20.08.2010 17:02
Продължавам само да не ви досаждам 
Пристигнахме с 20 мин по рано пред църквата и сигурно сме единствените младоженци, които не закъсняха подобаващо
Голяма част от гостите стояха пред църквата и чакаха пристигането, а другата бяха вече вътре настанили се на предните редове да не изпуснат нещо от церемонията 
Добре че имах малко повече руж, защото французите нали имат традиция да се целуват по бузите, когато се видят.
Мартин беше инструктирал френските гости, че в България сватбите почват на време, нещо , за което можем да поспорим, но той реши, че така ще си гарантираме присъствието на повечето точно в 5 и беше прав.
Всички бяха навреме.
Влязохме в църквата, където ни посрещна отеца и ни даде инструкции как да се подредим, както и ми даде кратка информация за цялата церемония, за да мога да преведа на кръстника и кръстницата. И двамата бяха толкова стресирани милите, защото се притесняваха да не сбъркат някъде. Отеца беше много мил и обясняваше бавно, за да мога да превеждам.
Подредихме се и точно в 5 церемонията започна.
Ние избраха за церемонията катедралата, вярно, че беше по-скъпа от другите църкви, но не съжалявам църквата беше магична. Стените напълно реставрирани от зимата, красивите тежкй полюлей, отеца, хора...
Церемониата започна в предверието на църквата, където става реалното разменяне и поставяне на халките и след това бяхме въведени до олтара в църквата. Влизайки, чух хора, и цялата настръхнах, имах чувството, че се намираме в друга реалност. Последният път, когато бяхме в тази църква беше за погребението на майка, емоциите бяха много силни, но нямаше следа от тъга, всичко около нас просто светеше. Много ми е трудно да обясня, но светлината, която влизаше от прозорците, семействата ни, приятелите. Всичко допринесе за приказна церемония, която признавам не очаквах.
Винаги съм си мислела, че ще е много притеснително да стоиш в центъра и всички да те грледат и снимат, обаче се оказа, че въобще не беше така. Знах, че хората са около мен, но не ми беше притеснено, според моя приятелка това се дължи на положителните емоции, които хората са ни изпращали.
Церемонията ми се стори кратка, макар да беше 40 мин и докато се усетим вече бяхме навън, а камбаните биеха за нас.
Гостите ни бяха зашеметени от изживяването, голяма част от тях дойдоха да ми кажат, че са плакали по време на цялата церемония и че това е първата церемония, която не са искали да приключва
Направихме си снимки и докато гостите чакат автобуса решихме да отидем с Мартин да си направим малко снимки, за да може когато ни е пристигнем на коктейла гостите да са там.
Отидохме в марската градина и направихме малко снимки. И двамата с Мартен не искахме голяма фотосесия, защото искахме да имаме повече снимки с гостите на сватбата, а и Любо, фотографа успява да улови невероятни моменти.
След около 30 мин потеглихме обратно към Гранд Хотел Варна. Пристигнахме, тъкмо навреме гостите бяха там. Коктейла беше в градината на хотела около басейна, притеснявах се да няма още лежащи гости на хотела около басейна, обаче нямаше.
Коктеила изглеждаше супер, точно това, което искахме, а не бяхме сигурни дали ще се получи. От хотела се справиха блестящо. Нямахме абсолютно никакво напрежение, те се грижеха за всичко, това което ни казаха с влизането беше това е вашия ден, каквото и да стане ние ще се погрижим и така и беше.

Пристигнахме с 20 мин по рано пред църквата и сигурно сме единствените младоженци, които не закъсняха подобаващо
Голяма част от гостите стояха пред църквата и чакаха пристигането, а другата бяха вече вътре настанили се на предните редове да не изпуснат нещо от церемонията 
Добре че имах малко повече руж, защото французите нали имат традиция да се целуват по бузите, когато се видят.
Мартин беше инструктирал френските гости, че в България сватбите почват на време, нещо , за което можем да поспорим, но той реши, че така ще си гарантираме присъствието на повечето точно в 5 и беше прав.
Всички бяха навреме.
Влязохме в църквата, където ни посрещна отеца и ни даде инструкции как да се подредим, както и ми даде кратка информация за цялата церемония, за да мога да преведа на кръстника и кръстницата. И двамата бяха толкова стресирани милите, защото се притесняваха да не сбъркат някъде. Отеца беше много мил и обясняваше бавно, за да мога да превеждам.
Подредихме се и точно в 5 церемонията започна.
Ние избраха за церемонията катедралата, вярно, че беше по-скъпа от другите църкви, но не съжалявам църквата беше магична. Стените напълно реставрирани от зимата, красивите тежкй полюлей, отеца, хора...
Церемониата започна в предверието на църквата, където става реалното разменяне и поставяне на халките и след това бяхме въведени до олтара в църквата. Влизайки, чух хора, и цялата настръхнах, имах чувството, че се намираме в друга реалност. Последният път, когато бяхме в тази църква беше за погребението на майка, емоциите бяха много силни, но нямаше следа от тъга, всичко около нас просто светеше. Много ми е трудно да обясня, но светлината, която влизаше от прозорците, семействата ни, приятелите. Всичко допринесе за приказна церемония, която признавам не очаквах.
Винаги съм си мислела, че ще е много притеснително да стоиш в центъра и всички да те грледат и снимат, обаче се оказа, че въобще не беше така. Знах, че хората са около мен, но не ми беше притеснено, според моя приятелка това се дължи на положителните емоции, които хората са ни изпращали.
Церемонията ми се стори кратка, макар да беше 40 мин и докато се усетим вече бяхме навън, а камбаните биеха за нас.
Гостите ни бяха зашеметени от изживяването, голяма част от тях дойдоха да ми кажат, че са плакали по време на цялата церемония и че това е първата церемония, която не са искали да приключва

Направихме си снимки и докато гостите чакат автобуса решихме да отидем с Мартин да си направим малко снимки, за да може когато ни е пристигнем на коктейла гостите да са там.
Отидохме в марската градина и направихме малко снимки. И двамата с Мартен не искахме голяма фотосесия, защото искахме да имаме повече снимки с гостите на сватбата, а и Любо, фотографа успява да улови невероятни моменти.
След около 30 мин потеглихме обратно към Гранд Хотел Варна. Пристигнахме, тъкмо навреме гостите бяха там. Коктейла беше в градината на хотела около басейна, притеснявах се да няма още лежащи гости на хотела около басейна, обаче нямаше.
Коктеила изглеждаше супер, точно това, което искахме, а не бяхме сигурни дали ще се получи. От хотела се справиха блестящо. Нямахме абсолютно никакво напрежение, те се грижеха за всичко, това което ни казаха с влизането беше това е вашия ден, каквото и да стане ние ще се погрижим и така и беше.


, а имахме обяд за всички от сватбата в 12ч. Бързо звъннах на баща ми, който ми донесе дрехите от в къщи и с Мартин отидохме на обяда.
(нещо на което аз много държах
Ех че хубаво е билооо Dinna ,така се радвам за Вас.Страхотно изживяване, 



