Честито ви детенце, Майче! Много да ви радва! 

rozovka,честита рожба!Нека расте здраво,щастливо и безгрижно дете,да стане добър човек,да дарява обич и красота на света,да бъдете горди с малкия Боян! 

Честит първороден син rozovka  Да расте здрав, умен и напорист, да постига лесно всичко в живота и да ви носи много поводи за радост и гордост! Много ми хареса избора ви за име - Боян младши  Надявам се да си имала леко раждане и да се възстановиш леко и бързо. Ще те очакваме да ни разкажеш повече и да ни се похвалиш с младши

rozovka, честито бабче Боян! Нека малкото ви съкровище да е живо и здраво, много да ви радва и да има безгрижно детство! Пажелавам ти бързо възстановяване и те чакаме при нас с разказче и снимки .

Честито, Розовка, да ви е жив и здрав малкият Боян, много да ви радва и слушка!!!

Честит първороден син на мама и тати! 
Да бъде много здравичък, усмихнат, лъчезарен и общителен, да изпълва с весел глъч цялата къща!

Ехоо, момичетааа, здравейте, включвам се с новини, разказчета и снимки от нас с малкия Бо, който става на цяла седмица днес!!! Имам чувството, че е минал цял месец от раждането - толкова много емоции, толкова много радост - Бо се роди, и ни изписаха, и после вкъщи първи емоции с кърменето и безсънните нощи  ...

Благодаря ви за хубавите пожелания и за подкрепата  ! Специални благодарности и целувки на най-прекрасното щъркелче fiamaa, която дойде с прекрасен букет в клиниката да ни види! Скоро и на нея ще правим темичка и ще се вълнуваме с нейната беболинка! Целувки и на всички, които изпратиха смс-чета, и съобщения във ФБ, и тук в нашата темичка - няма да казвам всички, за да не пропусна някого по невнимание - много е мило толкова прекрасни момичета да се вълнуват с теб!

Та да даам - ми да разкажа за раждането първо... Както ви разказах накратко тук и се чухме с някои от вас по телефона, последните дни преди раждането ми бяха доста трудни и напрегнати. В събота на 31 юли бяхме с мъжа ми на гости на нова къща на една наша приятелка. Стоим си ние на терасата, хапваме си рибка, и усещам аз, че имам контракции доста начесто - неболезнени, просто стягане на корема, който заема най-разнообразни форми взависимост от положението на бебока. Усетих още тогава някакво предчувствие, че събитието идва, че съвсем е наближило. Прибрахме се вкъщи и легнахме, и още с лягането започнаха доста по-силни и чести контракции, които станаха болезнени. Обаче все още доста неритмични, съвсем хаотични. Изкарахме някакси нощта, и на сутринта прокапа кръв и слуз. Уплаших се малко, може би защото бях изморена от безсънната нощ, и сутринта в неделя се обадихме на докито и тръгнахме към клиниката. Докито ме прегледа, и се оказа, че имам някакво мижаво разкритие, обаче контракциите, макар и доста неритмични, бяха доста силни и си бяха налице. Разбрахме се с докито да се приберем засега, за да не ме приемат отсега, и да чакам да станат на около 5 - 10 минути, и тогава пак да дойда вече за приемане. За кръвта докито предположи, че започва да пада тапата. Прибрахме се ние и легнах аз - ох, доста тежичко беше. Четох за предварителните контракции доста иии навсякъде пише, че не са болезнени - викам си, само моите ли са болезнени, леле, те дотук болят доста, ами като почнат истинските  ... (продължавам след малко, само да видя защо пищи Бо)

Продължавам... та доста болезнени си бяха контракциите, само че постепенно се разредиха, намаляха и станаха по една - две на час и стана ясно, че няма да се ражда в неделя. Е, какво да се прави, ноо усещането е неприятно - мобилизирал ли се, навил си се, и... не иска да излиза бебето още. Следващите три дни и три нощи бяха доста трудни. Имах силни контракции, неритмични, но доста болезнени и продължителни, особено нощите бяха много трудни. Много трудно ходех, явно бебето слезе съвсем ниско долу, пък и какви разходки, като току ме свиваше доста силно и продължително. Мама дойде при нас да помага, а мъжът ми ходеше по няколко часа на работа и си идваше и той да е при мен и да излизаме вечер за по час, та да не откача вкъщи. Вече нищо не ми се четеше, нищо не ми се правеше, само се вслушвах в корема си. Стъпалата и ръцете ми доста силно се подуха, а сутрин ръцете ми бяха и силно изтръпнали - четох, че това се нарича "синдром на карпалния канал" - притискат се някакви нерви и това причинява изтръпване. Не е велика болка, но е неприятно. Между другото, и в момента не е отшумяло напълно. Във вторник падна цялата тапа - да, не може да я объркате. В сряда през нощта се почнаха истинските болки - дълги, болезнени контракции, които не можеш да успокоиш с промяна на позата или нещо подобно. Имаше и леко кървене и зацапване. Ставах, лягах, на сутринта стана ясно, че сме за болницата. Пристигаме в четвъртък сутринта в клиниката, преглед за разкритие - 7 сантиметра  !!!

Ми как няма да е седем сантиметра, като го получавам три дни. Направиха ми тоалет и ме качиха в предродилна. Дойдоха лекарите, акушерки, пуснаха ми окситоцин за урегулиране на контракциите. Окуражиха ме, че работата е свършена, само остана да изкараме бебока. Пукнаха мехура - това изобщо не се усеща, няма страшно. За обезболяване ми пуснаха лидокаин през банка (или поне така казаха). За болките какво да ви кажа - боли, да, макар че не боля много повече от това, което беше вкъщи, така че аз бях подготвена донякъде. В един момент стана доста болезнено, когато дойдоха напъните, и хем имах контракции, хем искаш да напъваш - все едно неконтролирани вълни минават през тялото ти. Сещам се един забавен момент от този период - не знам защо, бях си извадила телефона от чантата и здраво го стисках, докато към края на този етап, преди да влезем в родилната, някой се сети да ми го издърпа от ръцете  . В един момент всички се развикаха "Бързо в родилна зала!" - очевидно се показа главата. Аз приседнах, за да опитам да стана, и акушерката се развика "Не стой на главата на бебето!"  , и отидохме в родилната зала. Там имаше много хора - и неонатолог, и явно анестезиолози, защото ми сложиха един допълнителен абокат - за упойка при шиенето, както разбрах по-късно. И... на два или три напъна излезе малкият Бо. Чу се едно сладко ръмжене  - моето бебеееееееееееееееееееее  !!! Показаха ми го и го отнесоха, и зачакахме плацентата. Докторите започнаха някакъв медицински спор над мен дали да ме натискат по корема, или да чакат плацентата да си излезе сама. Докторът ме натисна няколко пъти - ух, много неприятно усещане, както си изтормозен от раждането. После не помня - упоили са ме за шевчетата. Събудих се в предродилна с една торба завита на корема - раждането беше свършило.

Ще пиша още след малко, да погледна дребния.

Честито бебче! Да ви е жив и здрав малкия Бо!
Радвам се, че вече сте заедно и е стало по естествен начин !

rozovka, доста дни си се поизмъчила, но съм сигурна, че си струва 
ще чакаме снимчици на малкото човече 

Честито радост!!! Да ви е жив и здрав малкия Бо! Наистина си се поизмъчила но и аз съм сигурна че като си видяла малкото бебоче всичко си забравила  Хайде чакаме снимкиии