15.10.2010 15:03
честито ви зъбче! да му растат бели и здравички на малкия юнак.


. Ние днес ставаме на цеели пет месеца - леле леле как тече времето. Кога беше мъничък мек бебок, а сега е към 9 кила сигурно и купуваме дрехи за деветмесечни бебоци
. Мдаа.
. Говорим им, пеем им, беседваме с тях, а отвреме - навреме им се сърдим и ги хвърляме
. Но поне вечер като го сложа към 8,30 си заспива, след като е будувал цял ден.
. Много са смешни в началото, като се чудят изобщо какво се иска от тях
. После дадох морков с картоф и днес - тиква, която се прие с повече успех. Трудничко е в началото обаче, защото аз захранвам на обедното хранене, а Бо на обед е страшно гладен и иска да папа млекце, и това пюре в началото изобщо не го тачеше. Постепенно обаче разбира, че е за ядене това нещо. Малко по малко трябва да почва да опитва и нови вкусове, няма как. Предлагам вода, ама още не можем да разберем какво се прави с нея, та повече я плюем.
Сега трябва и да ни го покажеш Бо 
Вие сте някакви рекордьори май с тези зъби 
Да е здрав и много усмихнат!
. Големи чуденки имам и за гледането след годинката - с бавачка ли да бъде, как... Като гледам, ще вземем жена. Малък ще е за ясла, особено държавните, където групите са по-големи. За над две годинки съм твърда, че трябва да се даде, въпреки досадните разболявания, които си предават децата, защото трябва да се социализира, но на годинка са мънички. Много четох за тези ясли и градини Монтесори, но нещо съм разколебана. Звучат ми много прекрасно тези възможности за индивидуално развитие, за играчки от естествени материали, за развитието на индивидуалния потенциал. Но не е ли това създаване на една изкуствена идеална среда, след която сблъсъкът с реалността - по-масовите градини и училища, с други деца, които могат да бъдат и груби, и дори агресивни, може да е тежък евентуално? С мъжа ми имаме разногласия по темата - той счита, че детето не бива да се отглежда в саксия, не бива да му се осигуряват безкрайно удобства, за да не се разглези и изнежи, а аз считам, че съвременните родители трябва да търсят и осигуряват по-доброто за децата си - разбира се, в рамките на финансовите си възможности и т.н. Чуденки, въпроси... мм даа...
. Ако не му обърнеш внимание, вика много смешно "Ейййййййййййййййй". Направо не ми се мисли като се изправи и тръгне неуверено на крачетата си
. През деня го слагам на шезлонга, ние купихме по-голям и стабилен, още може да се ползва, в столчето за хранене, на дивана, а напоследък да си призная един - два пъти постилах едно одеяло на земята въпреки протестите на баба му, че не можело "детето да се въргаля по земята"
. Той пък е много щастлив, като се въргаля по земята
.
. А той е много специален моя дребо, все налита на телешко, такива по-гурме неща
.
, ех ако можеше и сутрин до по-късничко. Ако се събуди, първата му работа е да се обърне и гледа безпомощно и сънено от чувала. Понеже е тежък, а вече е на долното ниво и ми е неудобно да го вдигам, аз го обръщам с нещо като хватка от самбото - прихващам го през кръста и с едно движение го слагам на гръб
. Имаше един период, когао почна да се буди по два - три пъти на нощ, ама не от глад, ами така да си поиграем примерно
. Една нощ се будя и заварвам татко му седнал до кошарата и го увещава "Айде бе татко, не е време за игра сега, трябва да спим"
, а той ухилен рита в чувала
. Чудя се докога да спи в чувал. Не го ли ограничава чувалчето след определена възраст?
Ние сме още на 400 грама от тази цел, това шило моето хич не иска да наддава в последно време, все по 300 грама и толкова. Ама като не се спира, дори и като спи. 
Цитат на: rozovka в 26.03.2011 20:46
Ехоо, момичета, ние сме туук! Много съм небрежна напоследък, само чета, а не пиша хич,

![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
