25.08.2010 12:53
Момичета, аз бях забравила да дам достъп на всички. Поправих грешката си. 
Сега можете всички да видите, ако желаете.
Сега можете всички да видите, ако желаете.
Сватбата на Lunno momiche 21.08.2010г.
25.08.2010 20:39
Преди мъничко качих още няколко снимки във фейса.
Професионалните ще са готови след около 2 седмици.
Обещавам ви утре да напиша разказче за това как мина Празникът на нашата любов.
Утре ще ни пристигне DVD-то от Казанлък и го чакам с такова нетърпение!
Професионалните ще са готови след около 2 седмици.
Обещавам ви утре да напиша разказче за това как мина Празникът на нашата любов.
Утре ще ни пристигне DVD-то от Казанлък и го чакам с такова нетърпение!
25.08.2010 22:12
Много сте сладки, а вярвам че на професионалните снимки всичко ще е като картичка
Роклята ти е прекрасна!
Роклята ти е прекрасна!
26.08.2010 09:04
Хайде, мили момичета 
, дойде време и за разказчето за сватбата. 
Преди да започна искам още веднъж да благодаря на всички за страхотните пожелания и милите думи!
Заминахме в сряда за Казанлък, преди това минахме и през Асеновград да вземем роклята и още същия ден ни завладя динамиката и еуфоричната подготовка.
Нямахме време да си поемем въздух, сън не ме хващаше... И да си призная, откакто стъпихме на казанлъшка земя – до влизането в ресторанта бях изяла точно половин домат. Не зная как издържах, но при самата мисъл за храна ми се повдигаше зверски
, още повече – при вида на храна!
Имах проблем и то сериозен с ноктопластиката – нацепи се, деформира се – не знам какво се случи, но в петък вечерта, като отидох да ми направят маникюр и маникюристката отказа да прави каквото и да било на тази ужасна ноктопластика и решихме, че ще направи нова. Но още при махането 1-я нокът се разплаках горчиво
, понеже ноктите ми бяха много съсипани от пиленето 
и болката беше нетърпима и решихме, че ще прави ноктопластика върху ноктопластика. ЗАТОВА меко казано НЕ препоръчвам студио „Престиж” за ноктопластика.
В петък правихме пробна прическа при Стенли – много е добър!
Както и пробен грим в „Контеса” .
В 22 часа в петък имах необходимите цветя
и с една приятелка 
, която беше пристигнала за сватбата с последния автобус за Казанлък 
, правихме аранжировките за масите на гостите от рози Версилия. Станаха страхотни, макар че напрежението беше убийствено, но стана и шоу, понеже въпреки, че 23 часа наближаваше, ние решихме, че ще отворим една бутилка вино и ще пийнем по 1 чаша 
, преди да започнем с направата на аранжировките. Тя ми направи снимка 
– и каза – за архива, така че ще я поискам и ще я публикувам по-нататък да видите колко зле бях в нощта, преди сватбата.
След като започнахме да редим цветята, пристигна дойде Слънчо с друга моя мила приятелка и тя - бременна
– с готиното си коремче и каза – аз идвам да помагам, а аз само при вида и - бях толкова изморена, но почувствах едно неописуемо блаженство – стана ми много емоционално, но понеже нямахме много време – нагушках я и тя започна да реди цветята с нас по пиафлорите.
Забравих да кажа, че цялото действие се развиваше в хотел „Казанлък”, в чийто р-т беше сватбата – бяхме си наели стая там.
Всичко вървеше в норма, докато не ни свърши зеленината за аранжировките и започна чудене – с какво да я заместим и се сетихме, че навън – през ноща няма хора и отворени магазини за цветя, от където да купим, НО ... имаше храсти и Слънчо с бременната ми приятелка излязоха и след 15-ина минути Слънчо каза- жалко за този храст, но клонките му ще свършат работа и така към 1 часа и нещо бяхме готови с аранжировките. До към 2 часа аз довършвах разни неща... написах на свтбената книга цитата от библията, който бях решила, навих тел-а да ме събуди към 6 часа и си легнах, много изморена, но и развълнувана... (to be continued)
, дойде време и за разказчето за сватбата. Преди да започна искам още веднъж да благодаря на всички за страхотните пожелания и милите думи!
Заминахме в сряда за Казанлък, преди това минахме и през Асеновград да вземем роклята и още същия ден ни завладя динамиката и еуфоричната подготовка.
Нямахме време да си поемем въздух, сън не ме хващаше... И да си призная, откакто стъпихме на казанлъшка земя – до влизането в ресторанта бях изяла точно половин домат. Не зная как издържах, но при самата мисъл за храна ми се повдигаше зверски
, още повече – при вида на храна!Имах проблем и то сериозен с ноктопластиката – нацепи се, деформира се – не знам какво се случи, но в петък вечерта, като отидох да ми направят маникюр и маникюристката отказа да прави каквото и да било на тази ужасна ноктопластика и решихме, че ще направи нова. Но още при махането 1-я нокът се разплаках горчиво
, понеже ноктите ми бяха много съсипани от пиленето и болката беше нетърпима и решихме, че ще прави ноктопластика върху ноктопластика. ЗАТОВА меко казано НЕ препоръчвам студио „Престиж” за ноктопластика.В петък правихме пробна прическа при Стенли – много е добър!
Както и пробен грим в „Контеса” .В 22 часа в петък имах необходимите цветя
и с една приятелка , която беше пристигнала за сватбата с последния автобус за Казанлък , правихме аранжировките за масите на гостите от рози Версилия. Станаха страхотни, макар че напрежението беше убийствено, но стана и шоу, понеже въпреки, че 23 часа наближаваше, ние решихме, че ще отворим една бутилка вино и ще пийнем по 1 чаша , преди да започнем с направата на аранжировките. Тя ми направи снимка – и каза – за архива, така че ще я поискам и ще я публикувам по-нататък да видите колко зле бях в нощта, преди сватбата.След като започнахме да редим цветята, пристигна дойде Слънчо с друга моя мила приятелка и тя - бременна
– с готиното си коремче и каза – аз идвам да помагам, а аз само при вида и - бях толкова изморена, но почувствах едно неописуемо блаженство – стана ми много емоционално, но понеже нямахме много време – нагушках я и тя започна да реди цветята с нас по пиафлорите.Забравих да кажа, че цялото действие се развиваше в хотел „Казанлък”, в чийто р-т беше сватбата – бяхме си наели стая там.
Всичко вървеше в норма, докато не ни свърши зеленината за аранжировките и започна чудене – с какво да я заместим и се сетихме, че навън – през ноща няма хора и отворени магазини за цветя, от където да купим, НО ... имаше храсти и Слънчо с бременната ми приятелка излязоха и след 15-ина минути Слънчо каза- жалко за този храст, но клонките му ще свършат работа и така към 1 часа и нещо бяхме готови с аранжировките. До към 2 часа аз довършвах разни неща... написах на свтбената книга цитата от библията, който бях решила, навих тел-а да ме събуди към 6 часа и си легнах, много изморена, но и развълнувана... (to be continued)
26.08.2010 09:14
... И така в 6 часа на 21-ви Август – станах премръзнала и кихаща, защото бяхме оставили климатика на ниска температура заради цветята и си казах – е, днес е Денят, ще се омъжвам и започнах да дооправям имената на масите и тейбълките на гостите – начертах и „скица” на разположението на масите, взех си душ, правих си епилация на ръцете, понеже от толкова задачи бях забравила да се погрижа по-добре за себе си.
Събудих Слънчо и потеглих към агентката ни Деница, понеже до последно не знаех роза или орхидея ще е цветето в косата ми – от там взех по 1 от двете цветя и отидохме с приятелката, която пристигна предния ден, при Стенли – за половин час той ме направи, после в „Контеса” гримьорката ми направи грим, но не се харесах и направи още един, понеже бях забравила да си купя червило – след грим отидох да си купя (но така и не го използвах –не бях суетна булка и не ходих да се оправям пред огледалото и това със сигурност ще се отрази на снимките).
Отидох в ресторант „Казанлък”, където момичета от салон „Деница” слагаха калъфите на столовете и аз звъннах по тел-а на тати да свалят аранжировките за масите и подаръчетата да ги редим.
Докато ги свали, в хотела започнаха да се настаняват гости и да идват – всичките бяха се издокарали за случая и аз много им се радвах!
И така – стана към 13 часа, а мен трябваше 14:30 да ме взимат от „Чифлика” – всички облечени, готови - ... освен булката. До последно обсъждах украсата на официалната маса – как да са воалчетата по масата, слагах камъчета по масите и аранжировките и т.н.
И в един момент се усетих, че е време да се приготвям и с приятелката ми вехме едно такси и заминахме за „Чифлика”... (to be continued)
Събудих Слънчо и потеглих към агентката ни Деница, понеже до последно не знаех роза или орхидея ще е цветето в косата ми – от там взех по 1 от двете цветя и отидохме с приятелката, която пристигна предния ден, при Стенли – за половин час той ме направи, после в „Контеса” гримьорката ми направи грим, но не се харесах и направи още един, понеже бях забравила да си купя червило – след грим отидох да си купя (но така и не го използвах –не бях суетна булка и не ходих да се оправям пред огледалото и това със сигурност ще се отрази на снимките).
Отидох в ресторант „Казанлък”, където момичета от салон „Деница” слагаха калъфите на столовете и аз звъннах по тел-а на тати да свалят аранжировките за масите и подаръчетата да ги редим.
Докато ги свали, в хотела започнаха да се настаняват гости и да идват – всичките бяха се издокарали за случая и аз много им се радвах!
И така – стана към 13 часа, а мен трябваше 14:30 да ме взимат от „Чифлика” – всички облечени, готови - ... освен булката. До последно обсъждах украсата на официалната маса – как да са воалчетата по масата, слагах камъчета по масите и аранжировките и т.н.
И в един момент се усетих, че е време да се приготвям и с приятелката ми вехме едно такси и заминахме за „Чифлика”... (to be continued)
26.08.2010 09:39
... Грабнала булченската рокля - в един голям плик – в ръце, слязохме пред „Чифлика” - там ни посрещна жената, с която бяхме разговаряли, настани ни в стаята – аз видях, че тераската е украсена, но не от агентката ни или от нас , ами от другата агентка (аз не исках украса там), но така пък се сдобих с безплатна украса, понеже след нас имаше друга булка, която щяха да извеждат от там.
След нас пристигнаха и роднини там. Тогава вече усетих огромно напрежение – майка ми я беше обвзела паниката яко и не знаеше къде се намира, какво да прави, какво става. И аз се облякох сама – с помощта на приятелката ми, а мама я оставих навън да се сеферяса, че емоциите много и идваха.
Сетих се в последния момент, че бях измислила изненада за Слънчо – на една чинийска да му наредим резени с лимони и под всеки лимон да има листче с име и докато не открие моето да ги хапва. И виждам, че след 10 мин. Трябва да дойде и се сетих за лимоните ... Помолих жената от „Чифлика” да даде 2 лимона, звънях на бременната ми приятелка бързо да купи и , да си призная, не знам откъде се появиха лимоните, но след 5 мин имахме чинийска с 7 дебели резанчета лимон.
Всички излязоха от стаята и изведнъж се появи Йонко – нашият готин фотограф, който каза, че съм много хубава и само да видя Слънчо колко е хубав... А аз си знаех, че Слънчо е мнооооого хубав!
И започнахме снимки – направихме 10-ина с различни пози и ...чух музиката.
Толкова ме беше страх от този момент, като знам сълзите, които предизвиква мелодията на „Ела се вие, превива”, но изведнъж жените от другата сватба се наредиха пред прозореца ми и започнах да чувам неща, които толкова ме развеселиха, че нямам думи.
Чувам аз как една лелка вика – ей го младоженеца, ей го де и знаете ли – с торбички със стотинки софиянка ще купува – да , истината ви казвам – с торбички с по 1 стотинка софиянката ще купува и само като чух аз тези лелки с толкова приповдигнат и възмутен тон, че види ли – софиянката със стотинки ще купува и ме напуши такъв неистов смях, че ... много смешно ми стана и хич не ми беше до сълзи!
Изведжън видях, че лелите се поразкараха, музиката се усили и през пердето на прозореца улових силуетите на Слънчо, подвигаш 1-я лимон и чете Гана, е изяде го – така 3 тлъсти резена лимон изпапа и в един момен вратата се отвори – видях Слънчо, който беше много паиран, влезе и видеото и кумата с букета.
Премина ритуала с купуването – на мен обувката все широка ми беше.
Изведе ме тати – пък тук имаше друга драма – лентичката за извеждане не намерих и много бързо импровизирах с една панделка, която носих за украса на нещо.
Изведе ме тати под съпровода на тъжната мелодия на „Ела се вие”, но на мен не ми беше никак тъжно, а много емоционлно, предаде ме на кума и ... отново – бяхме забравили, че се хвърля жито и много набързо се импровизир една стъклена чинийка с жито и бонбонки. Хвърлих на кръс и с такъф кеф счупих чинията.
Последва почерпка на шведската маса в „Чифлика”, хорце, ритуалът в храма „Св. Пророк Илия” – беше красиво, като изключим, че свекървата, наставлявана от попа, нареди гостите да минат – мъжете от дясната страна, жените – от лявата – това възмути вички.
След църковната церемония, приехме поздравления, имах невероятни шаферчета, които не се отделяха от булото и малката сладка шаферка, в еуфорията си ми свали булото и аз не съжалих, понеже не ме кефеше много, тъй като се беше разкачило и ме скубеше много, докато ходих.
Като излязохме от църквата, си видях колата – толкова ми хареса украсата – беше направена точно, както желаех.
И така последва 1 час, че 1 и половина почти, понеже позакъсняхме, защото Йонко е много продуктивен и много снима.
Фотосесията беше на храм-паметника Шипка.
След нас пристигнаха и роднини там. Тогава вече усетих огромно напрежение – майка ми я беше обвзела паниката яко и не знаеше къде се намира, какво да прави, какво става. И аз се облякох сама – с помощта на приятелката ми, а мама я оставих навън да се сеферяса, че емоциите много и идваха.
Сетих се в последния момент, че бях измислила изненада за Слънчо – на една чинийска да му наредим резени с лимони и под всеки лимон да има листче с име и докато не открие моето да ги хапва. И виждам, че след 10 мин. Трябва да дойде и се сетих за лимоните ... Помолих жената от „Чифлика” да даде 2 лимона, звънях на бременната ми приятелка бързо да купи и , да си призная, не знам откъде се появиха лимоните, но след 5 мин имахме чинийска с 7 дебели резанчета лимон.
Всички излязоха от стаята и изведнъж се появи Йонко – нашият готин фотограф, който каза, че съм много хубава и само да видя Слънчо колко е хубав... А аз си знаех, че Слънчо е мнооооого хубав!
И започнахме снимки – направихме 10-ина с различни пози и ...чух музиката.
Толкова ме беше страх от този момент, като знам сълзите, които предизвиква мелодията на „Ела се вие, превива”, но изведнъж жените от другата сватба се наредиха пред прозореца ми и започнах да чувам неща, които толкова ме развеселиха, че нямам думи.
Чувам аз как една лелка вика – ей го младоженеца, ей го де и знаете ли – с торбички със стотинки софиянка ще купува – да , истината ви казвам – с торбички с по 1 стотинка софиянката ще купува и само като чух аз тези лелки с толкова приповдигнат и възмутен тон, че види ли – софиянката със стотинки ще купува и ме напуши такъв неистов смях, че ... много смешно ми стана и хич не ми беше до сълзи!
Изведжън видях, че лелите се поразкараха, музиката се усили и през пердето на прозореца улових силуетите на Слънчо, подвигаш 1-я лимон и чете Гана, е изяде го – така 3 тлъсти резена лимон изпапа и в един момен вратата се отвори – видях Слънчо, който беше много паиран, влезе и видеото и кумата с букета.
Премина ритуала с купуването – на мен обувката все широка ми беше.
Изведе ме тати – пък тук имаше друга драма – лентичката за извеждане не намерих и много бързо импровизирах с една панделка, която носих за украса на нещо.
Изведе ме тати под съпровода на тъжната мелодия на „Ела се вие”, но на мен не ми беше никак тъжно, а много емоционлно, предаде ме на кума и ... отново – бяхме забравили, че се хвърля жито и много набързо се импровизир една стъклена чинийка с жито и бонбонки. Хвърлих на кръс и с такъф кеф счупих чинията.
Последва почерпка на шведската маса в „Чифлика”, хорце, ритуалът в храма „Св. Пророк Илия” – беше красиво, като изключим, че свекървата, наставлявана от попа, нареди гостите да минат – мъжете от дясната страна, жените – от лявата – това възмути вички.
След църковната церемония, приехме поздравления, имах невероятни шаферчета, които не се отделяха от булото и малката сладка шаферка, в еуфорията си ми свали булото и аз не съжалих, понеже не ме кефеше много, тъй като се беше разкачило и ме скубеше много, докато ходих.
Като излязохме от църквата, си видях колата – толкова ми хареса украсата – беше направена точно, както желаех.
И така последва 1 час, че 1 и половина почти, понеже позакъсняхме, защото Йонко е много продуктивен и много снима.
Фотосесията беше на храм-паметника Шипка.
26.08.2010 09:49
Бях много щастлива, понеже исках самата църковна церемония да е там, но беше непосилно скъпо за нас, но знаете ли... когато приключи фотосесията и ние решихме да тръгваме – камбаните на храма започнаха празнично да бият и усетих такава емоция... само който е чувал тези камбани, знае как красиво звучат и си казах – е, и тази мечта се сбъдна, тъй като толкова мечтаех да чуя този вълшебен празничен звън и да бъда в бяла рокля и така, момичета, се уверих, че отгоре гледа Някой, който се погрижи да изживея един дългомечтан миг!
След като се качихме в колата – по пътя за Казанлък, телефона на Слънчо прегря (аз моя не взех), понеже гостите вече нмаха търпение явно, а и излязал вятър, който щял да събори красивата слънчогледова шатричка и я връзвали с камъни, понеже жената от агенцията искала да я махне и гостите не позволили...
Пристигнахме в парка и там ни чакаха нашите гости – непознати хора ни гледаха (както и на фотосесията ).
Церемонията беше озвучена от страхотните ни ди джей, с най-любимата мелодия за нас.
Обръайки се, докато жената от гражданското си говореше нейните неща, понеже мен не ме свърташе, видях как 1 толкова мила приятелка за мен, се беше разплакала, тати се беше просълзил и почувствах сякаш нещо ме жъгна. Честно да си призная, не ме развълнуваха хубавите слова на четеца, ами всичко онова, което успях да видя в очите на близките ни! Беше неописуемо!
След като изгоряхме с подписите и пихме от шампанското (на мен пък ми беше паднало в чаата една боорова игличка, затова не пих на екс , а на 3 пъти) и последваха снимки с гостите ни.
След като се качихме в колата – по пътя за Казанлък, телефона на Слънчо прегря (аз моя не взех), понеже гостите вече нмаха търпение явно, а и излязал вятър, който щял да събори красивата слънчогледова шатричка и я връзвали с камъни, понеже жената от агенцията искала да я махне и гостите не позволили...
Пристигнахме в парка и там ни чакаха нашите гости – непознати хора ни гледаха (както и на фотосесията ).
Церемонията беше озвучена от страхотните ни ди джей, с най-любимата мелодия за нас.
Обръайки се, докато жената от гражданското си говореше нейните неща, понеже мен не ме свърташе, видях как 1 толкова мила приятелка за мен, се беше разплакала, тати се беше просълзил и почувствах сякаш нещо ме жъгна. Честно да си призная, не ме развълнуваха хубавите слова на четеца, ами всичко онова, което успях да видя в очите на близките ни! Беше неописуемо!
След като изгоряхме с подписите и пихме от шампанското (на мен пък ми беше паднало в чаата една боорова игличка, затова не пих на екс , а на 3 пъти) и последваха снимки с гостите ни.
26.08.2010 10:07
Като приключиха снимките, гостите се отправиха към ресторанта, а ние отидохме да направим няколко снимки в студиото на Йонко с кумовете.
И понеже забелязвам, че много пиша, но забравих да спомена и сега е момента – ИМАХМЕ НАЙ-СТРАХОТНИТЕ КУМОВЕ НА СВЕТА! Кумът и кумата не спряха да ни подкрепят и да се грижат за нас и нашето добро настроение! Много съм щастлива, че те бяха наши кумове!
След поредната фотосесия, дойде време за ресторанта.
По време на фотосесията тел-а звънна и разбрах, че майките ни са се скарали с коя пита да ни захранят, понеже и двете носиха пити – не можете да си представите как ми развалиха настроението с толкова грозната им изцепка (добре, че гостите ни не са разбрали – поне така дочух).
Но Ели (водещата) намерила компромисен вариант, на който те се съгласили – с една пита да захранва, а другата да разчупим.
И така – настъпи моментът за влизането в р-та...
Чухме как Еличка каза: да посрещнем новото семейство Боботилови, и ...влязохме.
Благодарение на Moyra, със Слънчо бяхме наели танцьори за посрещането в р-та и когто влязохме, спряхме и танцьорите започнаха да играят един бавен танц с китни венци, бяха скрили розови листа в платното, по което минахме и допълнително разпръснаха още... Знаете ли, може странно да звучи, но от цялата сватба за мен нямаше по-трогателен момент. С притаен, примрял дъх наблюдавах и попивах всяко тяхно движение, доплака ми се от красотата на движенията им.!
Тук обещавам тези дни да кача във фейсбука клип и да пусна лунк, защото този танц е снимат от един наш приятел!
Последва „великото” захранване, по време на което Еличка такива трогателн думи каза, че замалко да не си сдържа сълзите, но успях! В последния момент реших, че ще чупим чапите и смо леко казах на Ели – ще чупим и тя обяви и аз хвърлих мойта чаша и Слъчно и той, но гледаше много очудено, понеже се бяхме разбрали, че няма да чупим.
Имаш танц – подарък за нас от танцьорите! Който също ме потопи в една народна традиционна, българска магия!
Мина 1-ят сватбен танц. И в последния момент реших да сменя „Обичам те” на Силвия Кацарова с „Power of love” на Селин Дион, а „Обичам те” стана поздрав за кумовете.
Последва веселба, както на всяка сватба.
Кумската ръченица беше толкова забавна – виждах как хората се приближаваха да гледат, понеже шоуто беше невероятно. Освен кумовете ни, на нея играха един мой колега и приятел, който обожавам и една наша близка, която много години е играла професионално в ансамбъл „Роза” и беше СТРАХОТНА тази кумска ръченица.
Друг забавен ритуал беше захранването с тортата – тъй като Ели дойде да ни подготви за него и попита ще се понамацате ли – и аз казах –а, не! Обаче... ИЗЛЪГАХ!
Без да очаква Слънчо – дадох му мъничко културно, без да го омацам да хапне, и след като повярва, че няма да го цапам – докато преглъщаше спокойно, така размазах парчето, че ... беше се превърнах в щоколаден Слънчо! Всички много му се смяха! И... той каза – ами, хубаво, ама аз бях 1-ви, ела сега ти – и ... и аз се превърнах в шоколадена Габи!
И понеже забелязвам, че много пиша, но забравих да спомена и сега е момента – ИМАХМЕ НАЙ-СТРАХОТНИТЕ КУМОВЕ НА СВЕТА! Кумът и кумата не спряха да ни подкрепят и да се грижат за нас и нашето добро настроение! Много съм щастлива, че те бяха наши кумове!
След поредната фотосесия, дойде време за ресторанта.
По време на фотосесията тел-а звънна и разбрах, че майките ни са се скарали с коя пита да ни захранят, понеже и двете носиха пити – не можете да си представите как ми развалиха настроението с толкова грозната им изцепка (добре, че гостите ни не са разбрали – поне така дочух).
Но Ели (водещата) намерила компромисен вариант, на който те се съгласили – с една пита да захранва, а другата да разчупим.
И така – настъпи моментът за влизането в р-та...
Чухме как Еличка каза: да посрещнем новото семейство Боботилови, и ...влязохме.
Благодарение на Moyra, със Слънчо бяхме наели танцьори за посрещането в р-та и когто влязохме, спряхме и танцьорите започнаха да играят един бавен танц с китни венци, бяха скрили розови листа в платното, по което минахме и допълнително разпръснаха още... Знаете ли, може странно да звучи, но от цялата сватба за мен нямаше по-трогателен момент. С притаен, примрял дъх наблюдавах и попивах всяко тяхно движение, доплака ми се от красотата на движенията им.!
Тук обещавам тези дни да кача във фейсбука клип и да пусна лунк, защото този танц е снимат от един наш приятел!
Последва „великото” захранване, по време на което Еличка такива трогателн думи каза, че замалко да не си сдържа сълзите, но успях! В последния момент реших, че ще чупим чапите и смо леко казах на Ели – ще чупим и тя обяви и аз хвърлих мойта чаша и Слъчно и той, но гледаше много очудено, понеже се бяхме разбрали, че няма да чупим.
Имаш танц – подарък за нас от танцьорите! Който също ме потопи в една народна традиционна, българска магия!
Мина 1-ят сватбен танц. И в последния момент реших да сменя „Обичам те” на Силвия Кацарова с „Power of love” на Селин Дион, а „Обичам те” стана поздрав за кумовете.
Последва веселба, както на всяка сватба.
Кумската ръченица беше толкова забавна – виждах как хората се приближаваха да гледат, понеже шоуто беше невероятно. Освен кумовете ни, на нея играха един мой колега и приятел, който обожавам и една наша близка, която много години е играла професионално в ансамбъл „Роза” и беше СТРАХОТНА тази кумска ръченица.
Друг забавен ритуал беше захранването с тортата – тъй като Ели дойде да ни подготви за него и попита ще се понамацате ли – и аз казах –а, не! Обаче... ИЗЛЪГАХ!
Без да очаква Слънчо – дадох му мъничко културно, без да го омацам да хапне, и след като повярва, че няма да го цапам – докато преглъщаше спокойно, така размазах парчето, че ... беше се превърнах в щоколаден Слънчо! Всички много му се смяха! И... той каза – ами, хубаво, ама аз бях 1-ви, ела сега ти – и ... и аз се превърнах в шоколадена Габи!
26.08.2010 10:20
Един от най-красивите моменти беше пускането на китайските фенери – бяхме взели 23 фенера, който пуснахме с гостите ни на площада на Казанлък – той се намира пред ресторанта точно и гостите толкова много им се радваха и непознати хора спираха да гледат и да снимат! Беше много красив момент!
Когато масите започнаха да се опразват, усетих носталгията по сватбата – осъзнах, че началото на края дойде и че свършва. Стана ми мъчно и си казах – ех, колко време и с колко чувство направих всичко, което беше по силите ми. И пак – с не малко гафове мина.
Даже сега се сещам, че един от гафовете беше, че свекървата не разбра на кой се закичва бутониера и как и само мъже беше закичвала ... гадно ми стана като видях, ама здраве да е – стават грешни!
Краката ме боляха зверски, понеже изкарах почти цялата сватба без обувки – а и ме има на много снимки с нацупена физиономия – по това личи, че там съм с обувки. Даже се понарязах краката, тъй като не бяха измели добре в ресторанта, след чупенето на чашите, но всичко друго беше на нивов ресторант Казанлък и нямам никакво оплакване.
Когато хората от услугите си тръгнаха, ное поприбрахме някои неща, отидохме в апартамента, който беше подарък за младоженците, като малко дете късах опаковките, за да си видя подаръците, преброихме паричките, прочетох пожеланията от книгата, взехме по една топла вана и макар и с много болки в краката – заспах спокойно в глглото!
Ами, мили момичета, това беше моя разказ, в който ви описах вълненията и емоциите около Празника на нашата любов.
Искрено се надявам да съм ви потопила във вихрушката от сватбени емоции, които изживяхме с много трепет и усмивки!
За мен беше един неповторим и незабрвим ден, който нямаше да бъде такъв без вашите помощ и съвети – затова дълбок поклон от мен и МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ ЗА ВСИЧКО!
Като искам тук да изкажа моите специални благодарности към Гери (Moyra), която от самото начало до край, беше една сериозна подкрепа за мен!
Когато масите започнаха да се опразват, усетих носталгията по сватбата – осъзнах, че началото на края дойде и че свършва. Стана ми мъчно и си казах – ех, колко време и с колко чувство направих всичко, което беше по силите ми. И пак – с не малко гафове мина.
Даже сега се сещам, че един от гафовете беше, че свекървата не разбра на кой се закичва бутониера и как и само мъже беше закичвала ... гадно ми стана като видях, ама здраве да е – стават грешни!
Краката ме боляха зверски, понеже изкарах почти цялата сватба без обувки – а и ме има на много снимки с нацупена физиономия – по това личи, че там съм с обувки. Даже се понарязах краката, тъй като не бяха измели добре в ресторанта, след чупенето на чашите, но всичко друго беше на нивов ресторант Казанлък и нямам никакво оплакване.
Когато хората от услугите си тръгнаха, ное поприбрахме някои неща, отидохме в апартамента, който беше подарък за младоженците, като малко дете късах опаковките, за да си видя подаръците, преброихме паричките, прочетох пожеланията от книгата, взехме по една топла вана и макар и с много болки в краката – заспах спокойно в глглото!
Ами, мили момичета, това беше моя разказ, в който ви описах вълненията и емоциите около Празника на нашата любов.
Искрено се надявам да съм ви потопила във вихрушката от сватбени емоции, които изживяхме с много трепет и усмивки!
За мен беше един неповторим и незабрвим ден, който нямаше да бъде такъв без вашите помощ и съвети – затова дълбок поклон от мен
и МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ ЗА ВСИЧКО! Като искам тук да изкажа моите специални благодарности към Гери (Moyra), която от самото начало до край, беше една сериозна подкрепа за мен!
27.08.2010 00:28
Габи,цял ден на малки порции четох разказчето ти и едва сега успявам да ти пиша - тъй като действието се развива в родния ми град всичко ми беше пред очите,толкова цветно и познато ,може би затова толкова се вълнувах,докато четях 
но с нетърпение ще чакам снимките на Йонко,за да погледна и през неговите очи 
за шоколадовата изненада с тортата 
За мен беше огромна радост да съм част от вашия "Празник на любовта" и обещавам поне още толкова подкрепа за вашия "Плод на любовта" Живот и здраве да преживеете и тази радост 
Хайде,честито на казанлъчани,имат си софиянка за кесия жълтици 
Утре пак ще си чета и ще съм там с вас,в най-щастливия ви ден
,може би затова толкова се вълнувах,докато четях но с нетърпение ще чакам снимките на Йонко,за да погледна и през неговите очи за шоколадовата изненада с тортата За мен беше огромна радост да съм част от вашия "Празник на любовта" и обещавам поне още толкова подкрепа за вашия "Плод на любовта" Живот и здраве да преживеете и тази радост Хайде,честито на казанлъчани,имат си софиянка за кесия жълтици Утре пак ще си чета и ще съм там с вас,в най-щастливия ви ден
27.08.2010 08:43
Развълнува ме искрено!!! Съпреживях с теб всяка емоция...и най-вече моментът с изпразването на ресторанта...точно така го почувствах и аз Тези красиви спомени да ви топлят цял живот и да си създавате още много толкова красиви и неповторими!!!
Тези красиви спомени да ви топлят цял живот и да си създавате още много толкова красиви и неповторими!!!
27.08.2010 09:21
Габи, прекрасно -толкова емоционален и чувствен ден 
Съприживях всичко с Вас , прекрасно си го пресъздала тук. Желая Ви много, много щастие и безоблачно бъдеще
Снимките ще видя довечера, че в офиса нямам ФБ
Искрено ме развълнува, повярвай думите са малко , за да го опиша
Съприживях всичко с Вас , прекрасно си го пресъздала тук. Желая Ви много, много щастие и безоблачно бъдеще
Снимките ще видя довечера, че в офиса нямам ФБ
Искрено ме развълнува, повярвай думите са малко , за да го опиша
27.08.2010 09:26
Миличка Гери, благодаря ти за прекрасните пожелания! И живот и здраве - с доверие и радост, ще се възползвам от съвети за най-красивото нещо, което може да ни се случи, но... като му дойде времето.
Вчера си гледахме видеото. "Надежда видео" са се справили страхотно, както със заснемането, така и с монтажа.
Да си призная, след сватбата си мислих, че имаме доста гафове, които ми бяха като трън в очите, но след като я изгледахме вчера... и... . Толкова красиво изглежда! 
Ето - пример - аз не се харесвах, понеже бях дундава булка, но усмивката ми от лицето не беше слязла. Мислех, че Слънчо е бил паниран, но на записа се личеше, че аз съм била много по-притеснена!
Бях забелязала неправилното закичване от свекървата, но като видях силните и емоции, когато са тръгвали - ами, разбираемо - стана ми едно мило като видях как със сълзи на очи закичва първородния си син и много емоции и вълнения и тя е изживяла.
Най-притеснена, обаче е била мама - милата, вчера толкова мъчно и стана, понеже на сватбата тя имаше болки в единия крак и на хорото замяташе малко и се разплака, че не се справила добре.
Снимките на Йонко и аз с нетърпение чакам! Той толкова ни се радва, толкова хубави неща ни каззваше и така ни предразположи! На сватбата имаше негов бивш съученик, и му е казал много хубави думи за самата сватба и ми стана много мило!
Еличка беше също неотразима във всякакъв смисъл! Дойде и каза, че е впечатлена много приятно, понеже те имали наблюдения и, че съм се справила страхотно с декорацията и с тейбълките. Беше и направило впечатление, че на гърба на моята тейбълка пишеше Лунно момиче, а на тази на Слънчо - Слъчно! 
А когато чувах натъртването, че софиянка със стотинки купуват, толкова ми стана смешно, защото никога не съм разбирала делението между столица и провинция - за мен този конфликт винаги е бил толкова изкувствен и глупав, но им благодаря от сърце на лелките, понеже, ако не бяха те, сигурно сълзите ми щяха да победят при извеждането!
Гери, обичам ви с Мая, без дори да ви познавам!
Аз на 4-ти септември имам държавен изпит и ме е толкова страх, че няма да го взема, затова не влизам често и се забавих, понеже се опитвам да попрочета нещо.
И Гери, дано скоро измислим начин да се видим най-сетне!
Milataaa, благодаря ти за хубавите думи! Аз си признавам, че все още не съм прочела твоя разказ, понеже ми е трудно с времето, но видях няколко снимки и съм очарована от нежността и красотата ти! Приказна булка си била!
Мименце, много се радвам, че си харесала разказа - наистина беше вълшебно за нас!
Благодаря за красивите пожелания!
Вчера си гледахме видеото. "Надежда видео" са се справили страхотно, както със заснемането, така и с монтажа.
Да си призная, след сватбата си мислих, че имаме доста гафове, които ми бяха като трън в очите, но след като я изгледахме вчера...
и... . Толкова красиво изглежда! Ето - пример - аз не се харесвах, понеже бях дундава булка, но усмивката ми от лицето не беше слязла. Мислех, че Слънчо е бил паниран, но на записа се личеше, че аз съм била много по-притеснена!
Бях забелязала неправилното закичване от свекървата, но като видях силните и емоции, когато са тръгвали - ами, разбираемо - стана ми едно мило като видях как със сълзи на очи закичва първородния си син и много емоции и вълнения и тя е изживяла.
Най-притеснена, обаче е била мама - милата, вчера толкова мъчно и стана, понеже на сватбата тя имаше болки в единия крак и на хорото замяташе малко и се разплака, че не се справила добре.
Снимките на Йонко и аз с нетърпение чакам!
Той толкова ни се радва, толкова хубави неща ни каззваше и така ни предразположи! На сватбата имаше негов бивш съученик, и му е казал много хубави думи за самата сватба и ми стана много мило! Еличка беше също неотразима във всякакъв смисъл!
Дойде и каза, че е впечатлена много приятно, понеже те имали наблюдения и, че съм се справила страхотно с декорацията и с тейбълките. Беше и направило впечатление, че на гърба на моята тейбълка пишеше Лунно момиче, а на тази на Слънчо - Слъчно! А когато чувах натъртването, че софиянка със стотинки купуват, толкова ми стана смешно, защото никога не съм разбирала делението между столица и провинция - за мен този конфликт винаги е бил толкова изкувствен и глупав, но им благодаря от сърце на лелките, понеже, ако не бяха те, сигурно сълзите ми щяха да победят при извеждането!
Гери, обичам ви с Мая, без дори да ви познавам!
Аз на 4-ти септември имам държавен изпит и ме е толкова страх, че няма да го взема, затова не влизам често и се забавих, понеже се опитвам да попрочета нещо.
И Гери, дано скоро измислим начин да се видим най-сетне!
Milataaa, благодаря ти за хубавите думи!
Аз си признавам, че все още не съм прочела твоя разказ, понеже ми е трудно с времето, но видях няколко снимки и съм очарована от нежността и красотата ти! Приказна булка си била! Мименце, много се радвам, че си харесала разказа - наистина беше вълшебно за нас!
Благодаря за красивите пожелания!
27.08.2010 09:42
Страхотен разказ Габи, много увлекателно си го разказала, всичко е било на ниво въпреки малките гафове, то без тях не може. От снимките, които видях във ФБ изобщо не личи, че сте правили украса посред нощите и довършителни работи, изглеждаш прекрасно. Едно голямо браво на приятелките ти......нямам търпение да видяя професионалните снимки и да качиш обещания клип, много харесвам такива посрещания с танцьори, прекрасен ритуал и аз исках подобно нещо на нашата сватба, но не можах да го сместя в програмата.
Пожелавам ви "вашата сватбена приказка" да продължи завинаги и скоро героите в нея да станат трима или четирима
Пожелавам ви "вашата сватбена приказка" да продължи завинаги и скоро героите в нея да станат трима или четирима
27.08.2010 09:45
Боги, благодаря ти за топлите думи и за най-хубавото пожелание! 