Ехо, момичета, днес бях на дълга и изтощителна консултация. Първо си отвисях един час да чакам, щото докито влезе в секцио. Поне в това време попълних разните съгласия - все пак по-добре е, че го правят сега, а не ти ги набутват под носа като тръгне раждането вече, както май е практиката. После попълних един дълъг списък за анестезиолога и влязох на консултация с него. Каза ми, че пълната кръвна картина е супер - пълен отличник, и най-вече на хемоглобина много се радваше, което ме учуди, защото преди ми беше нисък и даже пих тотхема един месец. И другите показатели от последните изследвания на урината и кръвта бяха ок, каза само че имам нисък обще белтък (албумин) - затова ми отичали така жестоко глезените, та трябвало да ям повече сирене, извара, месо. Мен пък месо сега хич, ама хич не ми се яде, само кисели млека на Активия с разни плодове набивам. Ниска ми била и кръвната захар, та да съм си хапвала сладко на воля - ама не чист шоколад, че бебето ще се разрита, а вафличка, такива неща. Та имам позволение да си набивам торти

. И още нещо ми беше ниско - а, да, кръвното, но то на мен си ми е ниско по принцип - 90 на 60, 100 на 60 - така си живея.
Влязох после при докито за същинската консултация. Взе ми секрет за МБ - май за стрептококи е в 36 - 37 седмица. Ех, че ги мразя тези вземания на секрети, всеки път се дърпам и подскачам. Няма разкритие още, което е хубаво. Каза да спра магнерича и си чакаме. Бебокът е 2,500 - според докито съвсем ок, и дори до няколко дни да тръгне раждането, пак ще имаме едни 2,600 - 2,700, което е достатъчно начално тегло.
После обаче се шокирах малко, щото исках да поговорим за упойките и аз му казах, че искам епидурална упойка. И като се запъна човекът - не одобрявал той тази упойка, имало опасност от приложение на форцепс или вакуум, можело бебето да заседне, защото не можеш да напъваш, и ще го лишим от кислород, което не е добре за него, и т.н. Освен това, виждате ли, тя упойката се слагала на около 5 см. разкритие, а то дотам било най-болезненото, после не било толкоз страшно, до час ще родиш. Ако съм се притеснявала, по-добре било секцио, нищо не усещаш. Да де, ама като нямам никакво показание за секцио, ей така от едното притеснение да ме срежат... не ми беше това желанието. та си остана разговорът отворен, като изтръгнах от него, че ако в процеса на раждането болката стане много силна, все пак ще ми сложат упойка, ако си поискам. Слушахме после тонове, уговорих се за реща с кардиолог в петък и си тръгнах.
Та тъй от мен. Хем всичко е наред, хем си останах с шубето. Но явно като избереш нормално раждане е така - никой не може да ти гаарантира ще има ли време за упойка, кога ще я сложат и т.н., и т.н. Очевидно докторите не са й фенове, щото не можеш да напъваш, и гледат да я приложат все пак ако наистина много те боли.
Мисля да си налея малко биричка сега, пъка да не мисля за упойки и напъни. И ще изям една вафличка, щом се препоръчва

.