Малко да пораздвижа темичката ни

Последният месец са наддали по 500 гр. (все пак основно сме на кърма, не съм заместила цели хранения, само запознавам с вкусове). Вече са дълги по 65 и 67 см. Днес дадохме кръв и урина - всичко е ок. Изобщо не плакаха, когато ги боцнаха

Много мило ми стана, т.к. като отидхоме пред лабораторията - събор, преобладаващо бабички и дядовци. Имаше един мъж, не беше млад, аз даже не го погледнах, но стана, дойде до нас и на висок глас пред всички ни попита дали сме за бебетата (в смисъл, дали на бебчетата ще взимат кръв). Ние с мъжа ми учудени леко притеснени (той бърза за работа и разни такива) казахме да, а той ни отвърна: аз съм наред, така че, каот излезне сега пациентът - влезте преди мен, да не чакате. А ние чак не вярвахме на ушите си. Благодарихме на човека и кат се отворивратата и викнаха: следващият пациент, бабките, които бяха налазили вратата (нищо, че небяха на ред): айде, айде, минете, минете. Влезнахме ние, а докаот излезнем, този човек влезна и той да дава кръв - благодарихме му още веднъж. Този мил жест от един напълно непознат направи денят ми малко по-приятен, в смисъл, че ми стана мило от фактът, че все още има мъже, които наистина са възпитани и кавалери. Дано Бог го дари с това, заради което се налагаше да направи изследванията (попитаха го защо прави такива изследвания и човекът каза, а ние чухме).
Най-интересното при госпожиците е как си говорят една на друга - не знам дали се разбират, но си говорят, определено. Даже Борислава се кара на Танчето

Страхотни са, като им дам да опитат нещо ново - винаги първо се мръщят, нищо, че всъщност им харесва вкуса

Играят си с играчки, едната дърпа, другата дърпа...най-много обичат да пишат на лаптопа на мама, хихи, даже пропълзяват, само и само да се докопат до него....
Зъбки още нямат, но мен това не ме притеснява де
