леат бебките, главичките им са пред гърдите ми, крачетата назад и леко по диагонал (май се води двойна футболна поза). Кърменето в началото траеше с часове и никакво време не ми оставаше, но постепенно горе-долу се нормализира и дано стане още по-лесно и бързо. Меря ги преди и след всяко хранене и така знам колко са изяли. Записвам си всичко и така винаги мога да се върна назад и да видя кога какво се е случило. Шише не им давам, само по малко, след хранене , когато им давам водичка с анасонче, хем за колики, хем д а си измият устичките.