Танче, мерси за темичката, но честно казано не знам колко ще смогвам да пиша
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Госпожиците се казват Борислава и Таня. Родиха се напълно доносени, с планово секцио, след като се оказа, че не мога да родя нормално (толкова подготовки, масажи, упражнения за дишане и накрая - кръц). Секциото е нещо много гадно, но за мен то донесе най-невероятното усещане, родилите вече знаят за какво говоря, а на другите - пожелавам да го изпитат, минимум веднъж. Едната ми принцеска се роди 2860, а другата - 2670гр. Още вечерта след секциото, макар да беше на обяд, се юртах да ставам, но ниското кръвно се оказа непредвиден от мен много силен противник, признавам си, щях да припадна поне 2 пъти, ама някак успях да се върна на леглото. Както и да е, болката е поносима, макар че доста превита си ходех. Но ден-два след като ни изписаха вече можех и да тичам. В болницата ми объркаха децата, когато ги изследваха за жълтеница, поради което доста си промених мнението за неонатолозите там, но ще се въздържа да спомена коя е болницата. Иначе, докторът ми беше страхотен и си свърши перфектно работата, въобще - целият екип беше супер. Неонатолозите се бяха оплакали ва родителите ми, че по цял ден си глредам сама децата и не искам да им ги оставя да им се порадват. Заради грешката с зецата ни държаха 1 ден повече, от предвиденото. Когато си стигнахме вкъщи, съпругът ми ме изчака, да врезнем всички заедно и едновременно вкъщи, вече бяхме 4-ма!!!